Жреците и жертвоприносителите стояха коленичили; голяма беше радостта на жреците и жертвоприносителите и на тамубовци и илокабовци, и на рабиналите, какчикелите, тия от Цикинаха и тия от Тухалха, Учабаха, Кибаха, тия от Батена и яки тепеу, всичките племена, които съществуват до ден днешен. И не беше възможно да се преброят хората. В едно и също време зората освети всички племена.
От слънцето повърхността на земята веднага изсъхна. Подобно на човек беше слънцето, когато се изяви, а ликът му пламтеше, когато изсуши повърхността на земята.
Преди да изгрее слънцето, влажна и кална беше повърхността на земята, преди да изгрее слънцето; но слънцето се дигна и се изкачи подобно на човек. Ала беше нетърпима горещината му. Само се появи, когато се роди, и застана неподвижно като огледало. Не беше наистина същото слънце, което ние виждаме, се казва в техните разкази.
Незабавно след това Тохил, Ауйлиш и Хакауиц се превърнаха в камък ведно с обожествените същества — пумата, ягуара, змията, кантила и горския дух.160 Техните ръце се вкопчиха о дърветата, когато се появиха слънцето, месецът и звездите. Всички се превърнаха също в камъни. Може би днес ние нямаше да сме живи поради хищните животни — пумата, ягуара, змията, кантила и горския дух; може би днес нямаше да съществува нашата слава, ако от слънцето първите животни не бяха станали на камъни.
Щом то изгря, сърцата на Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам се изпълниха с радост. Силно се възрадваха, когато съмна. И хората, които бяха там, не бяха много; само неколцина бяха ония, които се намираха на планината Хакауиц. Там осъмнаха, там изгориха благовонието и танцуваха, отправили взор към изток, откъдето бяха дошли. Там бяха техните планини и техните долини, там, отгдето дойдоха Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам, тъй наречени.
Ала именно тук се размножиха, в планината, и този бе техният град; пък и тук бяха, когато се появиха слънцето, месецът и звездите, когато съмна и се освети лицето на земята и целият свят. Пак тук започнаха своята песен, която се нарича „Камуку“;161 изпяха я, но само болката на сърцата си и съкровеността си изразиха в своята песен.
— О, горко ни! В Тулан се погубихме, разделихме се, и там останаха нашите по-големи и по-малки братя. О, ние видяхме слънцето, но къде са те сега, когато вече съмна? — казваха на жреците и жертвоприносителите на яките.
Защото наистина тъй нареченият Тохил е същият бог на яките и името му е Йолкуат-Кицалкуат.162
— Разделихме се там в Тулан, в Суюа, оттам тръгнахме заедно и там бе създаден нашият род, когато дойдохме — казваха помежду си.
Тогава си спомниха за своите по-големи братя и за своите по-малки братя, яките, за които съмна там в страната, която днес се нарича Мешико. Също тъй една част от хората останаха там на изток, тъй наречените тепеу олимани, които останали там, казваха.
Чувствуваха голяма скръб в сърцата си там, в Хакауиц; чувствуваха скръб и тамубовци и илокабовци, които също бяха там в гората, наречена Амак-Тан, гдето съмна за жреците и жертвоприносителите на Тамуб и за техния бог, който беше също Тохил, понеже беше едно и също името на бога на трите клона на кичеанския народ. И такова е името на бога на рабиналите, понеже има малка разлика с името Хунтох, че тъй се нарича богът на рабиналите; затова казват, че искали да изравнят своя език с тоя на какчикелите.
А езикът на какчикелите е различен, защото името на техния бог беше различно, когато дойдоха оттам, от Тулан-Суюа. Цоциха-Чималкан беше името на техния бог и днес говорят различен език; а също от своя бог взеха името си семействата Ахпосоцил и Ахпоша, тъй наречени.
Измени се също тъй божият език, когато им дадоха техния бог там в Тулан, край камъка; езикът им бе изменен, когато дойдоха от Тулан в мрачината. И когато бяха заедно, съмна за тях, грейна за тях зората, за всички племена, както бяха събрани имената на боговете на всяко едно от племената.
ГЛАВА X
А сега ще разкажем за техния престой и тяхното пребиваване там в планината, гдето четиримата, наречени Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам, се намираха заедно. Плачеха техните сърца за Тохил, Ауйлиш и Хакауиц, които бяха оставили сред увивните и мъха.
Ето как пренесоха жертви край мястото, гдето сложиха Тохил, когато дойдоха пред взора на Тохил и на Ауйлиш. Отиваха да ги видят и да ги поздравят, а също и да им благодарят за идването на зората. Те стояха в гъсталака, сред камъните, там в гората. И само по чудо проговориха, когато жреците и жертвоприносителите дойдоха пред Тохил. Не носеха големи дарове, само борова смола, остатъци от смола нох и перикон163 изгориха пред своя бог.
160
Горски дух — така е у Ресинос (duende, испански); Естрада Монрой твърди, че в ръкописа е „саки кошол“ (zaqui coxol), сиреч лешояд.
161
Камуку (Camucu) — кам (cam) — умирам; ук (uc) — гукане на гълъб; ку (cui) — страдам. Тъжното пеене на гълъба, който ще умре.
162
Великият цивилизатор бил почитан като божество от древните мексиканци, които му давали различни имена. Наричали го Ехекатъл (Ehecatl), сиреч бог на вятъра; Йолкуат (Yolcuat),#34 ще рече гърмяща змия; Кецалкоатъл (Quetzalcoatl),#35 или змия, покрита със зелени пера. Последното значение съответствува също на маянското име Кукулкан и на кичеанското име Гукумац. На това място в текста се разкрива, че кичеанците също отъждествявали Кецалкоатъл със своя бог Тохил. Наистина и двамата били богове на дъжда.
163
Вместо тамяна на Изтока кичеанците горели в олтарите на своите богове разни благоуханни вещества: терпентин, сиреч борова смола, която наричали кол (col); пом (pom), или мексиканското копали (copalli), смолата, която наричали нох (noh), според Хименес това е друга смола, и тревата перикон или иперикон, Tagetes lucida, от семейството на сложноцветните растения. По тази причина испанската дума insienso (тамян) е преведена на български с „благовоние“.