— Сигурна ли си в това? — попитаха момчетата мишката.
И сърцата им се възрадваха много, щом чуха вестта за каучуковата топка. И нали мишката вече бе проговорила, те й посочиха нейната храна.
— Това ще ти бъде яденето: царевица, семки от чушки, боб, патаще,97 какао; всичко това ти принадлежи и ако има нещо, което да е прибрано или забравено, и то ще бъде твое, изяж го! — казаха на мишката Хунахпу и Шбаланке.
— Чудесно, момчета — отвърна тя, — но какво ще река на вашата баба, ако ме види?
— Не се безпокой, защото ние сме тук и знаем какво да кажем на нашата баба. Хайде да стигнем скоро до тоя ъгъл на къщата, върви скоро където са тия окачени неща; ние ще гледаме към тавана на къщата и ще се грижим само за нашата храна — казаха на мишката.
И след като се разпоредиха така през нощта, след като се допитаха помежду си, Хунахпу и Шбаланке стигнаха по обед. Когато стигнаха, водеха след себе си мишката, ала не я показваха; единият влезе направо в къщата, а другият се приближи до ъгъла и оттам накара мишката да се качи начаса.
Веднага поискаха ядене от баба си:
— Пригответе ни храната,98 искаме чилмол,99 бабо наша — рекоха.
И тозчас им приготвиха яденето и сложиха пред тях едно блюдо със сос.
Но това беше само за да измамят своята баба и своята майка. И след като пресушиха кърчага с вода:
— Наистина умираме от жажда; идете да ни донесете вода — казаха на баба си.
— Добре — отговори тя и излезе. Започнаха тогава да ядат, но истината е, че не бяха гладни; това, което правеха, беше само лъжа. Тогава видяха в блюдото си с чушки100 как мишката се отправя бързо към топката, която висеше от тавана на къщата. Щом видяха това в своя чилмол, пратиха някой си Шан, животното, наречено Шан, което е като комар, то отиде на реката, продупчи стената на кърчага на бабата и макар че тя се опита да спре изтичащата вода, не можа да запуши дупката, направена в кърчага.
— Какво й става на нашата баба? Устата ни са пресъхнали без вода, умираме от жажда — рекоха на своята майка и я пратиха навън.
Мишката отиде веднага да прегризе (въжето, което държеше) топката, и тя падна от покрива на къщата заедно с халката, ръкавиците и кожите. Грабнаха ги момчетата и мигом изтърчаха да ги скрият по пътя, водещ към игрището.
След това се запътиха към реката, да се присъединят към баба си и към майка си, които се мъчеха да запушат дупката на кърчага. И като пристигнаха с духателните си тръби, казаха, щом стигнаха до реката:
— Какво правиш? Уморихме се (да чакаме) и дойдохме — им рекоха.
— Вижте дупката на моя кърчаг, която не може да се запуши — рече бабата. Мигом я запушиха и се върнаха заедно, като вървяха пред баба си.
И тъй бе намерена топката.
ГЛАВА VII
Много доволни отидоха да играят в двора с игрището; играха самички дълго време и почистиха двора, гдето бяха играли техните бащи.
— И като ги чуха, господарите на Шибалба рекоха:
— Кои са тия, дето пак играят над главите ни и ни дразнят с тупурдията, която вдигат? Нима не умряха Хун-Хунахпу и Уукуб-Хунахпу, ония, които поискаха да се възголемеят пред нас? Идете и ги извикайте начаса!
Тъй рекоха Хун-Каме, Уукуб-Каме и всички господари. И като изпратиха да ги повикат, казаха на своите пратеници:
— Вървете и им кажете, когато стигнете там: „Нека дойдат, рекоха господарите; тук желаем да играем на топка с тях, подир седем дена искаме да играем; тъй рекоха господарите, им кажете, когато стигнете“ — бе заповедта, която дадоха на пратениците.
И те тръгнаха тогава по широкия път на момчетата, водещ право в дома им; по него стигнаха пратениците направо пред баба им. Ядяха, когато стигнаха пратениците от Шибалба.
— Нека дойдат непременно, казват господарите — рекоха пратениците от Шибалба. И посочиха деня пратениците от Шибалба: — Подир седем дена ви чакат — рекоха на Шмукане.
— Добре, пратеници, те ще дойдат — отговори старицата.
И пратениците поеха обратно.
Изпълни се тогава с жал сърцето на старицата.
— Кого ще пратя да вика моите внуци? Нима по същия тоя начин не дойдоха пратениците от Шибалба миналия път, когато дойдоха да отведат бащите им? — рече старицата, влизайки сама и опечалена в своя дом.
И веднага падна въшка в полата й. Хвана я и я сложи на дланта си, а въшката се олюля и тръгна.
— Дъще моя, иска ли ти се да те пратя да извикаш внуците ми от игрището за топка? — рече тя на въшката. — „Дошли са пратеници при баба ви“, ще кажеш. „Да дойдат подир седем дена, да дойдат, казват пратениците от Шибалба, тъй заръча да кажа на баба ви“ — рече тя на въшката
97
Патаще (от pataxl, науатълски) — разновидност на какаото, по-малоценна и по-рядко отглеждана от него, Theobroma bicolor. Известна е и с други имена: бяло какао, диво какао. Днес се употребява за подправка на сладкиши, за разхладителни напитки, но не за шоколад.
98
Буквално — мелете нашата храна. Храната на кичеанските индианци се състояла главно от питки и вид качамак от царевица, смляна върху камък, наричан каам (caam), или в Мексико — метатъл (metatl).
100
В чилмола. Редкият червен сос изпълнявал ролята на огледало и отразявал движенията на мишката по покрива, без да проличава, че момчетата наблюдават.