И рекоха Първородителите, Творците и Образувателите, които се наричат Тепеу и Гукумац:
— Дойде време да разсъмне, да се довърши творението и да се появят ония, които ще трябва да ни издържат и хранят, просветлените синове, образованите подвластни; нека се появи човекът, човечеството върху повърхността на земята. — Тъй рекоха.
Събраха се, дойдоха и се съветваха в тъмнината и в нощта; после потърсиха и обсъдиха, и тук разсъдиха и мислиха. Така ясно излязоха на бял свят техните решения и намериха и откриха онова, което трябваше да влезе в плътта на човека.
Малко оставаше слънцето, месецът и звездите да се появят над Творците и Образувателите.
От Пашил,124 от Каяла,125 тъй наречени, дойдоха жълтите мамули и белите мамули.
Тия са имената на животните, които донесоха храната:126 Як (дивата котка), Утю (койотът), Кел (папагал, наричан простонародно чокойо) и Хох (гарванът). Тия четири животни им известиха за жълтите мамули и белите мамули, казаха им да отидат в Пашил и им посочиха пътя за Пашил.
И тъй намериха храната и тъкмо тя влезе в плътта на сътворения човек, на придобилия образ човек; тя бе неговата кръв, от нея бе направена кръвта на човека. Така влезе царевицата (в образуването на човека) благодарение на Първородителите.
И по този начин се изпълниха с радост, защото бяха открили земя, пълна с наслади, изобилна на жълти мамули и бели мамули, изобилна също тъй на патаще и какао, и на неизброими сапоти, анони, хокоти, нанси, бели сапоти127 и мед. Обилие от вкусни ядива имаше в онова поселище, наречено Пашил и Каяла.
Имаше всякакъв вид ядива, малки и големи ядива, малки растения и големи растения. Животните посочиха пътя. И като мелеше тогава жълтите мамули и белите мамули, Шмукане направи девет напитки; и от тая храна дойдоха силите и дебелината; с нея създадоха мускулите и якостта на човека. Това направиха Първородителите, Тепеу и Гукумац, тъй наречени.
След това влязоха в разговори относно създаването и образуването на нашата първа майка и баща. От жълта царевица и от бяла царевица бе направена тяхната плът; от царевично тесто бяха направени ръцете и краката на човека. Само царевично тесто влезе в плътта на нашите родители, четиримата човеци, които бяха създадени.
ГЛАВА II
Тия са имената на първите човеци, които бяха сътворени и образувани: първият човек бе Балам-Кице,128 вторият Балам-Акаб,129 третият Махукутах,130 а четвъртият Ики-Балам.131
Тия са имената на нашите първи майки и бащи.132
Казва се, че само те били направени и образувани, нямали майка, нямали баща. Само ги наричали мъже. Не се родили от жена, нито били заченати от Твореца и Образувателя, от Първородителите. Само по чудо, посредством магия бяха сътворени и образувани от Твореца, Образувателя, Първородителите, Тепеу и Гукумац. И нали имаха външност на човеци, човеци бяха; говореха, разговаряха, виждаха и чуваха, вървяха, улавяха нещата, бяха човеци добри и красиви и образът им беше образ на мъж.
Бяха дарени с ум; видяха и тозчас се разпростря техният поглед, успяха да видят, успяха да опознаят всичко, що има по света. Когато гледаха, тозчас виждаха наоколо си и съзерцаваха около себе си небесния свод и кръглото лице на земята.
Те виждаха всички скрити (поради разстоянието) неща, без да трябва първо да се движат; веднага виждаха света и също тъй от мястото, гдето бяха, го виждаха.
Голяма беше тяхната мъдрост; погледът им стигаше чак до горите, скалите, езерата, моретата, планините и долините. Наистина бяха дивни люде Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам.
Тогава Творецът и Образувателят ги запитаха;
— Какво мислите за вашето състояние? Не гледате ли? Не чувате ли? Не са ли добре вашият език и вашата походка? Гледайте прочее! Съзерцавайте света, вижте дали се появяват планините и долините! Опитайте прочее да виждате! — им рекоха.
И веднага видяха нещата, що имаше по света. После благодариха на Твореца и Образувателя:
— Наистина ви благодарим дваж и триж! Бяхме сътворени, даде ни се уста и лице, говорим, чуваме, мислим и вървим; чувствуваме съвършено и познаваме което е близо и което е далече. Виждаме също голямото и малкото по небето и по земята. Благодарим ви, загдето сте ни сътворили, Творецо и Образувателю, загдето сте ни дали битие, о бабо наша, о дядо наш! — казаха, благодарейки за своето сътворение и образуване.
Опознаха всичко и огледаха четирите краища и четирите посоки на небесния свод и на земното лице. Но Творецът и Образувателят не слушаха това с удоволствие.
124
Пашил (Paxil) — па (pa) — към; ил (il) — голям, от всичко, изобилие. Рай, място на прелестите, според Естрада Монрой. Според Ресинос е разделяне на водите; според Рейно — къща върху пирамиди. Съвременният швейцарски маянист Рафаел Жирар тълкува: хълм на изобилието, равностоен на хълма, където съгласно космогоническата легенда за слънцето, обясняваща сътворението на човека след три неуспешни опита. Кецалкоатъл, предрешен като мравка, намерил царевицата.
125
Каяла (Cayala) — според Ресинос може да се разбира като кал, тиня, а Жирар смята, че е друго име на Пашил.
126
Еча (echa) — храна, ядене. Щом се отнася за човек, „еча“ е варена мляна царевица, обичайната храна на американския индианец, за която кичеанците логично мислели, че е послужила за съграждането на първите хора.
127
Сапот (от науатълски cuauhzapotl) — общо име на растения от вида Casimiroa. Едноименният плод, напомнящ по външност ябълка, е ядивен и вкусен. Анона — плод на аноновото дърво, Annona squamosa, едър, ароматичен, с приятен вкус. Хоком (от науатълски xococ) — плод, напомнящ слива; дървото е известно още с името „хобо“, Spondias myrobalamus. Бял сапот — в текста на Ресинос е „матасано“ — Casimiroa sapota, дума с крайно ограничена употреба, която в Гватемала означава мексиканското „бял сапот“.
128
Балам-Кице (Balam-Quitze) — балам (balam) — вещер, ягуар; киц (quitz) — вързоп. Писом какал (Pizom cacal) — свещен вързоп; цъл (tzl) — смях. Вещерът ягуар със свещения вързоп и който се смее, според Монрой.
129
Балам-Акаб (Balam-Acab) — ак (ac) — кокошка; каб (cab) — жертвопринасям. Вещерът, който жертвопринася кокошки.
130
Махукутах (Mahucutah) — ма (ma) — никой; ху (hu) — седалка; у (u) — негов; кут (cut) — тогава, присъствие. Вещерът, в чието присъствие никой не сяда.
131
Ики-Балам (Iqui-Balam) — ик (iq) — месечина; у (u) — негова; и (I) — внук, малък. Малкият вещер с месечината.
132
Сиреч предците, първородителите. В следващата глава авторът ги назовава майки в същия нарицателен смисъл.