И тогава говори Тохил; само по чудо даде своите съвети на жреците и жертвоприносителите. И те (боговете) говориха тогава и рекоха:
— Наистина тук ще бъдат нашите планини и нашите долини. Ние сме ваши; големи ще бъдат нашата слава и нашето потомство чрез всички хора. Ваши са всички племена, а ние — ваши другари. Грижете се за вашия град и ние ще ви дадем напътствието си. — Не ни показвайте пред племената, когато сме сърдити заради словата от техните уста и заради тяхното държане. Също тъй не оставяйте да падаме в уловка. Но дайте ни синовете на тревата и синовете на полето, а също самките на елените164 и самките на птиците. Идвайте да ни давате по малко от вашата кръв, имайте милост към нас. Вземайте косъма на елените165 и се пазете от ония, чиито погледи са ни измамили.
— И тъй, еленът (кожата) ще бъде нашият символ, който ще явите пред племената. Когато бъдете запитани къде е Тохил, ще представите елена пред очите им. Също не се показвайте вие самите, защото ще имате други неща, които да вършите. Високо ще бъде вашето положение; ще владеете всички племена; ще донасяте тяхната кръв и тяхната същина пред нас, а които дойдат да ни прегърнат, наши ще бъдат също — рекоха тогава Тохил, Ауйлиш и Хакауиц.166 Външност на момчета имаха, когато ги видяха, щом дойдоха да им поднесат даровете си. Тогава започна преследването на челядта на птиците и челядта на елените, а уловът на дивеч беше приеман от жреците и жертвоприносителите. И щом намираха птиците и челядта на елените, тозчас отиваха да положат кръвта от елените и от птиците в устата на Тохиловите и Ауйлишовите камъни.
И когато кръвта биваше изпита от боговете, тозчас проговаряше камъкът, когато пристигаха жреците и жертвоприносителите, когато отиваха да им поднесат своите дарове. И също тъй правеха пред техните символи, горейки перикон и холом-окош.
Символите на всекиго стояха там, където бяха поставени от тях, навръх планината. Но те (жреците) денем не живееха в своите къщи, а ходеха из горите и се хранеха само с челядта на конските мухи,167 на осите и на пчелите, които търсеха; нямаха ни добро ядиво, ни добро питие. И също не бяха познати пътищата за техните домове, и не се знаеше къде бяха останали жените им.
Бележки към трета част
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
ГЛАВА I
И тъй, много народи се обособиха един по един, а различните клонове на племената се събираха и сдружаваха край пътищата, своите пътища, които бяха проправили.
Що се отнася до Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам, не се знаеше къде бяха. Но когато виждаха, че племената минаваха по пътищата, мигом започваха да викат навръх планините — надаваха вой на койот и крясък на дива котка и наподобяваха рев на пума и на ягуар.
И като виждаха племената тези неща, когато вървяха:
— Техните викове са викове на койот, на дива котка, на пума и на ягуар — казваха. — Искат да изглеждат пред всички племена, сякаш не са човеци, и правят това само за да ни измамят, нас, народите. Нещо желаят техните сърца. Вярно е, че не се плашат от това, което правят. Нещо възнамеряват с този рев на пума, с този рев на ягуар, който надават, щом видят един-двама човека да вървят; искат не друго, а да ни изтребят.
Всеки ден идваха (жреците) в своите домове и при своите жени, като носеха само челядта на осите и челядта на пчелите, за да ги дават на жените си.
Всеки ден идваха и пред Тохил, Ауйлиш и Хакауиц и казваха в сърцата си:
— Ето Тохил, Айулиш и Хакауиц. Само кръвта на елените и на птиците можем да им поднасяме; само ще си пускаме кръв от ушите и от ръцете. Да поискаме сила и мощ от Тохил, Ауйлиш и Хакауиц. Какво ще рекат за изтребването на народа, че един по един ги убиваме? — казваха помежду си, когато се отправяха към взора на Тохил, Ауйлиш и Хакауиц.
После си бодяха ушите и ръцете пред божеството, събираха своята кръв и я туряха в чашата, до камъка. Но истината е, че не бяха от камък, ами всеки се представяше с външността на момче.
Радваше ги кръвта на жреците и жертвоприносителите, когато идваха с тая изява на своя труд:
— Следвайте дирите им (на животните, които жертвопринасяха), там е спасението ви!
— Оттам дойде, от Тулан, когато ни донесохте — им казаха, — когато ви дадоха кожата, наречена Пасилисиб, намазана с кръв: нека се пролее нейната кръв и това да бъде дарението за Тохил, Ауйлиш и Хакауиц.168
164
Както бе казано другаде, под думата кех (queh) — елен, подразбирали всички четириноги.
165
Текстът намеква вероятно за кожата, покрита с еленов косъм, която жреците, изпълнявайки заповедите на Тохил, трябвало да покажат на народите вместо истинските богове на кичеанците.
167
Неотъждествено. Преди завоюването на континента са известни видовете Tabanus rufiventris, Tabanus occidentalis и др.
168
Въпреки своята несвързаност и много неясен смисъл, тая глава, изглежда, е уводът към унищожаването на племената от Уук Амаг (Vuc Amag), врагове на кичеанците, които жреците възнамерявали да жертвопринесат по начина, който били научили на север, както ще се види в следващите глави.