ГЛАВА VIII
След като се вдигнаха оттам, дойдоха тук в град Гумаркаах,187 име, което му дадоха кичеанците, когато дойдоха владетелите Котуха и Гукумац и всички господари. Бяха навлезли тогава в петото поколение хора от началото на цивилизацията и на заселването, началото на съществуването на нацията.
Там прочее мнозина направиха своите къщи и също тъй построиха божия храм; всред високата част на града го положиха, когато пристигнаха и се установиха.
После стана разрастването на тяхната империя. Бяха много и многобройни, когато проведоха съвет в своите велики домове. Събраха се и се разединиха, защото помежду им бяха възникнали раздори и съществуваха разногласия за цената на сестрите им и на дъщерите им и защото вече не пиеха своите напитки с тях.
Тази прочее бе причината да се разделят и да се обърнат един срещу друг и да си подхвърлят черепите на мъртъвците, да си ги подхвърлят помежду си.
Тогава се разделиха на девет семейства и след като бе свършила препирнята за сестрите и за дъщерите, изпълниха разпореждането да разделят царството на двадесет и четири велики дома, там, в град Гумаркаах, който бе благословен от господин епископа. По-късно градът бе напуснат.
Там се възвеличиха, там настаниха с блясък своите престоли и балдахини и разпределиха почестите между всички господари. Образуваха се девет семейства с деветимата господари от Кауек, девет с господарите от Нихаиб, четири с господарите от Ахау-Киче и две с господарите от Сакик.
Станаха твърде многобройни и мнозина бяха също ония, които следваха всекиго от господарите; тия бяха първите между техните подвластни и много бяха семействата на всеки господар.
Ще кажем сега имената на всеки един от господарите, на всеки един от великите домове. Ето прочее имената на господарите от Кауек. Първият от господарите беше Ахпоп,188 (после) Ахпоп-Камха,189 Ах-Тохил,190 Ах-Гукумац,191 Ним-Чокох-Кауек,192 Попол-Уйнак-Читуй,193 Лолмет-Кехнай,194 Попол-Уйнак Па Хом Цалац195 и Учуч-Камха.196
Тия прочее бяха господарите на кауековци, деветима господари. Всеки имаше свой велик дом. По-нататък ще се явят отново.
Ето господарите на нихаибовци. Първият беше Ахау-Галел, после идват Ахау-Ахцик-Уйнак, Галел-Камха, Нима-Камха, Учуч-Камха, Ним-Чокох-Нихаибаб, Ауйлиш, Яколатам, Уцам-поп-Саклатол и Нима-Лолмет-Иколтуш, деветимата господари на нихаибовци.
А що се отнася до ахау-кичеанци, тия са имената на господарите: Ахцик-Уйнак, Ахау-Лолмет, Ахау-Ним-Чокох-Ахау и Ахау-Хакауиц, четирима господари на ахау-кичеанци, по реда на техните велики домове.
И две бяха семействата на тия от Сакик, господарите Цутуха и Галел-Сакик. Тия двама господари имаха само един велик дом.
ГЛАВА IX
По тоя начин се допълниха двадесет и четиримата господари и просъществуваха двадесет и четирите велики дома. Тъй пораснаха величието и мощта на Киче. Тогава се възвеличи и господствува превъзходството на синовете на Киче, когато иззидаха града край овразите.
Дойдоха малките народи, големите народи пред особата на владетеля. Възвеличи се Киче, когато възникна неговата слава и царственост, когато се издигнаха божият дом и господарският дом. Ала те не ги направиха, нито в тях работиха, нито пък построиха своите къщи, нито направиха божия дом, защото бяха (направени) от техните синове и подвластни, които се бяха умножили.
И не стана нито с измама, нито с кражба, нито с насилствено отнемане, защото наистина всеки принадлежеше на господарите, а и много бяха техните братя и роднини, които се бяха събрали и се събираха да чуят заповедите на всекиго от господарите.
Наистина ги обичаха и беше голяма славата на господарите; и беше на голямо уважение денят, в който се бяха родили господарите, за техните синове и подвластни, когато се умножиха обитателите на полето и на града.
Но пък не всички племена дойдоха да се предадат, нито пък паднаха в битка (обитателите на) полята и градовете, ами се възвеличиха поради чудните господари, владетеля Гукумац и владетеля Котуха. Наистина Гукумац беше дивен владетел. Седем дни се качваше на небето и седем дни вървеше, за да слезе в Шибалба; седем дни се превръщаше в змия и наистина ставаше змия; седем дни се превръщаше в орел, седем дни се превръщаше в ягуар — наистина видът му биваше на орел и на ягуар. Други седем дни се превръщаше в съсирена кръв и биваше само кръв в покой.
187
Според Хименес името Гумаркаах (Gumarcaah) означава изгнили колиби; превеждайки го на своя език, мексиканците нарекли града Утатлан — място с тръстики. При идването на испанците бил най-значителният град в Централна Америка.
195
Съветникът за дългата игра на топка. Имало различни видове игра на топка, не е установено точно какви.