Стигнаха прочее пред господарите, плахи и със сведени чела; дойдоха, просвайки се, правейки поклони и унижавайки се.116 Изглеждаха изнемощели, опарцаливени; и видът им беше наистина на скитници, когато пристигнаха.
Попитаха ги веднага за тяхната родина и за техния народ; попитаха ги също за майка им и баща им.
— Откъде идвате? — ги попитаха.
— Не знаем, господарю. Не познаваме лицето нито на майка си, нито на баща си, малки сме били, когато са умрели — отговориха и повече не продумаха.
— Добре. Сега изпълнете (вашите игри), че да ви се възхищаваме. Какво желаете? Ще ви възнаградим — рекоха им.
— Не искаме нищо; ала наистина ни е много страх — казаха на господарите.
— Не се нажалявайте, не се бойте. Танцувайте! И изиграйте първо частта, в която се убивате; изгорете моята къща, направете всичко, каквото знаете. Ние ще ви се възхищаваме, понеже това желаят сърцата ни. И за да си отидете после, бедни хора, ще ви възнаградим — рекоха им.
Тогава подхванаха своите песни и своите танци.
Всички тия от Шибалба дойдоха и се насъбраха да ги гледат. После представиха танца на Куш, танцуваха „Пухуй“ и танцуваха „Ибой“. И рече им господарят:
— Разкъсайте моето куче и нека бъде възкресено от вас — рече им.
— Добре — отговориха и разкъсаха кучето. Веднага го възкресиха. Наистина кучето беше изпълнено с радост, когато бе възкресено, и махаше опашка, когато го съживиха.
Господарят каза тогава:
— Изгорете моята къща! — Тъй им рече. Мигом изгориха господарската къща и макар в къщата да бяха всички господари заедно, не изгоряха. Скоро тя пак стана хубава и нито за миг не бе погубена къщата на Хун-Каме.
Удивиха се всички господари и също тъй техните танци им доставяха голяма наслада.
После им бе речено от господаря:
— Убийте сега един човек, жертвопринесете го, ала да не умира — казаха.
— Много добре — отговориха. И като хванаха един човек, жертвопринесоха го веднага и като вдигнаха високо сърцето на тоя човек, задържаха го пред взора на господарите.
Удивиха се отново Хун-Каме и Уукуб-Каме. Миг по-късно бе възкресен човекът от тях (от момчетата) и сърцето му силно се възрадва, когато бе възкресен.
Господарите бяха учудени.
— Жертвопринесете сега сами себе си, та да го видим ние! Нашите сърца желаят наистина танците ви! — рекоха господарите.
— Много добре, господарю — отговориха.
И после се жертвопринесоха. Хунахпу бе жертвопринесен от Шбаланке; едно по едно бяха отсечени ръцете му, краката му, бе отделена главата му и занесена на разстояние, сърцето му бе изтръгнато от гръдта и хвърлено върху тревата. Всички господари от Шибалба бяха смаяни. Гледаха с почуда и само един танцуваше, и беше Шбаланке.
— Стани! — рече той и мигом се върна към живот.
Възрадваха се много (младежите) и господарите също се възрадваха. Наистина това, що правеха, радваше сърцата на Хун-Каме и Уукуб-Каме и се чувствуваха, като че ли сами те танцуваха.117
Сърцата им се изпълниха веднага с желание и копнеж по танците на Хунахпу и Шбаланке. Дадоха тогава своите заповеди Хун-Каме и Уукуб-Каме:
— Направете същото с нас! Жертвопринесете ни! — рекоха. — Разкъсайте ни един по един! — казаха Хун-Каме и Уукуб-Каме на Хунахпу и Шбаланке.
— Добре, после ще възкръснете. Нима не сте ни довели да ви забавляваме вас, господарите, и вашите синове и подвластни? — рекоха на господарите.
И ето че жертвопринесоха първо оня, който бе техен водител и господар, тъй наречения Хун-Каме, повелител на Шибалба.
И щом Хун-Каме бе умъртвен, овладяха Уукуб Каме. И не ги възкресиха.
Тия от Шибалба хукнаха да бягат, след като видяха своите господари мъртви и жертвопринесени. Мигом бяха жертвопринесени двамата. И това стана, за да бъдат наказани. Бързо бе умъртвен главният господар. И не го възкресиха.
И един господар се унижи тогава, представи се пред танцьорите. Не го бяха открили, нито го бяха намерили.
— Смилете се над мен! — рече, щом се представи.
Всички синове, дъщери и подвластни на Шибалба избягаха в един голям овраг и се набутаха всичките в една дълбока пропаст. Там стояха скупчени, когато дойдоха неизброими мравки, които ги откриха и ги изкараха от оврага. Така ги извадиха на пътя и когато дойдоха, проснаха се и се предадоха всички, унижиха се и дойдоха съкрушени.
Тъй бяха победени господарите на Шибалба. Само по чудо и с превъплъщение можаха да го сторят.118
ГЛАВА XIV
Веднага казаха своите имена и сами себе си възславиха пред всички тия от Шибалба.
— Чуйте имената ни. Ще ви кажем също имената на бащите ни. Ние сме Шхунахпу и Шбаланке, тия са имената ни.119 А нашите бащи са ония, които убихте и които се наричаха Хун-Хунахпу и Уукуб-Хунахпу. Ние — които виждате тук — сме отмъстителите за болките и страданията на бащите ни. Затова ние изстрадахме всички злини, които им сторихте. Поради това ще ви премахнем всички вас, ще ви умъртвим и никой няма да се измъкне — им рекоха.
117
Тия измами, напомнящи внушенията на индийските факири, били добре известни на мексиканските маянци.
Саагун, описвайки обичаите на уастеките (huastecas) — мексиканско племе, свързано с юкатанските маянци, — разказва, че когато се върнали в Панутла, или Пануко, „занесли със себе си песните, които ползували при танцуване, и всички накити, ползувани в танца или арейто. Същите били любители на правенето на заблуди, с които мамели людете, като ги карали да възприемат лъжливото за истинско, каквото е да караш някого да вярва, че си изгаряли къщите, а пък такова нещо нямало; че правели да се явява извор с риби, а пък нямало нищо, само измама за окото; че убивали сами себе си, като си режели на късове месата, и други неща, които били привидни, а не истински“…
118
Става дума, естествено, за превъплъщението на Хунахпу и Шбаланке в двете бедни момчета, измамили гибелно господарите на Шибалба, служейки си с магическо изкуство.
119
В оригинала Xhpunahpu, Xbalanque. Началният латински X (Ш) на кичеански означава умалително. Тук служи да установи бащинско-синовната връзка между Хун-Хунахпу и Шхунахпу.