ГЛАВА XI
Веднага Шбаланке повика всички животни — коатито, глигана, всички малки и големи животни, през нощта, и в предутрото ги попита коя е тяхната храна.
— Коя е храната на всекиго от вас, защото аз съм ви повикал да изберете своята храна — рече им Шбаланке.
— Много добре — отговориха.
И веднага отидоха да вземат всеки своето и тръгнаха всички заедно.. Едни отидоха да вземат изгнили неща; други отидоха да вземат треви; трети да съберат камъни. Други отидоха да вземат пръст. Разни бяха храните на (малките) и на големите животни.
Зад тях бе останала костенурката, която дойде, поклащайки се, да вземе своята храна. И щом приближи до края (на тялото), придоби външния вид на главата на Хунахпу и мигом й бяха издялани очите му.
Много мъдреци дойдоха тогава от небето. Сърцето на небето, Хуракан, дойдоха да се изсипят над Къщата на прилепите.
И не бе лесно да му направят лицето, но излезе много добре; дългата му коса също изглеждаше красива, а също той можа да говори.
Ала нали вече искаше да съмва, то и кръгозорът се обагряше в червено.
— Стъмни отново, старецо! — бе речено на лешояда.
— Добре — отговори старецът110 и мигом стъмни старецът.
„Вече стъмни лешоядът“ — казват сега хората. И тъй, в прохладата на разсъмването започна неговото битие.
— Дали ще стане добре? — казваха. — Дали ще излезе подобен на Хунахпу?
— Много е добре — отговаряха. И наистина, главата изглеждаше да е от кост, бе се превърнала в истинска глава.
После говориха помежду си и се споразумяха:
— Ти не играй на топка; само се прави, че играеш; аз сам ще свърша всичко — рече Шбаланке.
Веднага даде своите заповеди на един заек:
— Върви и застани над игрището; стой там сред дърветата — рече на заека Шбаланке. — Когато дойде топката към тебе, хукни веднага, пък аз ще свърша останалото — бе речено на заека, когато му се дадоха тия наставления през нощта.
Веднага съмна и двете момчета бяха здрави и читави. После слязоха да играят на топка. Главата на Хунахпу беше окачена над игрището.
— Победихме! Сами изготвихте вашата собствена провала; предадохте се! — им казаха. Тъй предизвикваха Хунахпу.
— Удари главата с топката — му казваха. Ала не го дразнеха с това, той се правеше, че не разбира.
После хвърлиха топката господарите на Шибалба. Шбаланке я пресрещна; топката отиваше право в халката, но спря, отскочи, мина бързо над игрището и с отскок се отправи към дъбравата.
В миг заекът излезе и се втурна скоком; тия от Шибалба тичаха да го преследват. Вдигаха шум и викаха след заека. Накрая се махнаха всички тия от Шибалба.
Шбаланке веднага овладя главата на Хунахпу; занесе пак костенурската глава и отиде да я закачи над игрището. А оная глава беше наистина главата на Хунахпу и двете момчета останаха много доволни.
Прочее тия от Шибалба се впуснаха да търсят топката и след като я намериха между дъбовете, викнаха ги, казвайки:
— Елате насам. Тук е топката, ние я намерихме — рекоха, и я държаха окачена.
Когато се върнаха тия от Шибалба, възкликнаха:
— Какво виждаме?
Сетне почнаха отново да играят. Играха еднакво успешно и двете страни.
Веднага Шбаланке хвърли един камък по костенурката; тя тупна на земята и падна в двора с игрището, разбита на хиляди късчета като семки, пред господарите.
— Кой от вас ще отиде да я търси? Къде е оня, който ще отиде да я донесе? — рекоха тия от Шибалба.
И тъй, господарите от Шибалба бяха победени от Хунахпу и Шбаланке. През големи трудности минаха те, ала не умряха въпреки всичко, що им сториха.
ГЛАВА XII
Ето тук паметта за смъртта на Хунахпу и Шбаланке. Сега ще разкажем как умряха.
Нали бяха предупредени за всички страдания, които искаха да им наложат, не умряха от мъченията на Шибалба, нито бяха победени от всички свирепи животни, каквито имаше в Шибалба.
Пратиха да извикат после двама гадатели, които бяха като пророци, казваха се Шулу111 и Пакам112 и бяха мъдреци, и им рекоха:
— Ще ви запитат господарите на Шибалба относно нашата смърт, която уговарят и подготвят, загдето нито сме умрели, нито можаха да ни победят, нито сме загинали от техните мъчения, нито ни нападнаха животните. Имаме предчувствие в сърцата си, че ще използуват кладата, за да ни умъртвят. Всички тия от Шибалба са се събрали, но истината е, че няма да умрем. Ето прочее нашите наставления какво трябва да кажете. Ако дойдат да се допитат до вас за нашата смърт и дали да бъдем жертвопринесени, какво ще кажете тогава вие, Шулу и Пакам? Ако ви рекат: „Няма ли да е добре да хвърлим техните кости в оврага?“ — „Не е уместно — ще кажете, — защото ще възкръснат после!“ Ако ви рекат: „Няма ли да е добре да ги обесим на дърветата?“, ще отговорите: „Не е никак уместно, защото тогава пак ще виждате лицата им.“ И когато за трети път ви кажат: „Дали ще е добре да хвърлим костите им в реката?“, ако тъй ви бъде казано от тях, „Подходящо е така да умрат — ще кажете; — после уместно е да бъдат смлени костите им върху камък, както се мели царевично брашно; нека всеки бъде смлян (поотделно); сетне хвърлете ги в реката, там, където блика изворът, че да отидат по всички големи и малки хълми.“
110
Кичеанците наричат мъжкия лешояд (zopilote, испански) мама куч (mama cuch), тоест стария лешояд. Но в текста не се придава значение на разпознаването на упоменатото животно. Древните индианци си служели с естествени предмети и същества, за да представят идеи и нематериални неща, по сходство с имената им. В настоящия случай несъмнено са се опитали да представят идеята за тъмнина, предшествуваща непосредствено разсъмването, която наричали ууч (vuch).
111
Шулу (Xulu) — шул (xul) — растение; у (u) — потънал. Дух, нагуал,#29 който се появявал по бреговете на реките.
112
Пакам (Pacam) — пак (pac) — навътре; кам (cam) — умирам. Дух, предизвикващ смърт чрез удавяне.