Выбрать главу

Начаса тръгна въшката, поклащайки се. И седеше на пътя едно момче, наречено Тамасул,101 или жабокът.

— Къде отиваш? — попита жабокът въшката.

— Нося една заръка в корема си, отивам да търся момчетата — отговори въшката на Тамасул.

— Добре, ама гледам, че не бързаш — рече жабокът на въшката. — Не искаш ли да те глътна? Ще видиш как ще тичам аз и така ще стигнем по-бързо.

— Много добре — отговори въшката на жабока.

Жабокът веднага я глътна. И дълго време жабокът вървя, но без да бърза. После на свой ред срещна една голяма змия, която се наричаше Сакикас.

— Къде отиваш, млади Тамасуле? — рече Сакикас на жабока.

— Отивам пратеник, нося заръка в корема си — каза жабокът на змията.

— Виждам, че не вървиш бързо. Няма ли да стигна аз по-бързо? — рече змията на жабока.

— Ела насам! — отговори.

Веднага Сакикас глътна жабока. И оттогава тази е храната на змиите, които и до днес гълтат жабите.

Вървеше бързо змията и нали я срещна Уак,102 който е голяма птица, мигом ястребът глътна змията. Скоро стигна до игрището за топка. Оттогава тази е храната на ястребите, които гълтат змиите из полята.

И щом пристигна, ястребът спря върху корниза на стената на игрището, гдето Хунахпу и Шбаланке се забавляваха, играейки на топка. Щом стигна, ястребът се разкрещя: „Уак-ко! Уак-ко!“ (Тук е ястребът!) — казваше неговият грак. — „Тук е ястребът!“

— Кой грачи? Дайте ни духателните тръби! — възкликнаха.

И стреляха веднага по ястреба, отправиха топчицата в зеницата му, а той се преметна и тупна на земята. Изтърчаха да го вземат и го попитаха:

— За какво си дошъл? — рекоха на ястреба.

— Нося послание в корема си. Първо ми излекувайте окото, после ще ви кажа — отговори ястребът.

— Много добре — казаха те и като отчупиха малко парченце каучук от топката, с която играеха, туриха го в окото на ястреба. Лоцкик103 го нарекоха те и мигом съвършено излекуваха окото на ястреба.

— Говори прочее — казаха на ястреба. И веднага повърна една голяма змия.

— Говори ти — казаха на змията.

— Добре — рече тя и повърна жабока.

— Къде е твоята заръка, за която оповестяваше? — попитаха жабока.

— Тук е заръката, в моя корем — отговори жабокът.

И веднага се напъна, ала не можа да повърне; само устата му се пълнеше с плюнка, но не можеше да повърне. Момчетата вече искаха да го бият.

— Ти си лъжец — му казаха, като го ритнаха по задника, та костите на кълките му слязоха до стъпалата.

Опита пак, но само плюнка пълнеше устата му. Тогава момчетата отвориха устата на жабока и щом я отвориха, потърсиха вътре в устата. Въшката се беше залепнала о зъбите на жабока; в устата бе останала, не бе я глътнал, само изглеждаше, че я е глътнал. Тъй бе надхитрен жабокът, и не се знае какъв вид храна му дават; не може да бяга и стана храна на змиите.

— Говори! — рекоха на въшката и тогава тя изрече заръката.

— Каза баба ви, момчета: „Върви да ги викаш; дошли са пратеници на Хун-Каме и Уукуб-Каме, че да ходите в Шибалба, думат: нека дойдат тук подир седем дена да играят на топка с нас, нека донесат и принадлежностите си за игра, топката, халките, ръкавиците, кожите, че да се забавляват тук“, казват господарите. „Наистина дойдоха“, казва баба ви. Затова съм дошла аз. Защото наистина това казва баба ви и плаче, и се вайка вашата баба, затова съм дошла.

— Дали е вярно? — казаха си безгласно момчетата, щом чуха това.

И като си тръгнаха, тозчас стигнаха при баба си; само отидоха да се сбогуват с баба си.

— Отиваме, бабо, само дойдохме да се сбогуваме. Но ето го тук знака за нашата съдба, който оставяме: всеки от нас ще посади по една тръстика, насред нашата къща ще я посадим; ако изсъхнат, туй е знакът за нашата смърт. „Мъртви са!“, ще речете, ако изсъхнат. Но ако пуснат издънки, „Живи са!“, ще речете, о бабо наша! А вие, майко, не плачете, че там ви оставяме знака за нашата съдба — рекоха.

И преди да тръгнат, посадиха по една (тръстика) Хунахпу и Шбаланке; посадиха ги в къщата, а не на полето, нито пък във влажна земя, ами в суха земя; насред своята къща ги посадиха и оставиха.

ГЛАВА VIII

Тръгнаха тогава, всеки взел духателната си тръба, и заслизаха към Шибалба. Слязоха бързо по стъпалата и минаха между различните реки и оврази. Минаха между едни птичета и тия птичета се наричаха Молай.

Минаха също през една река от гной и през една река от кръв, гдето трябваше да бъдат унищожени, както мислеха тия от Шибалба; ала не ги докоснаха с нозе, а ги преминаха върху духателните си тръби.

Излязоха оттам и стигнаха до едно кръстовище от четири пътя. Те знаеха много добре кои са пътищата за Шибалба: черният път, белият път, червеният път и зеленият път. И тъй, пратиха едно животно, наречено Шан. То трябваше да отиде да събере вестите, които го пращаха да търси.

вернуться

101

Тамасул (Tamazul) — на кичеански жаба е шпек (xpec), Тамасул е собственото име на жабока.

вернуться

102

Ястреб, който яде змии, според „Речника на францисканските отци“.

вернуться

103

Лоц (Lotz) — киселец,#26 простонародно в Гватемала — чича фуерте; лоцкик (lotzquic) — смола от сок на киселец. Това е тропическа американска трева, която мексиканците наричат шокойоли (xocoyolli) и която, изглежда, е Oxalis по нашата подредба в естествената история, казва Брасьор. Добавя, че туземците от Централна Америка го уверили, че я използуват за премахване перде на очите. Гарсиласо де ла Вега Инката#27 също говори за подобно растение, употребявано от перуанските индианци.

#26 Името не бива да подвежда към отъждествяване с нашия киселец.

#27 Грасиласо де ла Вега, Инка (1539–1616 г.) — перуански хуманист, летописец, историк, преводач. Син на испански завоевател, управител на Куско и на индианска принцеса. От 1560 г. живял в Испания. Най-значителното му произведение е „Достоверни предания на инките“, чиято първа част излиза през 1609 г. Трудът проследява историята на империята на инките от възникването до унищожаването й от иберийците.