Макс би следвало да се чувства добре. Музеят „Викърс“ в Саут Бенд очакваше да получи значителна парична субсидия и това щеше да открие добри възможности пред неговата компания. В допълнение бяха постъпили две сериозни оферти за летящата крепост „Каталина“ — от която той притежаваше дял, — а и списание „Попюлър Авиейшън“ го бе уведомило, че е заложило в плановете си публикуване на материал за „Съндаун“. Финансовото положение на компанията изглеждаше толкова стабилно, че Макс дори си позволяваше да мечтае как ще задържи за себе си „Бяла светкавица“.
Въпреки това беше неспокоен. Търсачът постепенно приближаваше западната граница на фермата на Том Ласкър без никакви индикации, че отдолу може да има нещо интересно. Ейприл бе намекнала за превозно средство. Но може би търсеха не където трябваше. В края на краищата защо бяха решили, че въпросното средство ще е навлязло в езерото?
Може би не бяха обмислили нещата достатъчно добре. Какво им бе казала Лиса Ярбъроу? Според мен ще е по-добре да се замислите къде ли са се отбивали те, за да си купят хотдог.
Времето остава все така студено. Макс си създаде навика да гледа „В десет с Бен“ — новинарската емисия на Гранд Форкс, която получаваше по кабела. „В десет с Бен“ на свой ред бяха възприели практиката да завършват емисията си с историята във Форт Мокси, привнасяйки забавен елемент на финала. Първо разказаха за тениските с „дяволската яхта“. После излъчиха видеоматериал, който показваше тълпа разгневени граждани пред кметството, опасяващи се, че споменаването на дявола не само няма да доведе повече хора във Форт Мокси, ами ще изплаши и малцината, които са се надигнали да дойдат. След това излъчиха интервю с човек, твърдящ, че е изкопал чисто нов „Шевролет“, модел 1937-а година, в алпинеума си в Драйдън. Накрая анкетираха посетители, дошли от други щати: яхтата била знамение за приближаващия край на света, била паднала от самолет, била ловък рекламен ход на производители на яхти, най-сетне била жалък опит на американското правителство да привлече тук туристи от Канада.
Том се оплака по телефона, че платнището на тентата воняло на слонове и че за пръв път, откакто се помнел, бил благодарен на несекващия южен вятър. Ейприл бе изпаднала в трескава тревога, че яхтата не е прибрана на сигурно място и че изобщо се излага за разглеждане от прииждащите хора, но Том заяви, че се чувства задължен пред отколешните си съседи и съграждани да я държи на показ. Той дори им изпрати брошура и тениска с надписа „Славно си прекарах във Форт Мокси“. Щампата бе доста сполучлива: яхтата, килнала се на билото под пълна луна, създаваше мистична атмосфера. Брошурата съдържаше къс напрегнат текст с готически шрифт, в който се подхвърляше, че учените не знаят какво да мислят. Имаше още снимки на Ласкъровата ферма и изгледи от града, които представяха заведения като „Прерийната шхуна“, „При Клинт“ и мотела „Нортстар“.
Макс продължаваше да е убеден, че не търсят където трябва. Не го сдържаше и в деня, когато пристигна пратката с брошурата и тениската, той реши да провери съмненията си.
Главният клон на градската библиотека във Фарго бе естествено в центъра на града, на пряката на „Първо авеню“ и „Трета улица“. Представляваше четвъртита двуетажна постройка, вклинила се в квартал с предимно каменни и тухлени къщи, заградени от дървета и ниски храсти.
Беше средата на следобеда, малко преди пиковия час, когато Макс подмина полицейския участък и паркира пред информационния център. Беше се постоплило и снеговалежът, започнал още предиобед, постепенно бе преминал в дъжд, така че асфалтът блестеше в хладната мъгла. Уличното осветление беше включено и създаваше призрачен ефект под прихлупеното над покривите небе. Той слезе от колата, вдигна ципа на якето си и бързо се отправи към сградата на библиотеката, отстояща на половин пряка.
Масите бяха заети от гимназисти, а въздухът бе наситен с влажната миризма на мокри памучни дрехи. Върна се в залата за справки, събра всички атласи, които успя да намери, и ги отнесе до масата си.