В това време пазачите продължаваха да надават викове и не усещаха зъбите, които им прегризваха опашките и крилете.
И така мъкнеха със зъби цветята, които свличаха, събираха ги и си отиваха, отнасяйки ги със зъби.
Скоро напълниха четирите кратуни с цветя, те бяха влажни (от роса), когато съмна. Веднага дойдоха пратениците, за да ги вземат.
— Нека дойдат, каза господарят, и нека начаса донесат тук каквото са набрали — рекоха те на момчетата.
— Много добре — отговориха.
И понесли цветята в четирите кратуни, отидоха, а когато стигнаха пред взора на господаря и другите господари, приятно беше да се видят цветята, които носеха. И по тоя начин бяха победени тия от Шибалба.
Момчетата бяха пратили само мравките (да наберат цветята) и за една нощ мравките ги набраха и ги сложиха в кратуните.
Мигом пребледняха всички тия от Шибалба и лицата им станаха мъртвешки бледи заради цветята. Сетне пратиха да повикат пазачите на цветята.
— Защо сте се оставили да ви откраднат нашите цветя? Тия цветя, които виждаме, са наши — рекоха на пазачите.
— Не усетихме нищо, господарю. Нашите опашки също пострадаха — отговориха.
А после им разчекнаха устата за наказание, загдето са се оставили да им откраднат онова, което е било под тяхна стража.
Тъй Хун-Каме и Уукуб-Каме бяха победени от Хунахпу и Шбаланке. И това бе началото на техните деяния.
Оттогава устата на совата е разчекната и тъй разцепена си й е до днес.
Веднага слязоха да играят на топка и пак изкараха няколко игри наравно. После свършиха играта и се уговориха за другата ранна утрин. Тъй рекоха тия от Шибалба.
— Добре — казаха момчетата, щом привършиха.
ГЛАВА X
Влязоха после в Къщата на студа. Не е възможно да се опише колко беше студено. Къщата беше пълна с градушка, беше домът на студа. Скоро обаче се махна студът, защото със стари пънове момчетата го прогониха.
Тъй те не умряха; живи бяха, когато съмна. Вярно е, тия от Шибалба искаха те да умрат; ала не стана така, ами, когато съмна, пращяха от здраве и отново излязоха, когато пратениците дойдоха да ги вземат.
— Каква е тая работа? Още ли не са умрели? — каза господарят на Шибалба. Чудеха се, като гледаха деянията на Хунахпу и Шбаланке.
Веднага влязоха в Къщата на ягуарите. Къщата беше пълна с ягуари.
— Не ни хапете! Ето онова, което ви принадлежи — казаха на ягуарите.
И веднага хвърлиха на животните няколко кости. И те се нахвърлиха на костите.
— Сега вече с тях е свършено! Вече са им изяли вътрешностите. Най-после се предадоха. Сега им трошат костите. — Тъй говореха пазачите, радостни по тоя случай.
Ала не умряха. Все тъй здрави и читави излязоха от Къщата на ягуарите.
— От какъв род са те? Откъде са дошли? — казваха всички тия от Шибалба.
После влязоха насред огъня в една Къща на огъня, гдето имаше само огън, ала не изгоряха. Горяха само жаравата и дървата. И пак тъй си бяха здрави, когато съмна. Но (тия от Шибалба) искаха те да умрат там, гдето бяха влезли. Обаче това не стана, та се обезсърчиха тия от Шибалба.
Пратиха ги тогава в Къщата на прилепите. Само прилепи имаше в тая къща, къщата на Камасоц, едно голямо животно, чиито сечива за умъртвяване бяха като обгорени дървени острия, и мигом загиваха тия, които стигнеха пред взора му.
Та бяха вътре, но преспаха в духателните си тръби. И не ги ухапаха ония, които бяха в къщата. Обаче наложи се единият да се предаде заради друг Камасоц, който дойде от небето и заради когото трябваше да се появи.
Цяла нощ стояха струпани и се съветваха прилепите и кръжаха: „Килиц, килиц“ — думаха; тъй думаха цяла нощ. Поспряха обаче и повече не мръднаха прилепите и стояха прилепени към върха на една от духателните тръби.
Рече тогава Шбаланке на Хунахпу:
— Дали вече не почва да разсъмва? Погледни ти.
— Може би, ще видя — отговори той.
И нали много му се щеше да види извън дулото на духателната тръба и искаше да види дали бе съмнало, Камасоц мигом му отряза главата и тялото на Хунахпу бе обезглавено.
Повторно Шбаланке попита:
— Не е ли съмнало още? — но Хунахпу не мръдваше. — Къде е отишъл Хунахпу? Какво си направил? — Ала не мръдваше и все така си мълчеше.
Тогава се почувствува засрамен Шбаланке и възкликна:
— Горко ни! Напълно сме победени!
Отидоха веднага да закачат главата над игрището за топка по изрична заповед на Хун-Каме и Уукуб-Каме и всички тия от Шибалба се радваха заради случилото се с главата на Хунахпу.