Така Макс влезе в този бизнес. Двамата се договориха още същия ден и той прекара следващите няколко седмици в реставриране на „Авенджър“-а. Нае подизпълнители за подмяната на двигателя и оправянето на хидравликата. Сам инсталира последните изобретения на електрониката, боядиса самолета в сиво и му сложи нова идентификация. По фюзелажа и крилата грейнаха нови бойни звезди, а когато отлетя с него за Форт Мокси, за да го предаде на собственика му, там се събра невиждана тълпа.
Дума да няма, с мъка се раздели с него. Ласкър бе приятно изненадан от крайния резултат и даде на Макс прилична премия, за която в договора за ремонта дори не се споменаваше. Жена му Джини беше дошла с него и направо изпадна в екстаз, когато видя какво е направил. Постигнатото спечели на Макс вечната й обич. Тя позира с удоволствие пред самолета и настоя веднага да се разходят с него. Ласкър я взе със себе си във въздуха и двамата обикаляха над града половин час, докато Макс ги чакаше в офиса на Том. Когато се върнаха, всички отидоха заедно във фермата, а Джини му взе акъла, поднасяйки за вечеря ростбиф. Пиха и разговаряха до късно, а накрая Макс остана да спи в стаята за гости — нещо, което се оказа, че му е писано да прави още много пъти.
Оттогава ремонтът на военни самолети се превърна в основното му занимание.
Полковникът и Славната Моли одобриха.
Беше ранна вечер и Макс се спускаше през плътната облачна пелена към летище Челис, извън Фарго. P-38-ицата се държеше прекрасно, буквално като машина на извънземни. Но той бе изпуснал голямата сделка и сега компанията му трябваше да подхване процеса на търсенето на купувач от самото начало. На всичко отгоре нямаше никакъв шанс да се добере до такава печалба при следващия клиент.
Въпреки досадния развой на събитията, Макс гледаше на себе си повече като на творец, отколкото като на бизнесмен. Неговото изкуство съчетаваше мощ и полет с чертежи на кабини и бойни емблеми. И птиците на „Съндаун“ никога нямаше да ръждясват по поляните на когото и да било (честно казано Макс не харесваше много и музеите, но там поне отиваха хора, които можеха да се възхитят на старите самолети в истинското им величие).
Ами… майната му! Сигурно щеше да има неприятности, но тази вечер поне можеше да се наслади на това да пилотира „Светкавицата“.
Беше инсталирал модерна навигационна система, естествено, така че не бе никакъв проблем да изравни и насочи към пистата. На отметка пет километра самолетът беше на сто и петдесет метра височина. Отне мощност, пусна задкрилките. Индикацията примигна и му сигнализира, че колесникът е паднал правилно. Светлините на пистата се стрелнаха към него. Той плавно наклони лоста напред. От лявата му страна, по „Плейнс авеню“, пъплеха запалили фаровете си коли. В самото начало на пистата Макс отне мощността докрай и леко вдигна нос. Самолетът се сниши и колелата докоснаха земята.
„Съндаун Авиейшън“ притежаваше собствен хангар, където бе и офисът на фирмата. Макс изрулира по пистата, насочи се към хангара, спря точно пред него, слезе, отключи вратата и паркира вътре. Тук имаше още два други самолета, върху които в момента се работеше: северноамерикански „Мустанг“ P-51, предназначен за музея „Смитсониън“ и републикански „Тъндърболт“ P-47. Той пък бе собственост на изпълнителен директор в аризонска телевизионна станция.
Макс изключи двигателя, слезе и се ухили, представяйки си реакцията на механика сутринта, когато влезеше и видеше, че „Светкавицата“ се е върнала. Секунди по-късно беше в офиса си. Стел предвидливо бе оставила кафеварката на подгряване. Той си наля чаша и се отпусна на стола зад бюрото.
Телефонният му секретар показваше, че го чакат две обаждания. Едното бе от доставчика му на резервни части, но другото беше от Джини Ласкър.
— Макс — чу се записаният й глас, — моля те позвъни ми, като се върнеш.
В тона й се долавяше някаква напрегнатост. Беше готов да каже, че направо звучи изплашена. Вдигна слушалката, но я остави обратно, защото в същия миг чу външната врата да се отваря.
След малко на прага усмихната застана Сейл Брадок.
— Здрасти, Макс — каза тя и го погледна по-внимателно.
— Какво се е случило? Провал на сделката?
Сейл бе собственичка и единствен пилот на „Тор Еър Карго“, която също се помещаваше на Челис. Имаше страхотни сини очи, пищна кестенява коса, тъжна замечтана усмивка и навигатор на „Транс Уърлд Еърлайнс“ в Сейнт Пол, който работеше за нея. Не ще и дума, Макс беше опитал късмета си, но тя го бе оставила на една ръка разстояние. Опитът му им бе дал повод понякога да се шегуват с неговите мераци. „Ти не обичаш мен — каза му Сейл тогава, — обичаш «Бетси».“ „Бетси“ беше един C-47, който „Съндаун“ й бе продал преди три години. Транспортният самолет се бе превърнал във флагман на „Тор“ и превозваше карго из целите Щати и Канада. Сейл притежаваше още два други самолета, а в момента водеше преговори за закупуване на четвърти.