И тогава от господарите, които наследиха Балам-Кице, бяха сътворени хората, когато положиха началото дедите и родителите на кауековци; ала не изчезнаха техните синове, тъй наречените Кокаиб и Кокауиб.
Тъй умряха и четиримата, нашите първи деди и родители; тъй изчезнаха, оставяйки децата си на планината Хакауиц, там, гдето останаха техните синове.
И след като вече народите бяха подчинени и бе свършило тяхното величие, племената нямаха вече никаква мощ и всички живееха, отдадени да служат всекидневно.
Спомняха си за своите родители; велика беше за тях славата на Вързопа. Никога не го развързваха, а стоеше винаги навит и с тях. Вързоп на величието го нарекоха, когато превъзнесоха и сложиха име на дарохранителницата, която им оставиха техните родители като знак за своето съществуване.
Така прочее стана изчезването и краят на Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам, първите мъже, които дойдоха оттам, от другата страна на морето, откъдето изгрява слънцето. Отдавна бяха дошли тук, когато умряха, бяха вече много стари предводителите и жертвоприносителите, тъй наречени.
ГЛАВА VI
После решиха да отидат на изток с мисълта да изпълнят тъй поръката на своите родители, която не бяха забравили. Отдавна техните родители бяха умрели, когато племената им дадоха своите жени и се сродиха, когато тримата взеха жени.
И на тръгване казаха:
— Отиваме на изток, там, откъдето дойдоха нашите родители. — Тъй казаха, когато тръгнаха, тримата синове.
Кокаиб се наричаше единият и беше син на Балам-Кице, от какуековци. Тъй нареченият Коакутек беше син на Балам-Акаб, от нихаибовци, а третият, който се наричаше Коахау, беше син на Махукутах, от ахау-кичеанци.
Тези прочее са имената на ония, които отидоха там, отвъд морето; тримата заминаха тогава, и бяха дарени с ум и с опит, тяхното положение не беше на празномислещи мъже. Сбогуваха се с всичките свои братя и сестри, с роднините, и заминаха радостни. „Няма да умрем, ще се върнем“, казаха, когато тръгнаха, тримата.
Наистина минаха по морето, когато стигнаха там на изток, когато отидоха да приемат владението на царството, гдето пристигнаха. И това беше името на Господаря: Владетеля на изтока. Когато стигнаха пред господаря Накшит,182 че това беше името на великия господар, единственият върховен съдник на всички владения, той им даде знаците на царството и всички техни отличия. Тогава дойдоха знаците на ахпоповци и ахпоп-камховци, и тогава дойде знакът на величието и господарството на ахпоп и ахпоп-камха, а Накшит накрая им даде отличията на царското потекло, чиито имена са: балдахинът, престолът, костените флейти, чам-чамът, жълти мъниста, нокти на пума, нокти на ягуар, еленски глави и крака, наметки, охлювени раковини, тютюн, кратунки, папагалски пера, хоругви от пера на царска чапла, татам и кашкон.183 Всичко това донесоха дошлите, когато отидоха да получат отвъд морето рисунките от Тулан, рисунките, както наричаха онова, в което вписваха своите истории.
После, след като стигнаха своето селище, наречено Хакауиц, събраха се там всички тамубовци и илокабовци; всички племена се събраха и се изпълниха с радост, когато дойдоха Кокаиб, Коакутек и Коахау, които отново поеха там управлението на племената.
Възрадваха се рабиналите, какчикелите и тия от Цикинаха. Пред тях бяха показани знаците на господарското величие. Велико беше съществуването на племената, макар още да не беше се появила тяхната мощ. И бяха там в Хакауиц, бяха всички с дошлите от изток. Там прекараха много време, там, навръх планината, и бяха много на брой.
Там умряха и жените на Балам-Кице, Балам-Акаб и Махукутах.
Отидоха си после, напуснаха своята родина и потърсиха други места, гдето да се установят. Неизброими са местата, гдето се установиха, гдето престояха и на които дадоха име. Там се събраха и увеличиха нашите първи майки и нашите първи бащи. Тъй думаха древните, когато разказваха как обезлюдили своя първи град, наречен Хакауиц, и отишли да основат друг град, който нарекли Чи-Киш.184
Дълго време престояха в тоя друг град, гдето добиха дъщери и добиха синове. Там те бяха много на брой и планините, на всяка от които дадоха името на своя град, бяха четири. Задомиха дъщерите си и синовете си; само подаряваха дъщерите, а подаръците и приношенията, които им правеха, приемаха като цена за своите дъщери и така водеха щастливо съществуване.
182
Накшит (Nacxit) е съкратеното име, което кичеанците и какчикелите давали в своите истории на Владетеля на изтока, самия Топилцин Акшитъл Кецалкоатъл (Topiltzin Acxitl Quetzalcoatl), прочутия толтекски владетел, който, принуден да напусне своите владения на север, се преселил в края на X век в юкатанските земи (Изтока в старинните ръкописи), основал град Маяпан и повторно заселил Чичен-Ица, цивилизовал полуострова и щом изпълнил мисията си, заминал там, откъдето бил дошъл. Приказният Тлапалан (Tlapallan), където, както се разказва, се преселил великият самодържец, бил страната, простираща се на изток от Шикаланко (Xicalanco), сиреч крайбрежната област и съвременните мексикански щати Табаско, Кампече и Юкатан. В юкатанските летописи или книги „Чилам Балам“ се пророкува, че Кукулкан-Кецалкоатъл, наричан в посочените документи Накшит-Шучит (Nacxit-Xuchit), ще се върне.
183
Чам-чам (cham-cham) — чам (cham) — удрям. Който се удря и удря. Барабан, направен от кухо борово дърво, чиито краища са покрити с щавена кожа, опъната с върви.
Охлювени раковини — черупки на големи морски охлюви, от които маянците изрязвали различни китила и други предмети.
Кашкон (caxcon) — сечиво, използувано, според Естрада Монрой, за нараняване при церемониални покаяния; според Вилякорта това е ножът от бял кремък, употребяван при жертвоприношения.