— Не е хубаво каквото казват нашите творения, нашите създания; всичко знаят, голямото и малкото — рекоха.
И тъй, Първородителите отново проведоха съвет:
— Какво ще правим сега с тях? Нека техният поглед достига само онова, което е близо, нека виждат само малко от лицето на земята! Не е хубаво каквото казват. Нима не са по своето естество прости създания и (наша) направа? Те също ли ще бъдат богове? Ами ако не се множат и плодят, когато съмне, когато изгрее слънцето? Ами ако не се разселят? — Тъй рекоха. — Да повъзпрем техните желания, защото не е хубаво това, що виждаме. Нима ще се изравнят с нас, техните създатели, които можем да обхващаме големите разстояния, които знаем и виждаме всичко?
Това казаха Сърцето на небето, Хуракан, Чипи-Какулха, Раша-Какулха, Тепеу, Гукумац, Първородителите, Шпиякок, Шмукане, Творецът и Образувателите. Тъй рекоха и веднага промениха естеството на своите творения, на своите създания.
Тогава Сърцето на небето хвърли пара върху очите им, които се замъглиха както при духане върху огледална повърхност. Очите им се забулиха и можаха да виждат само онова, което е наблизо, само то беше ясно за тях.
Тъй бе унищожена тяхната мъдрост и всички знания на четиримата човеци, произход и начало (на кичеанската раса).
Тъй бяха сътворени и образувани нашите деди, нашите родители от Сърцето на небето, Сърцето на земята.
ГЛАВА III
Тогава просъществуваха също техните съпруги и бяха направени техните жени. Сам Бог ги направи грижливо. И тъй, по време на сън дойдоха, наистина красиви, техните жени, досами Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам.
Там бяха техните жени, когато се пробудиха, и мигом се изпълниха с радост сърцата им заради съпругите.
Ето имената на техните жени: Каха-Палуна,133 беше името на жената на Балам-Кице; Чомиха134 се казваше жената на Балам-Акаб; Цунуниха135 — жената на Махукутах, а Какишаха136 беше името на жената на Ики-Балам. Тия са имената на техните жени, които бяха главните господарки.
Те заченаха човеците, малките племена и големите племена, и бяха нашият произход, на хората от Киче. Много бяха жреците и жертвоприносителите; не бяха само четирима, но тия четирима бяха нашите първородители, на хората от Киче.
Различни бяха имената на всекиго, когато се умножиха там на изток, и много бяха имената на хората: Тепеу, Оломан, Кохах, Кенеч, Ахау,137 че тъй се наричаха тия хора там на изток, гдето се размножиха.138
Знае се и началото на тамубовци и на илокабовци, които дойдоха заедно оттам, от изток. Балам-Кице беше дядото и бащата на деветте големи дома на кауековци; Балам-Акаб беше дядото и бащата на деветте големи дома на нихаибовци; Кахукутах — дядото и бащата на четирите големи дома на ахау-кичеанци.
Три групи семейства съществуваха; ала не забравяха името на своя дядо и баща, тези, които се разпростряха и умножиха там на изток.
Дойдоха също тамубовци и илокабовци, и тринадесет клона народи, тринадесетте от Текпан, и рабиналите, какчикелите, тия от Цикинаха и тия от Сакаха, и от Ламак, Кумац, Тухалха, Учабаха, от Чумилаха, от Кибаха, от Батенаба, Акул-Уйнак, Баламиха, канчахелите и от Балам-Колоб.139
Тия са само главните племена, клоновете на народа, които ние упоменаваме; само за главните ще говорим. Много други произлязоха от всяка група на народа, ала няма да пишем имената им. Те също се умножиха там на изток.
Много човеци бяха направени и в тъмнината се умножиха. Не бе се родило нито слънцето, нито светлината, когато се умножиха. Заедно живееха всички, в голям брой съществуваха и се движеха там на изток.
Обаче не изхранваха и не издържаха (своя Бог); само вдигаха лица към небето и не знаеха какво бяха дошли да правят толкова далече.
Там бяха тогава много на брой черните хора и белите хора, хора всякакви, с много езици, та будеше почуда да ги слушаш.
Има потомства по света, има хора горски, на които не им се виждат лицата; нямат къщи, само ходят из малките и големите гори, като луди. Тъй казваха, с презрение към хората от гората.
Тъй казваха там, гдето виждаха изгрева на слънцето. Един и същ беше езикът на всички. Не призоваха нито дървото, нито камъка, а си спомняха за словото на Твореца и Образувателя, на Сърцето на небето, на Сърцето на земята.
Тъй говореха и чакаха с неспокойствие и идването на зората. И въздигаха своите молби ония обожатели на словото (божие), любещи, послушни, боязливи, издигайки лица към небето, когато искаха дъщери и синове:
133
Каха-Палуна (Caha-Paluna) — ках (cah) — небе; а (a) — вода; пал (pal) — отгоре надолу; уна (una) — причинителна частица. Вода, идваща от небето, отгоре надолу.
134
Чомиха (Chomiha) — чо (cho) — езеро; мих (mih) — мъглив. Езерото с мъгливи, потискащи води.
135
Цунуниха (Tzununiha) — цунун (tzunun) — колибри; их (ih) — което е назад. Колибрито, оповестяващо идването на дъждовете.
136
Какишаха (Caquixaha) — какиш (caquix) — гуакамая; ах (ah) — тръстикалак. Гуакамаята от блатото.
137
Оломан (Oloman) — ол (ol) — всичко, което успяваме да видим с поглед; ом (om) — птица; ан (an) — петел. Според Ресинос това е олмекският народ. Кохах (Cohah) — кох (coh) — пума. Пумата от блатото. Кенеч (Quenech) — кен (quen) — надут, тщеславен; еч (ech) — собствен. Ахау (Ahau) — господар.
138
Сред тия имена може да се разпознае Тепеу, име, прилагащо се на други места в книгата за яките — яки-тепеу (Yaqui-Tepeu), едно от племената от толтекски произход, които се преселили заедно с кичеанците. Могат да се разпознаят и оломаните (Oloman), които са олмеките, олмеки-шикаланки (olmeca-xicalancas), живели на юг от Веракрус и с които кичеанците били също тъй тясно свързани.
139
Тринадесетте народи от Текпан, които „Тотоникапанският акт“#32 нарича уукамаг текпам (Vukamag Tecpam), са, според Брасьор, племената покомами (pocomames) и покончии (poconchies). Племето от Рабинал се установило в средната част на днешната Гватемалска република, а неговите потомци и досега съставят важно ядро на кичеанското население. Какчикелите образували силно и многолюдно царство, съперник на кичеанското. Столицата им била Шимче (Iximche, туземното име на дървото, понастоящем наричано рамон). Мексиканците наричали Шимче Текпан-Куаутемалан (Tecpan-Quauhtemallan), откъдето идва съвременното име Гватемала. Племето от Цикинаха (Tziquinaha) избрало за столица наколния град Атитлан (Atitlan) и заело западната част на земите около едноименното езеро. Сакаха (Zacaha) е сегашното Салкаха, близо до Кесалтенанго; Ламак (Lamac), Кумац (Cumatz), Тухалха (Tuhalha) и Ухабаха (Uhabaha) съществували в околностите на Сакапулас, според Брасьор. Не бе възможно да се разпознаят останалите племена. Племето от Баламиха (Balamiha) може да се е установило на мястото, днес наричано Баламя, в департамента Чималтенанго.