Тръгнаха веднага, добре нагиздени, и наистина бяха много красиви, когато отидоха там, гдето се къпеше Тохил,172 за да бъдат видени и за да перат. Когато те отидоха, господарите се зарадваха, понеже бяха изпратили своите две дъщери.
След като стигнаха на реката, започнаха да перат. Двете се бяха разголили вече и стояха до камъните, когато дойдоха Тохил, Ауйлиш и Хакауиц. Стигнаха там, до брега на реката, и малко се изненадаха, щом видяха двете девойки, които перяха, а момичетата се засрамиха тутакси, щом дойде Тохил. Ала Тохил не пожела двете девици. И тогава ги запита:
— Откъде идвате?
Тъй рече на двете девици и прибави: — Какво искате, че сте дошли чак тук, до брега на нашата вода?
А те отговориха:
— Господарите ни пратиха да дойдем тук. „Идете да видите лицата на Тохиловци и говорете с тях — ни казаха господарите — и после донесете сигурен знак, че сте им видели лицата“, ни бе казано. — Тъй говориха двете момичета, разкривайки целта на своето идване.
И така, племената искаха девиците да бъдат изнасилени от Тохиловите нагуали.173 Но Тохил, Ауйлиш и Хакауиц рекоха, говорейки отново на Щах и Шпуч, че тъй се наричаха двете девици:
— Добре, с вас ще вземете сигурен знак за нашия разговор. Почакайте малко, после ще го дадете на господарите — им казаха.
После се посъветваха жреците и жертвоприносителите и рекоха на Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам:
— Изрисувайте три плаща, нарисувайте върху тях символа на вашето същество, та да стигне до племената, и да ги вземат двете момичета, които перат. Дайте ги на тях — рекоха на Балам-Кице, Балам-Акаб и Махукутах.
Веднага тримата се хванаха да рисуват. Първо Балам-Кице нарисува един ягуар; изображението бе направено и нарисувано на повърхността на наметалото. После Балам-Акаб нарисува изображението на орел на повърхността на наметалото, а накрая навсякъде Махукутах нарисува земни пчели и оси, тяхното изображение и рисунки изписа върху плата. И довършиха своите рисунки тримата. Три парчета плат изрисуваха.
Тогава отидоха да предадат наметалата на Щах и Шпуч, тъй наречени, и рекоха им Балам-Кице, Балам-Акаб и Махукутах:
— Ето сигурен знак за вашия разговор, занесете го пред господарите. „Наистина Тохил говори с нас — ще кажете, — ето тук носим сигурен знак“, ще кажете, и да си облекат дрехите, които ще им дадете. — Това рекоха на девиците, когато ги изпратиха.
Те си отидоха веднага, като взеха тъй наречените изрисувани наметала.
Когато пристигнаха, изпълниха се с радост господарите, щом видяха лицата им и ръцете им, от които висеше това, което девиците бяха отишли да поискат.
— Видяхте ли Тохиловото лице? — ги запитаха.
— Да, видяхме го — отговориха Щах и Шпуч.
— Много добре. И носите уверението, нали? — попитаха господарите с мисълта, че то е знакът за тяхното съгрешение.
Тогава девойките разстлаха изрисуваните наметала, целите изписани с ягуари и с орли и изпълнени със земни пчели и с оси, нарисувани върху повърхността на плата, и те блестяха пред погледа. Веднага им се прииска да си ги сложат.
Нищо не му стори ягуарът, когато господарят си наметна върху плещите първата рисунка. После господарят си сложи втората рисунка с изображението на орел. Наметнат с нея, господарят се чувствуваше много добре, и тъй, въртеше се пред всички. После пред всички господарят махна своята дреха и си сложи третото изрисувано наметало. И ето че си метна земните пчели и осите, с които то беше изпълнено. Мигом земните пчели и осите му нажилиха месата. И като не можеше нито да търпи, нито да понася жиленето на тварите, господарят се развика поради тварите, чиито изображения бяха нарисувани върху плата — Махукутаховата рисунка, третата, която бяха нарисували.
Тъй бяха победени. Веднага господарите сгълчаха девиците, наречени Щах и Шпуч:
— Що за дрехи са тия, които сте ни донесли? Откъде ги донесохте, бесовици? — рекоха на девиците, когато ги сгълчаха.
Всички народи бяха победени от Тохил.
И тъй, онова, което искаха те, бе Тохил да отиде да се забавлява с Щах и Шпуч и те да станат разпътници, защото вярваха племената, че ще им послужат за съблазън. Ала не бе възможно да го победят благодарение на ония дивни мъже: Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам.
ГЛАВА III
Тогава всички племена отново проведоха съвет.
— Какво ще правим с тях? Наистина е велико положението им — рекоха, когато се събраха пак на съвет.
173
Съобразно вярванията на кичеанците, младежите, появили се в Тохиловото къпалище, били въплъщение на боговете в човешки образи, а телесното им представяне — тяхното друго „аз“. Нагуал бил човек или животно, в което индианците се превръщали по своя воля.#36