— Добре тогава, ще ги издебнем, ще ги убием, ще се въоръжим с лъкове и стрели и с щитове. Нима не сме многобройни? Да няма сред нас нито един, нито двама, които да останат назад. — Тъй рекоха, когато провеждаха съвет.
И въоръжиха се всички народи. Много бяха воините, когато всички народи се събраха, за да ги убият.
В това време Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам бяха в планината Хакауиц, бяха на хълма с това име. Бяха там, за да спасят своите синове в планината.
И не бяха много хората им, нямаха многолюдие като многолюдието на народите. Малък беше планинският връх, гдето беше местонаходището им, и затова племената разпоредиха да ги убият, когато се събраха всички, струпаха се и се вдигнаха всички.
Така прочее се събраха всички народи, всички въоръжени с лъковете си и щитовете си. Не беше възможно да се преброи богатството на техните оръжия; много красив бе видът на всички предводители и мъже и наистина всички изпълняваха техните заповеди.
— Положително ще бъдат унищожени, а що се отнася до Тохил, ще бъде нашият бог, ще му се прекланяме, ако го хванем в плен — рекоха помежду си.
Но Тохил знаеше всичко и знаеха го също Балам-Кице, Балам-Акаб и Махукутах. Те чуваха всичко, що крояха, защото нито спяха, нито почиваха, откак се въоръжиха с оръжията си всички воини.
Веднага всички воини се вдигнаха и тръгнаха на път с намерение да се промъкнат през нощта. Ала не стигнаха, ами будуваха на път всички воини и после бяха разбити от Балам-Кице, Балам-Акаб и Махукутах.
Останаха всички да будуват по пътя и нищо не усетиха, докато заспаха накрая. Веднага започнаха да им скубят веждите и брадите; после им махнаха металните украшения от вратовете, накитите за главите и огърлиците им. И им махнаха метала от дръжките на техните копия. Направиха така, за да ги накажат и да ги унижат и да им дадат образец за могъществото на кичеанските хора.
Щом се разбудиха, понечиха да си вземат накитите за главите и жезлите, но вече ги нямаше техните накити и метала по дръжките.
— Кой ни е обрал? Кой ни е оскубал брадите? Откъде са дошли да ни откраднат нашите скъпоценни метали? — казваха всички воини. — Дали ще са тия бесове, които крадат хора? Ала не ще успеят да ни вдъхнат страх. Да влезем насила в техния град и тъй ще видим отново лицето на нашето сребро; това ще им сторим — казаха всички племена и всички наистина удържаха своята дума.
В това време бяха спокойни сърцата на жреците и жертвоприносителите навръх планината. И след като се бяха допитали с Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам, изградиха крепостна стена около своя град и го обкръжиха с дъски и тръни. После направиха едни кукли, които придобиха човешки образ, и ги туриха в редица върху стената, въоръжиха ги с щитове и със стрели и ги украсиха, като им сложиха метални накити по главите. Това сложиха на ония прости кукли и чучела, украсиха ги със среброто на племената, което бяха отнели на пътя, и с това украсиха куклите.
Направиха ровове околовръст града и веднага поискаха съвет от Тохил:
— Ще ни убият ли? Ще ни победят ли? — попитаха техните сърца Тохил.
— Не се наскърбявайте! Аз съм тук. И това ще им сложите. Не се бойте — каза той на Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам.
После им дадоха земните пчели и осите. Това отидоха да им донесат. А когато дойдоха, сложиха ги в четири големи кратуни, които поставиха около града. Затвориха земните пчели и осите в кратуните, за да воюват с тях против народите.
Градът беше заварден отдалеч, следен и наблюдаван от съгледвачите на племената. „Не са многобройни“ — казваха. Но видяха само куклите и чучелата, които поклащаха лъковете си и щитовете си. Наистина имаха човешки вид, имаха наистина вид на бойци, когато ги видяха племената, и всички племена се възрадваха, защото видяха, че не бяха много.
Племената бяха твърде многобройни; не беше възможно да се преброят хората, воините и войниците, отиващи да убият Балам-Кице, Балам-Акаб и Махукутах, които бяха на планината Хакауиц — име на мястото, гдето се намираха.
Сега ще разкажем как стана тяхното идване.
ГЛАВА IV
Прочее бяха Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам, бяха всички заедно на планината с жените си и децата си, когато дойдоха всички воини и войници. Племената не се състояха нито от шестнадесет хиляди, нито от двадесет и четири хиляди мъже.174
Обкръжиха целия град и викаха силно, въоръжени със стрели и с щитове, удряха барабани, надаваха боен вик, свиреха с уста, крещяха, подканяха към битка, когато дойдоха току до града.
Ала жреците и жертвоприносителите не се побояха, само ги гледаха от края на крепостната стена, гдето стояха в добър порядък с жените си и децата си. Мислеха само за усилията и крясъците на племената, когато те се качваха по полите на планината.
174
Буквално — торбата или чувалът, в който се пазело какаото и който съдържал осем хиляди зърна. Равностойно е на маянското шикипил (xiquipil). Текстът разкрива, че войската на племената наброявала над двадесет и четири хиляди души.