— Том — намери го с поглед Бети Коснър, — чия е тази лодка?
Ласкър обаче нямаше и най-малка представа. Яхтата беше страхотна и блестеше под свенливото дакотско слънце.
През няколко минути се намираше някой, който да попита съседа си що за шега е всичко това.
Ласкър можеше да се сети за една-единствена причина, поради която някой би заровил подобна яхта, и тази причина определено се асоциираше в съзнанието му с думата „наркотици“. Очакваше да намерят вътре трупове, така че когато най-сетне се престрашиха да влязат, той неохотно надничаше във всяка каюта.
Изпита облекчение, когато колективната комисия не откри нищо нередно.
Яхтата изглеждаше съвсем различно от всичко, което бе имал възможност да види в досегашния си живот, макар че се затрудняваше да дефинира точно с какво. Тази първа сутрин беше склонен да отдаде това си впечатление на едва процеждащата се през облаците светлина. Или имаше нещо в пропорциите на нос и кърма, румпел и гротмачта. А може би това впечатление се създаваше от някакво странно съчетание на мерките в цялостната геометрия на морския съд.
Уил погледна на изток — там някъде се намираше Ред Ривър, най-значителната река в тези северни територии.
— Далечко е до водата — замислено каза той.
— Изглежда в отлично състояние — отбеляза Рей Хамънд, собственик на земя на изток, по протежение на магистрала номер 11, и се почеса по главата. — Създава впечатление, че можеш да се качиш на нея утре и направо да я подкараш. — Той докосна платната с върха на ботуша си. — На тези им трябва малко сапун и вода и си готов.
В алеята влезе кола и отби. От нея се изсипаха Ед Патерсън, жена му и петте им деца. Ед въртеше магазина за железария във Валхала. Той инспектира яхтата, клатейки глава, а жена му погледна Ласкър, сякаш бе имал някакви семейни тайни, които най-сетне бяха излезли наяве. Децата се подгониха едно друго по алеята.
Междувременно Коснър бе отскочил до буса си. Върна се с рулетка. Тегли с подметка по една черта в почвата при носа и кърмата и премери разстоянието.
— Четиринайсет метра и петдесет сантиметра — обяви той на събралите се зяпачи.
Ако сред тях бе имало поне един с морски познания, той би категоризирал плавателния съд като кеч. Килът бе цял, широката напречна греда под палубата беше малко по-дълга от пет метра, корпусът бе лят, а дъното грациозно се извиваше. Палубата беше заградена по цялата й дължина със стигащ на височина до кръста фалшборд, който се заостряше при носа. Имаше два щурвала — единият в кокпита, а другият в лоцманската кабина, разположена веднага зад напречната греда. На щирборда и бакборда се виждаха вентилационни отвори.
Единствената видима с просто око повреда на яхтата бе счупеният вал на винта.
Свалиха платната, изпраха ги и ги окачиха в мазето да се сушат. Ласкър развърза въжетата за акостиране, почисти ги и ги прибра в хамбара.
Почистването на подпалубното пространство им отне два дена.
Там намериха две каюти, камбуз и баня.
Каютите не блестяха с нищо. Във всяка имаше по една маса, няколко стола и две койки. Най-забележителното бяха грубо оформените във вътрешните прегради на съда празни шкафове.
Камбузът бе съоръжен с хладилник, подредени в редица устройства, които можеха да бъдат микровълнови печки, и нещо като умивалници, доколкото можеше да се съди по наличието в тях на отвор за изтичане на течности. Но символите върху микровълновите печки и хладилника бяха непознати. В банята имаше душ, умивалник и възможно най-странната тоалетна чиния, която Ласкър някога бе виждал: ниска, разлята, без капак и дори без седалка като седалките. Тук отново намериха надписи, които никой не можа да идентифицира.
— Тръпки да те побият — призна той на Джини онази първа вечер, когато огледаха вътрешността на яхтата. Малката тълпа най-сетне се бе разпръснала и хората се бяха разотишли, оставяйки Ласкър да се чуди как, по дяволите, тази яхта се бе озовала тук на възвишенията. Какво бе казал Уил? „Далечко е до водата…“
Вечеряха и Ласкър погледна към яхтата през прозореца над кухненския умивалник. Тя блестеше под лунната светлина.
— Добре ли си? — загрижено попита Джини.
— Бих искал да знам какво е това. И откъде се е изтресло тук.
Тя му предложи парче лимонова торта с целувки.
— Сигурно има пръст баща ти — каза Джини. — Кой друг би могъл да бъде?
По-късно, докато тя четеше, той облече якето си и излезе навън.