Отидоха да уведомят господарите.
— Как е станало това? Откъде са дошли? Кой ги е родил? Кой ги е заченал? Наистина карат сърцата ни да горят от ярост, защото не е хубаво това, което ни правят. Чудни са лицата им и чуден е начинът им на държане — казваха си един другиму.
После всички господари изпратиха да ги извикат.
— Ей! Хайде да играем на топка, момчета! — им рекоха.
В същото време бяха разпитани от Хун-Каме и Уукуб-Каме.
— Откъде идвате? Разкажете ни, момчета! — рекоха им тия от Шибалба.
— Кой знае откъде идваме! Ние не знаем — само това отговориха и повече дума не продумаха.
— Добре. Хайде да играем на топка, момчета — рекоха тия от Шибалба.
— Добре — отговориха.
— Ще използуваме тая наша топка — рекоха тия от Шибалба.
— По никакъв начин няма да използувате тая, а нашата — отговориха момчетата.
— Не тая, а нашата ще използуваме — рекоха тия от Шибалба.
— Добре — казаха момчетата.
— Да отиде някой за един червей чил — рекоха тия от Шибалба.
— Това не, ами ще говори главата на пумата105 — рекоха момчетата.
— Това не — рекоха тия от Шибалба.
— Добре — казаха момчетата.
Тогава тия от Шибалба хвърлиха топката, запратиха я право в халката на Хунахпу. Веднага, докато тия от Шибалба туряха ръка на кремъчния нож, топката отскочи и се отдалечи, подскачайки по земята на цялото игрище.
— Какво е това? — възкликнаха Хунахпу и Шбаланке. — Искате да ни умъртвите ли? Нима не пратихте да ни извикат? И не дойдоха ли самите ваши пратеници? Наистина, горко ни! Ще си отидем начаса — казаха им момчетата.
Тъкмо това искаха да се случи на момчетата, да умрат незабавно, и то още там, на игрището, и тъй да бъдат победени. Ала не стана така и тия от Шибалба бяха победени от момчетата.
— Не си отивайте, момчета, да продължим играта на топка, но ще използуваме вашата — казаха на момчетата.
— Добре — отговориха. И тогава вкараха топката (в халката на Шибалба), с което свърши играта.
Нажалени от поражението си, тия от Шибалба веднага рекоха:
— Как да направим, че да ги победим? — И обръщайки се към момчетата, рекоха им: — Вървете да съберете и да донесете рано четири кратуни с цветя. — Тъй казаха тия от Шибалба на момчетата.
— Много добре. А какъв вид цветя? — попитаха момчетата тия от Шибалба.
— Китка червен чипилин,106 китка бял чипилин, китка жълт чипилин и китка каринимак — рекоха тия от Шибалба.
— Добре — казаха момчетата.
Така свърши разговорът; все тъй силни и бойки бяха думите на момчетата. И когато се предадоха да бъдат победени момчетата, сърцата им бяха спокойни.
Тия от Шибалба бяха щастливи при мисълта, че вече са ги победили.
— Това добре ни се удаде. Първо трябва да ги наберат — рекоха тия от Шибалба. — Къде ще отидат да търсят цветята? — казваха в себе си.
— Сигурно утре рано ще ни дадете нашите цветя; идете, прочее, да ги наберете — казаха тия от Шибалба на Хунахпу и Шбаланке.
— Добре — отговориха. — Рано сутринта ще играем пак на топка — рекоха и се сбогуваха.
И веднага отидоха в Къщата на ножовете, второто мъчилище на Шибалба. Господарите желаеха те да бъдат нарязани на парчета от ножовете и да бъдат умъртвени бързо; тъй го желаеха техните сърца.
Ала не умряха. Веднага заговориха на ножовете107 и ги предупредиха:
— Ваше ще бъде месото на всички животни — казаха на ножовете. И вече не мръднаха, ами стояха мирни всички ножове.
Тъй прекараха нощта в Къщата на ножовете и като повикаха всички мравки, казаха им:
— Мравки резачки, сомпопи,108 елате и всички незабавно идете да донесете всякакъв вид цветя, които трябва да се берат за господарите!
— Много добре — казаха те. И всички мравки отидоха да донесат цветята от градините на Хун-Каме и Уукуб-Каме.
Предварително (господарите) бяха предупредили пазачите на цветята в Шибалба:
— Внимавайте с нашите цветя, не оставяйте да ги откраднат момчетата, които ще дойдат да ги берат. Макар че как могат да бъдат видени и откъснати от тях? По никакъв начин. Бдете прочее цяла нощ!
— Добре — отговориха.
Ала нищо не усетиха пазачите на градината. Напразно надаваха викове горе, сред клоните на дърветата в градината. Там стояха цяла нощ, повтаряйки все същите викове и песни.
— Шпурпууек! Шпурпууек! — казваше единият със своя вик.
— Пухую! Пухую! — казваше с вика си тъй нареченият Пухую.109
Двамина бяха пазачите в градината на Хун-Каме и Уукуб-Каме. Ала не усещаха, когато мравките им крадяха пазеното, като обикаляха и се движеха, берейки цветята, качваха се по дърветата да режат цветовете и ги събираха по земята досами дърветата.
105
Ресинос не дава никакво обяснение към тоя неясен пасаж: защо е потребен един червей „чил“, защо ще говори главата на пумата? Другите преводи също не предлагат задоволително решение (Бургес и Шек, Хименес, Рейно, Вилякорта и Родас). В статията „Нови проблеми на «Попол Вух»“ гватемалският кичеанист Рене Акуня предлага следното разчитане. Имало е различни начини за игра на топка; един от тях е бил „на черта“, друг — „на глава“. Тия от Шибалба изискват състезанието да се проведе по първия начин и с тяхна топка, в която са скрили кремъчен нож. Коварството обаче не постига целта си, защото двамата братя налагат играта да се води по втория начин. Играейки „на черта“, момчетата би трябвало да спрат топката с тяло и ножът да ги нарани.
106
Растение, наречено чипилин (chipilin), казва Хименес. Това е растение от семейството на бобовите.
107
Та ш-е ча чире ча (ta x-e cha chire cha). Тук Брасьор отбелязва, че кичеанците се наслаждавали на тия игри на думи. В цялата глава авторът използува думата „ча“, която означава говоря, казвам; копие, нож, стъкло и тъй нататък. Същото може да се каже за думата „ках“ (cah), употребявана като прилагателно, глагол и наречие.
108
Червеникави или черни мравки, които излизат нощем и прерязват нежните листа и цветята.#28 Простонародно в Гватемала са известни с името сомпопи, мексиканска дума.
109
Пурпууек (purpuvec) и пухуй (puhuy) — да се произнася пурпугуек и пухуй — са имената, които и досега кичеанците и какчикелите дават на совата или кукумявката. Това са думи, наподобяващи вика на тия птици. По същия повод Естрада Монрой казва, че „шпурпууек“ е вид бухал, и добавя: „И досега в Гватемала според индианците бухалът оповестява нещастие. Бухал на науатълски е текулут (teculut), което ще рече демон.“