Выбрать главу

Форт Мокси отдавна бе застинал в безвремието. Нямаше никакви мащабни проекти за обновяване, не се забелязваха и каквито и да било признаци на културни промени, дължащи се на технологическата революция, отсъстваха приходящи, а хората бяха честни и прями. Градът и безкрайната прерия, в която се бе чучнал, бяха като заклещени в гънка на пространствено-времевия континуум, където времето е спряло. Бе от онези места, където Хари Труман още е президент. Където хората все още се харесват едни други, а престъпността е неизвестно понятие. Последното закононарушение във Форт Мокси датираше от 1934 година, когато Бъгси Моран си бе пробил със стрелба път през граничния пункт.

Най-общо казано, градчето предлагаше стабилност на живеещите в него и бе прекрасно място да отгледат децата си.

Равнината стигаше във всички посоки до хоризонта и продължаваше отвъд него. В миналото тук се бе простирала акваторията на езерото Агаси, представляващо по-скоро вътрешно море, понеже площта му надвишаваше сумарната площ на всички от днешните Велики езера по границата с Канада.

Агаси.

Изчезнало отдавна. Том погледна на запад към хребета, представлявал навремето бряг на езерото. Равнината до него беше гладка като тепсия. Какъв невзрачен край. Бе летял над тези места много пъти и бе разказвал на момчетата. Искаше му се да обикнат своя край така, както той го обичаше.

„В десет с Бен“, местен телевизионен канал KLMR, Гранд Форкс, 22:26 часа, 18 октомври.

Марки: Разполагаме със странен материал от Форт Мокси тази вечер, Джули. Там са намерили яхта в житна нива.

Хокинс (усмихнато): Яхта в житна нива?

(Панорамен кадър на Форт Мокси с вкопчилата го прерия, преминаващ във фокусиране върху защитен пояс-преграда срещу вятъра и фермерски постройки.)

Марки: Някой от зрителите да си е загубил яхтата? Там, на границата с прерията, тази вечер един фермер озадачено си чеше главата. Ето какво съобщава Каръл Дженсън…

(Общ план на яхтата и зяпачите около нея. Камерата фокусира върху Дженсън.)

Дженсън: Бен, аз съм Каръл Дженсън от фермата на Том Ласкър в област Кавалиър. (Появява се образът на Ласкър.) Чудесна яхта, господин Ласкър. Наистина ли се опитвате да ни убедите, че някой я е заровил на територията на вашата ферма?

Ласкър: Да, точно това казвам, Каръл. Ето тук… — сочи с пръст. — Миналия сезон тук не засях нищо, почвата бе слаба. Напролет ще сеем пшеница. Но имах нужда от система за изпомпване на вода от кладенеца до хълма. Така че хванахме се да изкопаем канавка за тръбите и ето какво намерихме…

Дженсън: Яхтата?

Ласкър: Да.

(Кадър под ъгъл, по дължината на плавателния съд, за да се подчертае размера му.)

Дженсън: Изцяло ли бе заровена? Или само част от нея?

Ласкър: Изцяло.

Дженсън: Господин Ласкър, кой би оставил такова нещо на ваша земя?

Ласкър: Каръл, нямам и най-малка представа!

Дженсън (обръща се с лице към камерата): Ето, такава е историята. Бен, аз се питам какво ли още е заровено в долината на Ред Ривър. Дали не е уместно да бъдем малко по-внимателни, когато дойде време да садим бегониите идната пролет? За вас това бе Каръл Дженсън с репортаж от фермата на Том Ласкър до Форт Мокси.

(Картина от студиото.)

Марки: Толкова от новинарския екип. Лека нощ, Джули.

Хокинс: Лека нощ, Бен. — (Обръща се с лице към камерата.) Лека нощ, приятели. Ще се видим утре, пак в десет. Следва „Късен коментар“.

На сутринта Ласкър нае камион с ремарке и доведе строителен предприемач от Гранд Форкс, който натовари яхтата в ремаркето и я премести по-близко до хамбара.

Всеки следващ ден тълпата ставаше по-голяма и по-голяма.

— Защо не започнеш да продаваш билети? — предложи му накрая Франк Мол, бивш кмет и пенсиониран митнически служител. — Че тук идват хора чак от Фарго. — Мол беше добродушен, имаше брада, бе нисичък, но яко сложен. Освен всичко друго, беше и стар приятел по чашка на Ласкър.

— Какво мислиш, Франк? — попита го той. Стояха на алеята за коли, загледани в Джини и жената на Мол, които се опитваха да въведат някакъв ред сред пристигащите коли.

Мол го погледна, после премести поглед върху яхтата.

— Ти наистина ли не знаеш как се е озовала тук, Том? — в гласа му се долавяше леко обвинителна нотка.