Наистина чудно беше естеството на тоя владетел и всички останали господари се изпълваха с уплаха пред него. Разнесе се вестта за дивното естество на владетеля и я чуха всички господари на народите. И това бе началото на величието на Киче, когато владетелят Гукумац даде тия изяви на своето могъщество. Не се изгуби неговият образ в паметта на синовете му и внуците му. И не стори това, за да имало чуден владетел; направи го само за да може да господствува над всички народи, като доказателство, че само един беше призван да бъде водител на народите.
Бе четвъртото поколение владетели това на дивния владетел, наречен Гукумац, който бе също тъй ахпоп и ахпоп-камха.
Останаха приемници и потомци, които царуваха и владяха и които заченаха свои синове и направиха много неща. Бяха родени Тепепул и Истаюл, чието царуване бе петото поколение владетели, и също тъй всяко от поколенията на тия господари има приемничество.
ГЛАВА X
Ето сега имената на шестото поколение владетели. Бяха двама велики владетели, Гаг-Кикаб се наричаше първият владетел, а другият — Кауисимах, и направиха големи дела и възвеличиха Киче, защото наистина бяха с изумително естество.
Ето опустошаването и разделянето на полята и градовете на съседните нации, малки и големи. Между тях беше страната, която някога е била отечество на какчикелите, сегашната Чууила,197 и на тия от Рабинал,198 Памака,199 отечеството на тия от Каоке,200 Сакабаха,201 и градовете на тия от Сакулеу,202 на Чууи-Микина,203 Шелаху,204 Чууа-Цак205 и Цолохче.206
Тия (народи) ненавиждаха Кикаб. Той води война с тях и наистина завладя и опустоши нивите и градовете на рабиналите, какчикелите и на тия от Сакулеу, дойде и победи всички народи и далече понесоха своите оръжия Кикабовите войници. Едно-две племена не донесоха данък и тогава се нахвърли върху всички градове и стана нужда да занесат данъка пред Кикаб и Кауисимах.
Заробиха ги, бяха ранени и приковани със стрели о дърветата и вече нямаха слава, нямаха мощ. Тъй стана разрушаването на градовете, които бяха мигом сринати до основи. Подобно гърма, който ранява и троши скалата, тъй в миг изпълни с ужас победените народи.
Срещу Колче, като знак на град (разрушен) от него, сега има вулкан от камъни, които са били почти разсечени сякаш с острие на брадва. Там е, на брега, наречен Петатаюб,207 и хората, които минават, могат да го виждат ясно и днес като свидетелство за храбростта на Кикаб.
Не можаха нито да го убият, нито да го победят, защото наистина беше храбър мъж и всички народи му отдаваха дан.
И след като всички господари проведоха съвет, отидоха да укрепват овразите и градовете, след като бяха завладели градовете на всички племена. После излязоха стражите да наблюдават врага и основаха нещо като селища в завзетите места. „Ако случайно племената отново завземат града“ — казаха, когато се събраха на съвет всички господари.
Веднага излязоха по стражниците си. „Те ще бъдат като наши укрепления и наши поселища, наши крепостни стени и защити; тук ще бъде проверена нашата храброст и нашето мъжество“ — казаха всички господари, когато се отправиха към мястото, посочено на всяка общност, за да воюва с враговете.
И след като всички господари проведоха съвет, отидоха да укрепяват овразите и градовете.
— Идете там, защото вече са наша земя! Не се бойте, ако все още има врагове и те дойдат при вас да ви убиват; елате бързо да направите донесение и аз ще отида да ги умъртвя! — рече им Кикаб, когато ги изпрати всички в присъствието на галел и ахцик-уйнак.208
Тръгнаха тогава стрелците с лъкове и прашкаджиите, тъй наречени. Тогава се разпределиха дедите и бащите на цялата кичеанска нация. Бяха във всяка една от планините и бяха като стражи на планините и като пазители на стрелите и прашките и часови на войната. Не бяха нито от различен произход, нито имаха различен бог, когато отидоха. Само отиваха да укрепят градовете си.
Излязоха тогава всички тия от Ууила,209 тия от Чулимал, Сакия, Шахбакйех, Чи-Темах, Уахшалахух и тия от Кабракан,210 Чабикак-Чи-Хунахпу и тия от Мака,211 тия от Шоябах,212 тия от Сакабаха,213 тия от Сияха,214 тия от Микина,215 от Шелахух216 и тия от крайбрежието. Излязоха като стражи на войната, да бранят земята, когато отидоха по заповед на Кикаб и Кауисимах, (които бяха) ахпоп и ахпоп-камха, и на галел и на ахцик-уйнак, които бяха четиримата господари.
197
„В копривите“ — име, което мексиканците превели с равнозначното Чичикастенанго, просъществувало до ден днешен.
200
Нацията каоке (Caoque), навярно представяна от сегашните градчета Санта Мария и Сантяго Кауке.
202
„Бяла земя“ — крепост на мамския народ край някогашното селище Чинабхул, днес Уеуетенанго.
203
„Върху горещата вода“ — днес Тотоникапан, мексиканско име със същото значение, както Атотонилко в щата Халиско, Мексико.
204
„Под десетте елена или предводители“ — старинният град Кулаха на мамския народ, днес Кесалтенанго.
207
Брегът Петатаюб (Petatayub) очевидно е Тихоокеанското крайбрежие, където днес съществува гватемалското селище Аютла, до границата с Мексико.
208
Ахау-галелът бил предводителят на дома на нахаибовци, ахцик-уйнакът бил водител на дома на ахау-кичеанци.
209
Чууила, днес Чичикастенанго. Както в ръкописа „Истории за произхода на индианците“, така и в „Актовете на дома Ишкуин-Нихаиб“, жителите на това селище са наричани ах-ууила.
214
Сияха или Сиха — древно име на селището, известно днес с името Санта Катарина Щлахуакан.