Вече малко оставаше да се нахвърлят върху входа на града, когато отвориха четирите кратуни, които бяха накрай града, когато излязоха земните пчели и осите, като пушилка излязоха от кратуните. И тъй воините загинаха от насекомите, които ги жилеха по гледците и им се лепваха по носовете, устата, краката и ръцете.
— Къде са — думаха — ония, които уловиха, които извадиха всички земни пчели и оси, дето са тук?
Направо отиваха да ги жилят по гледците, жужаха на орляци гадините над всеки човек; и замаяни от земните пчели и осите, вече не можаха да държат нито лъковете си, нито щитовете си, които бяха захлупени на земята.
Когато падаха, оставаха проснати в полите на планината и вече не усещаха, когато мятаха по тях стрели и ги раняваха с брадви. Само прости тояги използуваха Балам-Кице и Балам-Акаб. Жените им също се впуснаха да убиват. Само една част се завърна и всички племена удариха на бяг. Но довършиха, убиха първите, които хванаха; не бяха малцина мъжете, които умряха, и не умряха ония, които те мислеха да преследват, а ония, които насекомите нападнаха. Не бе и храбро деяние, защото не умряха от стрелите и от щитовете.
Тогава се предадоха всички племена. Смириха се народите пред Балам-Кице, Балам-Акаб и Махукутах.
— Смилете се над нас, не ни убивайте! — възкликнаха.
— Много добре. Макар че заслужавате да умрете, ще станете (наши) подвластни за до живот — им рекоха.
Тъй нашите първи майки и бащи сломиха всички племена; и това стана там, на планината Хакауиц, както сега е наричана. Именно там първо отседнаха, там се размножиха и увеличиха, родиха своите дъщери, дадоха битие на своите синове, на планината Хакауиц.
Бяха прочее много доволни, когато победиха всички племена, които сломиха там, навръх планината. Тъй осъществиха сломяването на племената, на всички племена. След това отдъхнаха техните сърца. И рекоха на своите синове и дъщери, че когато поискали да ги убият, вече наближавал часът на тяхната смърт.
А сега ще разкажем за смъртта на Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам, тъй наречени.
ГЛАВА V
И нали вече предчувствуваха своята смърт и своя край, дадоха своите съвети на синовете си. Не бяха болни, не усещаха нито болка, нито предсмъртни мъки, когато оставиха своите наставления на синовете си.
Тия са имената на техните синове: Балам-Кице има двама сина, Кокаиб175 се наричаше първият, а Кокауиб176 беше името на втория син на Балам-Кице, дядото и бащата на кауековци.
А тия са двамата сина, които зачена Балам-Акаб, ето имената им: Коакул177 се наричаше първият от неговите синове, а Коакутек178 бе наречен вторият син на Балам-Акаб, от нихаибовци.
Махукутах има само един син, който се наричаше Коахау.179
Тези тримата имаха синове, но Ики-Балам нямаше синове. Те бяха наистина жертвоприносителите и такива бяха имената на техните синове.
Тъй прочее се простиха с тях. Бяха заедно четиримата, когато изпяха „Камуку“, че тъй се наричаше песента, която изпяха, когато се простиха със синовете си.
— О синове наши! Ние се отиваме, ние се завръщаме; здрави наставления и мъдри съвети ви оставяме. А и вие, които дойдохте от нашата далечна родина о, съпруги наши! — рекоха на своите съпруги и с всяка една от тях се простиха. — Ние се връщаме при нашия народ, вече е на своето място Нашият господар на елените,180 изявен е на небето. Ще подемем завръщането, изпълнихме своето предназначение, нашите дни са свършени. Мислете прочее за нас, не ни изличавайте (от паметта си), не ни забравяйте. Отново ще видите своите бащини огнища и своите планини, установете се там, и тъй да бъде! Продължете своя път и пак ще видите мястото, откъдето дойдохме.
Тия думи изрекоха, когато се простиха. После Балам-Кице остави знака на своето съществуване:
— Това е един спомен, който оставям за вас. Това ще бъде вашата мощ. Аз се прощавам, изпълнен с тъга — добави. Тогава остави знака на своето съществуване, Писом-Гагал181 тъй наречен, чието съдържание беше невидимо, защото беше обгърнато и не можеше да се разгърне; не се виждаше шевът, защото не се видя кога го увиха.
По тоя начин се простиха и веднага изчезнаха там, навръх планината Хакауиц.
Не бяха погребани нито от своите жени, нито от своите синове, понеже не се видя какво стана с тях, когато изчезнаха. Видя се ясно само тяхната раздяла и така Вързопът бе много скъп за тях. Това беше споменът за техните родители и незабавно изгориха копал пред тоя спомен за своите родители.
175
Кокаиб (Qocaib) — ко (co) — съм; каиб (caib) — две. Който е с две личности. Хименес го нарича „който много се украсява“.
176
Кокауиб (Qocavib) — иб (ib) — същественото на тялото. Който е с двойна телесна външност.
178
Коакутек (Qoacutec) — кут (cut) — правя каша от кал, тиня; ек (ec) — черен. Строителят.
180
У маянците, също както у кичеанците, господарят или стопанинът на елените е символ на изчезване и раздяла. В Юкатан го наричат Юмилсех (Yumilceh) — Господаря елен.
181
Писом-Гагал (Pizom-Gagal) — Могъщият вързоп, според Естрада Монрой. Много изследователи тълкуват тайнствения знак като загърнатото в плат мумифицирано тяло на прародителя.