Дори ако някога го бяха спохождали известни съмнения относно истинската същност на собствения му характер, съмненията му бяха намерили потвърждение в инцидента при Форт Колинс, когато бе на двайсет и две години. Беше постъпил на работа в „Уайлдкет Еърлайнс“, за да превозва карго и пасажери до Денвър и Колорадо Спрингс. Един студен ноемврийски следобед се бе захванал да инспектира лично своя двумоторен „Арапахо“, застанал под едно от крилата му с бележник в ръка, когато над летището заходи самолет по редовен полет. Така и не разбра какво бе привлякло вниманието му към полета, но се загледа в снижаването на самолета. Слънцето още бе високо над планините, а машината беше боядисана в бяло и синьо двумоторна „Боло“. Тя леко докосна пистата и започна да рулира по нея, а Макс зърна за миг личицето на малко къдрокосо широко усмихнато момиченце, седнало до един от предните прозорци дясно на борд. Самолетът намали скорост и се насочи към терминала, когато във въздуха се разнесе тънка струйка дим и преди някой да успее да реагира, десният двигател избухна в пламъци.
Ужасен, Макс скочи напред. В този момент изглежда се скъса маркуча, който подаваше горивото, защото огънят с рев се прехвърли по крилото и обхвана кабината, преди пилотът да има време да реагира. Усмихнатото момиченце така и не разбираше какво става.
Мъж в бяла риза с разхлабена вратовръзка изскочи от терминала и се втурна към самолета. Но той се намираше безнадеждно далече. Междувременно огънят обхвана резервоарите. Макс бе успял да направи две-три безсмислени крачки, преди да схване, че нещата са извън контрол. Затова спря в очакване на експлозията, като съзнаваше, че е много късно и дори желаеше тя да дойде по-скоро и да сложи край на всичко.
Дотогава момиченцето го бе наблюдавало, но в един момент видя пламъците. Изражението му се промени и то отново върна поглед върху Макс.
Макс никога нямаше да забрави онези очи. Мъжът по ризата се стрелна покрай него, чаткайки с обувки по бетонната писта, а Макс му извика да внимава, за да не загине и той. Човекът обаче не го послуша, успя да се добере до самолета, дори да отвори си лом вратата и да влезе вътре! Момиченцето все така гледаше Макс. После някакви ръце го дръпнаха от прозореца.
И тогава дойде експлозията.
Самолетът избухна в огнено кълбо. Над главата му се понесе гореща вълна и той се хвърли по очи на площадката.
Онзи ден Макс със сигурност разбра що за човек е.
Хората рядко могат да разпознаят важните мигове в техния живот, без помощта на погледа в миналото. Едно обикновено отиване в центъра на града, за да си купиш книга, довежда до случайно запознаване и завършва с изправяне пред олтара. Закъсняло такси става повод да пътуваш заедно с непознат, който се превръща в твой приятел и две години по-късно ти предлага изгодна промяна в професионалната ти кариера. Така че човек никога не знае…
Макс бе изживял повратната си точка малко след инцидента във Форт Колинс, когато един уикенд, замислен като опит за прелъстяване, се провали и той се бе оказал без никаква идея как да прекара иначе приятния пролетен неделен ден. Приятелите му го убедиха да посети авиошоуто на бойни самолети, където се запозна с Том Ласкър и неговия бомбардировач „Авенджър“.
Ласкър беше, така да се каже, летящ фермер, собственик на няколко хиляди акра земя по границата на щата. Току-що се бе сдобил с „Авенджър“-а си на търг, което не му беше попречило вече да има съмнения в разумността на скорошната си покупка, когато търсещият компания за обяда Макс се бе натъкнал на него, съзирайки първо машината, после едрия мъж с обветрено лице, чиито сурови черти не можеха да скрият загрижеността му, загледан в нея, седнал на обърнат с облегалката напред стол.
„Авенджър“-ът беше доста очукан: изглеждаше приклекнал ниско до земята, а боята му бе започнала откровено да се лющи. Нещо в изтерзаната машина докосна сърцето на Макс — той си беше романтик по рождение, — защото тя, освен че бе олицетворение на историята, беше още смъртоносна, прекрасна и с видими дори от лаик проблеми. Това бе първата среща на Макс с боен самолет, ветеран от войната. Среща, променила живота му завинаги.
— Малко ремонт няма да му се отрази зле — отбеляза Макс.
— Сега разбирам, че съм се поувлякъл — отговори Ласкър, без да се обръща, сякаш бъбреше със самолета.