— Поръчката бе доста неясна в този пункт — отбеляза тя.
— Всичко необичайно — разясни й Макс.
Отговорът му явно не я задоволи. Мур имаше искрящи очи, притежаваше способността бързо да се мръщи, а план-графикът, който имаше да изпълнява, не й позволяваше да пилее времето си.
— Я да го чуя пак — каза тя с глас на ръба на враждебността.
— Не сме сигурни какво точно търсим — разшири обяснението си Макс. — Има основания да очакваме, че под земята са заровени предмети с изкуствен произход. Наехме ви, за да ни кажете вие какво има там долу. Ако изобщо има нещо.
— Но за какво все пак говорим, господин Колингуд? Остриета на стрели? Индианско гробище? Стари петролни варели? За нас е важно да знаем, защото това се отразява на начина, по който ще търсим.
— Миналия месец тук бе изровена яхта.
— Видях това по телевизията. Значи тук било, така ли?
— Да. Интересува ни има ли още нещо.
— Добре. Разбирате ли, би ни спестило време, ако имахме някаква индикация какво ще търсим.
— Ясно — съгласи се безпомощно Макс.
— Вече открихме гребло за заравняване. Докато калибрирахме уреда.
Микробусът беше натъпкан до отказ с компютри, принтери, монитори и комуникационни съоръжения. Самата установка за търсене бе монтирана на малък трактор.
— Образът се предава на микробуса по радиоканал — обясни му Мур. — И се извежда на индикация ето тук — тя посочи екрана на главния монитор. — Ще ни интересуват сенки, необичайно оцветяване и всичко, което подсказва съществуването на образувания, чието място не е там.
Вече беше средата на ноември и денят, в който хората на „Геотек“ започнаха работа, бе особено противен. Снегът се канеше да завали през целия следобед, но само прехвърчаха снежинки.
Другите двама техници бяха Чарли Рамирес, мрачен мъж, който караше трактора и работеше на търсача, и Сара Уайнбърджър — специалист по комуникациите. Сара бе мършава като пръчка и имаше права руса коса.
Поради студа, Сара и Чарли щяха да се редуват на смени. Студеното време никак не допадна на Чарли и той се разприказва за Невада.
— Единствената причина, поради която съм тук, е, че закриха длъжността ми на южната граница. Разкрият ли я отново, изчезвам веднага.
Макс започваше все повече да се интересува от проекта и в един момент се осмели да попита не може ли да наблюдава отвътре.
— Забранено е — възрази Пеги в качеството си на началник.
— Няма да ме забележите.
— Сигурна съм в това, господин Колингуд. Но има съображения, свързани с условията на застраховката… — Лицето й остана точно толкова студено, колкото беше времето навън. — Вярвам, че ще разберете.
Хората разработиха план на обход. Чарли излезе пръв на смяна и се насочи право към билото на хълма. Спусна се през защитния пояс срещу ветровете, изкачи се по склона и на точно сто метра от мястото на първата разкопка зави надясно под прав ъгъл. В крайна сметка описа серия застъпващи се правоъгълници.
Макс се върна във фермата и се настани до прозореца в дневната на Ласкърови. Навън тракторът методично ръмжеше. Това продължи целия следобед.
8.
Този следобед хората от „Геотек“ не откриха нищо. Когато дойде края на деня, Макс размени няколко окуражителни приказки с Ласкърови и отлетя за дома. Вторият ден от търсенето, петък, също не донесе нищо, а след него дойде уикендът и работата спря за два дни.
Ейприл бе направила всичко по силите си да внуши на Макс и Ласкърови да си отварят устата колкото може по-малко във връзка с находката. Следвайки сама собствените си съвети и тя не каза нито дума на колегите си в „Колсън“. Но изпитваше нужда все с някого да поговори. И понеже ентусиазмът на Макс съвпадаше с нейния, през следващите дни, докато търсачът безрезултатно душеше земната гръд в имението на Том Ласкър, двамата започнаха да се срещат все по-често след работа на по питие и дълги напрегнати разговори.
Ефектът от разговорите се сведе до подсилване на надеждите им и създаване на особена форма на неофициално съдружие. Въпреки това, никой от двамата не разкриваше какво точно очаква да се сбъдне: тя, че мечтае да бъде разкрита тайната на трансурановата технология, той, да се разбере, че Земята действително е била посетена от извънземни и доказателството е зад ъгъла. Макс обаче не изключваше възможността да се намери по-банално обяснение и подозираше тайно в себе си, че всичко ще се окаже с простичък отговор заради нещо недогледано от Ейприл. Ала сега тя успяваше — на пица и бира — да разсее съмненията му. Засега.