ГЛАВА II
Ето как Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам започнаха кражбата на хора от племената (от Уук-Амаг).
После дойде избиването на племената. Улавяха някого, когато вървеше самичък, или двама, когато вървяха, и не се знаеше кога го улавяха, и веднага отиваха да го жертвопринесат пред Тохил и Ауйлиш. Сетне поръсваха кръвта из пътя и слагаха главите им отделно на пътя. И казваха племената: „Ягуар ги е изял.“ И казваха тъй, защото следите, които оставяха, бяха сякаш от ягуар, макар те да не се показваха. Вече станаха много хората, които бяха отвлекли, ала племената разбраха това по-късно.
— Дали Тохил и Ауйлиш не се вмъкват между нас? Те трябва да са хранените от жреците и жертвоприносителите. Къде ли ще са техните домове? Да проследим стъпките им! — рекоха всички народи.
Тогава проведоха съвет помежду си. И почнаха да следят дирите на жреците и жертвоприносителите, но те не бяха ясни. Само стъпки на зверове, стъпки на ягуар се виждаха, но дирите не бяха ясни. Не бяха ясни първите дири, тъй като бяха обърнати, сякаш направени, за да се изгубят, и не беше ясен техният път. Образува се мъгла, образува се черен дъжд и стана много кално; и заръмя. Това виждаха народите пред себе си. И сърцата им се уморяваха да търсят и да ги преследват по пътищата, защото — нали толкова велико беше съществото на Тохил, Ауйлиш и Хакауиц — се отдалечаваха чак дотам, навръх планините, в съседство с народите, които избиваха.
Тъй започна отвличането на хора, когато вещерите ловяха племената по пътищата и ги жертвопринасяха пред Тохил, Ауйлиш и Хакауиц; но своите (собствени) синове спасяваха там в планината.
Тохил, Ауйлиш и Хакауиц имаха външността на три момчета и вървяха поради вълшебната добродетел на камъка. Имаше една река, където се къпеха край брега на водата, и единствено там се появяваха. Затова се наричаше В Тохиловото къпалище и това беше името на реката.169 Много пъти племената ги виждаха, но те изчезваха начаса, щом биваха виждани от народите.
Чу се тогава вест къде се намират Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам и племената начаса проведоха съвет как да ги погубят.
На първо място племената поискаха да обсъдят как да победят Тохил, Ауйлиш и Хакауиц. И всички жреци и жертвоприносители (на племената) рекоха пред племената:
— Нека всички се вдигнат, да се призоват всички, да няма нито една дружина, нито две дружини измежду нас, които да останат назад от другите.
Събраха се всички, събраха се много на брой и обмисляха помежду си. И рекоха, питайки се един друг:
— Как да направим, че да победим кичеанците-кауековци,170 по чиято вина чезнат нашите синове и подвластни? Не се знае как става унищожаването на хората. Ако трябва да загинем от тия похищения, тъй да бъде; а ако е толкова голяма мощта на Тохил, Ауйлиш и Хакауиц, тогава нека да бъде наш бог тоя Тохил! И дано да го вземете пленник! Не е възможно те да ни победят. Нима няма достатъчно мъже сред нас? А кауековци не са много — рекоха, когато бяха всички събрани.
И някои казаха, обръщайки се към племената, когато говориха:
— Кой е виждал тия, които се къпят в реката всеки ден? Ако те са Тохил, Ауйлиш и Хакауиц, ще победим първо тях, а сетне ще започнем да унищожаваме жреците и жертвоприносителите. — Това казаха неколцина от тях, когато говориха.
— Но как ще ги победим? — запитаха отново. — Ето по какъв начин ще ги победим. Понеже те имат външност на момчета, когато се показват във водата, нека идат две девици, които да са наистина красиви и прелюбезни девици, и да им се прииска да ги притежават — отвърнаха.
— Много добре. Да вървим прочее; да потърсим две чудесни девици — възкликнаха и веднага отидоха да търсят дъщерите си. И наистина бяха прекрасни девици.
После дадоха напътствия на девиците:
— Идете, дъщери наши, идете да перете дрехи на реката и ако видите трите момчета, съблечете се пред тях, и ако техните сърца ви пожелаят, повикайте ги! Ако ви рекат: „Можем ли да дойдем при вас?“ — „Да“, ще им отвърнете. А когато ви попитат: „Откъде идвате, чии дъщери сте?“, ще отговорите: — „Дъщери сме на господарите.“ После ще им речете: „Дайте ни някакво ваше уверение.“ И ако след като са ви дали нещо, поискат да ви целунат по лицата, отдайте им се истински. А ако не се отдадете, ще ви убием. После нашите сърца ще бъдат задоволени.
Когато получите уверението, донесете го тук; и то ще бъде сигурният знак, по който да отсъдим, че те са се събрали с вас.
Тъй рекоха господарите, когато посъветваха двете девици. Ето имената им: Щах се казваше едната от девиците, а другата Шпуч.171 И двете, наречени Щах и Шпуч, бяха пратени на реката, в къпалището на Тохил, Ауйлиш и Хакауиц. Това разпоредиха всички племена.
169
Брасьор посочва едноименната река на пет-шест левги северно от Кубулко, по пътя за Хоябах, по билото на планината, разделяща двете поселища.
171
На какчикелски Щан (Ixtan) е момиче. Чпоч (Ichpoch) на науатълски означава също момиче, според Брасьор. В „Акт на тотонипаканските господари“ се появява още една девойка, която се нарича Кибацунах (Quibatzunah) — добре натъкмената или нагиздената. По-логично е да се мисли, че проводеното от племената пратеничество се състояло от три сирени, тъй като боговете, които трябвало да бъдат съблазнени, също били трима.