— Много добре. Ще заминем, ще идем да търсим горите — отговориха всички.
После всеки взе и метна на гръб своя бог. Тъй занесоха Ауйлиш в оврага, наречен Еуабал-Сюан, тъй назован от тях, в големия овраг на гората, която сега се нарича Пауйлиш, и там го оставиха. В тоя овраг бе оставен от Балам-Акаб.
Поред един след друг ги оставяха. Първият, когото оставиха така, бе Хакауиц, върху една голяма червена пирамида, в планината, която се нарича сега Хакауиц. Там бе основано тяхното поселище, на мястото, гдето бе богът, наричан Хакауиц.
Също тъй остана и Махукутах със своя бог, втория бог, когото те скриха. Не бе в гората Хакауиц, ами на един обезлесен хълм бе скрит Хакауиц.
После дойде Балам-Кице, дойде там в голямата гора; за да скрие Тохил, дойде Балам-Кице на хълма, който днес се нарича Патохил. Тогава отпразнуваха скриването на Тохил в оврага, в неговото убежище. Много змии, ягуари, пепелянки и кантили155 имаше в гората, гдето го бяха скрили жреците и жертвоприносителите.
Заедно бяха Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам; заедно чакаха зората върху хълма, наречен Хакауиц.
А наблизо беше богът на тамубовци и на илокабовци. Амак-Тан се наричаше мястото, гдето беше богът на тамубовци, и там ги завари утрото. Амак-Укинкат се наричаше мястото, гдето утрото завари илокабовци; там беше богът на илокабовци, близо до планината.
Там бяха също всички рабинали, какчикели, тия от Цикинаха, всичките малки племена и големите племена. Заедно спряха да чакат идването на зората и изгрева на голямата звезда, наречена Икоких, която изгрява първа пред слънцето, когато съмва, както разказват.
Заедно бяха прочее Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам. Не спяха, стояха прави и голяма беше притомата в техните сърца и техните кореми по зората и съмването. Там също почувстваха срам, сполетя ги голяма скръб, голяма печал и бяха смазани от болка.
Дотам бяха стигнали.
— О, та ние дойдохме без радост! Ако можехме поне да видим изгрева на слънцето! Какво правим сега? Щом изпитвахме едно и също чувство в нашата родина, защо се отдалечихме? — казваха, говорейки помежду си, изпълнени с тъга и скръб и с жалостив глас.
Говореха, ала не се успокояваше притомата в техните сърца да видят идването на зората.
— Боговете седят в своите оврази, в горите, насред увивните са, насред мъха; дори дъсчена седалка не им бе дадена — казваха.
Изпърво бяха Тохил, Ауйлиш и Хакауиц. Голяма беше тяхната слава, тяхната сила и тяхната власт над боговете на всички племена. Много бяха техните чудеса и неизброими техните пътувания и техните странствувания насред студа и сърцата на племената бяха пълни с боязън.
Бяха спокойни за тях сърцата на Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам. Не чувствуваха притома в гърдите си заради боговете, които бяха приели и донесли на гръб, когато дойдоха оттам, от Тулан-Суюа, оттам, от изток.
Бяха прочее в гората, която сега се нарича Сакирибал-Па-Тохил, Па-Ауйлиш, Па-Хакауиц.
И тогава съмна за тях, грейна за тях зората, за нашите деди и за нашите родители.
Сега ще разкажем за идването на зората и за появата на слънцето, месеца и звездите.
ГЛАВА IX
Ето прочее зората и появата на слънцето, месеца и звездите.
Много се зарадваха Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам, когато видяха Зорницата. Изгря първо с блестящ лик, когато изгря първа пред слънцето.
Веднага развиха благовонието, което бяха донесли чак от изток и което мислеха да изгорят, и тогава развързаха трите дара, които мислеха да поднесат.
Благовонието, което носеше Балам-Кице, се наричаше мищан-пом;156 благовонието, което носеше Балам-Акаб, се наричаше кауистам-пом,157 а онова, което носеше Махукутах, се наричаше кабауил-пом.158 Тримата си имаха благовоние. Изгориха го и веднага взеха да танцуват, с взор към изток.
Плачеха от радост, когато танцуваха и горяха своето благовоние. После плакаха, защото още не виждаха, нито съзерцаваха изгрева на слънцето.
Тозчас се появи слънцето. Възрадваха се малките и големите животни и наставаха по речните брегове, из овразите и по върховете на планините; всички отправиха взор към възход слънце.
После изреваха пумата и ягуарът. Но първо пропя птичето, което се нарича Келецу.159 Наистина се възрадваха всички животни и орелът, царят лешояд, малките птици и големите птици разпериха криле.
155
Канти (canti) — разновидност на отровната змия, Trigonocephalus specialis. Тия животни били смятани от древните индианци за малки богове. В текста Ресинос употребява испанската дума „кантил“.
156
Мищан-пом (mixtan-pom) — благовоние на покаянието, на жертвоприношението, сиреч използувано за тия цели.
157
Кауистам-пом (cavistam-pom) — благовоние на гадаенето, на вълшебството, ще рече — служело е за тия цели.
158
Кабауил-пом (cabauil-pom) — благовоние на обожаването, тоест такова е било предназначението му.
159
Келецу (Queletzu) — кел (quel) — перико, вид папагал, който най-лесно се учи да говори.