Така ще им отговорите, когато приложите в действие замисъла, с който ви посъветвахме — рекоха Хунахпу и Шбаланке.
И когато се сбогуваха с тях, вече знаеха за смъртта си. Направиха тогава една голяма клада, един вид пещ направиха тия от Шибалба и я напълниха с дебели клони.
После дойдоха пратениците, които трябваше да ги придружават, пратениците на Хун-Каме и Уукуб-Каме.
— „Нека дойдат! Идете да вземете момчетата, идете там, та да знаят, че ще ги изгорим.“ Това рекоха господарите, о момчета! — възкликнаха пратениците.
— Добре — отговориха.
И бързо потеглиха на път, та дойдоха при кладата. Там поискаха да ги накарат да се забавляват с тях.
— Да си изпием опиващата напитка и да прелетим всеки по четири пъти (над кладата), момчета! — каза им Хун-Каме.
— Не се опитвайте да ни измамите — отговориха. — Нима не знаем за своята смърт, о господари, и че тъкмо това ни очаква тук? — И като се прегърнаха лице срещу лице, протегнаха и двамата ръцете си, наведоха се към земята и скочиха в кладата, и тъй умряха двамата ведно.
Всички тия от Шибалба се изпълниха с радост и с много подвиквания и подсвирквания възкликнаха: — Сега наистина ги победихме! Най-сетне се предадоха!
Веднага повикаха Шулу и Пакам, които (момчетата) бяха предупредили, и ги запитаха какво трябва да правят с костите им, тъй както бяха предвидили те. Тия от Шибалба смляха тогава техните кости и отидоха да ги хвърлят в реката. Но те не се отдалечиха много, понеже мигом се утаиха на речното дъно и се превърнаха в красиви момчета. И когато повторно се явиха, имаха наистина същите свои лица.113
ГЛАВА XIII
На петия ден отново се появиха и хората ги видяха във водата. И двамата имаха вид на хора-риби,114 когато ги видяха тия от Шибалба, след като ги търсиха по цялата река.
А на следващия ден се представиха двама бедняци с престарели лица и жалък вид, облечени в дрипи, с непривлекателна външност. Тъй ги видяха тия от Шибалба.
И малко неща правеха. Само се занимаваха да танцуват танца на Пухуй (кукумявка или нощна ластовица), танца на Куш (невестулка) и на Ибой (броненосец) и танцуваха също „Шцул“ (стоножка) и „Читик“ (който върви на кокили).115
Освен това вършеха много чудеса. Палеха къщите, сякаш наистина горяха, и мигом възвръщаха предишното им състояние. Мнозина от Шибалба ги съзерцаваха с възхита.
После разкъсваха сами себе си; убиваха се един друг; просваше се като умрял единият, когото бяха убили, и в миг го възкресяваше другият. Тия от Шибалба гледаха с почуда всичко, що правеха, а те го вършеха като начало на своето възтържествуване над тия от Шибалба.
Вестта за техните танци дойде веднага до ушите на господарите Хун-Каме и Уукуб-Каме. Щом я чуха, възкликнаха:
— Кои са тия двама старци? Наистина ли ви доставят такова удоволствие?
— Вярно е, че са много красиви техните танци и всичко, що правят — отговори тоя, който бе занесъл вестта на господарите.
Доволни да чуят това, проводиха тогава своите пратеници да ги повикат с ласкателства.
— „Нека дойдат тук, нека дойдат, да ги видим какво правят, нека им се възхищаваме и да ни очароват. Това казват господарите.“ Тъй ще им кажете на тях — бе речено на пратениците.
Стигнаха те веднага пред танцьорите и им съобщиха заповедта на господарите.
— Не искаме — отговориха, — защото, право казано, срам ни е. Как няма да ни е срам да се представим в дома на господарите с нашите грозни изражения, нашите толкова големи очи и нашата бедна външност? Не виждате ли, че сме само (бедни) танцьори? Какво ще кажем на нашите другари по бедност, които дойдоха с нас и желаят да видят нашите танци и да се забавляват с тях? Нима можем да направим същото с господарите? И тъй, не искаме да идем, пратеници — рекоха Хунахпу и Шбаланке.
С помрачени от неудоволствие и жал лица отидоха най-после; но за известно време не искаха да вървят и пратениците трябваше да ги ударят няколко пъти по лицата, когато се отправяха към господарските покои.
114
Буквално — човек-риба. Несъмнено с тази игра на думи авторът показва, че героите на историята били синове на водата.
115
Според Барела#30 в танца на Шцул (Ixtzul) танцьорите носели малки маски и опашки от гуакамая на тила. Ланда#31 казва, че на празненствата за Нова година, когато тя се падала в деня Мулук (Muluc), юкатанските маянци играели танц върху много високи кокили.