Ала това още не се правеше, когато бе изпророкувано от Тохил, че Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам ще вземат властта и господството.
Там, в Тулан-Суюа, откъдето бяха дошли, обикновено не ядяха, пазеха вечни пости, докато чакаха идването на зората и следяха изгрева на слънцето.
Редуваха се да гледат голямата звезда, която се нарича Икоких153 и която изгрява първа пред слънцето, когато се ражда слънцето, блестящата Икоких, която винаги биваше там пред тях на изток, когато бяха там, в тъй наречения Тулан-Суюа, откъдето дойде техният бог.
Не тук прочее получиха своята власт и господство, а там подчиниха и заробиха големите и малките племена, когато ги жертвопринесоха пред Тохил и му поднесоха в дар кръвта, същината, гърдите и мишниците на всички хора.
В Тулан им дойде мигом тяхната мощ; голяма бе тяхната мъдрост в тъмнината и в нощта.
После дойдоха, изтръгнаха се оттам и напуснаха изтока.
— Това не е нашият дом, да вървим и да видим къде ще се установим — рече тогава Тохил.
Наистина говореше на Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам:
— Отблагодарете се, разпоредете нужното да си пуснете кръв от ушите, убодете си лактите, направете вашите жертвоприношения, тази ще бъде вашата благодарност пред Бог.
— Добре — казаха и си пуснаха кръв от ушите. И плакаха в своите песни за излизането си от Тулан; плакаха техните сърца, когато напуснаха Тулан.
— Горко ни! Вече няма да видим тук утрото, когато слънцето изгрее и освети лицето на земята — рекоха на тръгване.
Но оставиха някои хора по пътя, откъдето вървяха, за да будуват.
Всяко от племената постоянно ставаше да види звездата, предшественичка на слънцето. Тоя знак на зората те носеха в сърцата си, когато дойдоха оттам, от изток, и със същата надежда тръгнаха оттам, от онова голямо разстояние, както казват в своите песни до ден днешен.
ГЛАВА VII
Дойдоха по онова време навръх една планина и там се събраха целият кичеански народ и племената, там проведоха всички съвет, за да вземат решенията си. Наричат днес тази планина Чи-Пишаб, това е името на планината.
Събраха се там и превъзнесоха сами себе си:
— Аз съм, аз, народът на Киче! А ти, Тамубе, това ще бъде твоето име.
А на тия от Илокаб рекоха:
— Ти, Илокабе, това ще бъде твоето име. И тия три кичеански (народа) не ще изчезнат, една и съща е нашата участ — рекоха, когато обозначиха имената си.
Веднага дадоха име на какчикелите: гагчекелеб бе тяхното име. Също тъй на рабиналите, че това бе тяхното име, което до днес не са изгубили. А също и на тия от Цикинаха,154 които така се наричат днес. Тия са имената, които си дадоха помежду си.
Там се събраха да чакат зората и да наблюдават изгрева на звездата, която идва първа пред слънцето, когато то е пред изгрев. „Оттам дойдохме, но сме се разделили“, казваха помежду си.
Техните сърца бяха наскърбени; и понасяха големи страдания: нямаха храна, нямаха ядиво; само миришеха краищата на своите тояги и така си представяха, че ядат, ала не се хранеха, когато идваха.
Не е съвсем ясно обаче как е станало тяхното минаване по морето; минаха насам, сякаш нямаше море; по камъни минаха, по камъни в редица върху пясъка. Поради тая причина бяха наречени Камъни в редица, Изтръгнати пясъци — имена, които им дадоха те, когато минаха между морето, след като се разделиха водите, когато минаха.
И техните сърца бяха наскърбени, когато се съветваха помежду си, защото нямаха какво да ядат, само по глътка вода, която пиеха, и по шепа царевица.
Там стояха прочее, струпани в планината, наречена Чи-Пишаб. И бяха донесли също Тохил, Ауйлиш и Хакауиц. Пълни пости пазеше Балам-Кице с жена си Каха-Палума, че това беше името на жена му. Така правеха и Балам-Акаб и жена му, тъй наречената Чомиха, а също и Махукутах пазеше пълни пости с жена си, тъй наречената Цунуниха, и Ики-Балам с жена си, тъй наречената Какишаха.
И тъкмо те постиха в мрачината и в нощта. Голяма беше тъгата им, когато бяха в планината, която сега се нарича Чи-Пишаб.
ГЛАВА VIII
И отново им говори техният бог. Тъй говориха тогава Тохил, Ауйлиш и Хакауиц на Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам:
— Да тръгваме вече, да се вдигаме вече, да не стоим тук, занесете ни в скрито място! Вече наближава да съмне. Нима не би било нещастие за вас да бъдем заловени от враговете в тия зидове, гдето ни държите вие, жреците и жертвоприносителите? Сложете прочее всекиго на безопасно място — казаха, когато говориха.
153
Икоких (Icoquih) — Венера, предшественичката на слънцето, буквално тази, която носи слънцето на гръб.
154
Селището Рабинал пази древното си име. Цикинаха#33 е сегашното селище Атитлан.