Било седемнадесет мъже, които правеха жертвоприношението, или десет, които постеха, наистина не ядяха. Изпълняваха своите велики предписания и тъй доказваха своето господарско положение.
Също нямаха и жени, с които да спят, ами се държаха самички, в пост. Бяха в божия дом, по цял ден бяха в молитви, горяха благовоние и правеха жертвоприношения. Тъй прекарваха от привечер до предутро, стенейки в сърцата си и в гърдите си и молейки се за щастието и живота на своите синове и подвластни, а също тъй за своето царство, и вдигаха лица към небето.
Ето молбите им към техния бог, когато се молеха; и това умоляваха техните сърца:
„О ти, красоте на деня! Ти, Хуракане; ти, Сърце на небето и на земята! Ти, дарителю на богатствата и дарителю на дъщерите и на синовете! Извърни насам своята слава и своето богатство; предостави живот и развитие на моите синове и подвластни; нека се множат и растат тия, които ще те хранят и издържат; тия, които те призовават по пътищата, по полята, край бреговете на реките, в овразите, под дърветата, под увивните.
Дай им техните дъщери и техните синове. Да не срещат нито нещастие, нито неволя, да не се промъква измамникът нито зад тях, нито пред тях. Да не падат, да не бъдат ранявани, да не блудствуват, нито да бъдат осъждани от правосъдието. Да не падат нито по надолнището, нито по нагорнището на пътя. Да не срещат спънки нито зад себе си, нито пред себе си, нито нещо, което да ги удари. Отдай им добри пътища, хубави пътища, равни пътища. Да нямат нито неволя, нито нещастие по твоя вина, по твое вълшебство.
Да бъде добро битието на тия, които ти дават издръжката и храната в устата ти, в твое присъствие, на теб, Сърце на небето, Сърце на земята, Вързоп на царствеността. И ти, Тохиле; ти, Ауйлише; ти, Хакауице, своде небесен, повърхносте земна, четирите ъгли, четирите посоки. Да има само мир и спокойствие пред устата ти, в твое присъствие, о Боже!“
Тъй (говореха) господарите, докато вътре постеха деветимата мъже, тринадесетте мъже и седемнадесетте мъже. Постеха през деня и стенеха сърцата им за техните синове и подвластни и за всички техни жени и техни синове, когато всеки един от господарите правеше своето жертвоприношение.
Тази беше цената за щастливия живот, цената за мощта, сиреч властта на ахпоп, ахпоп-камха, галел и ахцик-уйнак. Двама по двама влизаха (в управлението) и се редуваха едни други, за да носят бремето на народа и на цялата кичеанска нация.
Един и общ бе произходът на тяхната традиция и произходът на обичая да се поддържа и храни, и също един бе произходът на традицията и на подобните обичаи на тамубовци и илокабовци, и рабиналите и какчикелите, на тия от Цикинаха, от Тухалаха и Учабаха. И бяха един и общ ствол (едно общо семейство), когато слушаха там в Киче това, което всички те вършеха.
Ала не само така царуваха. Не прахосваха даровете на тия, които ги хранеха и издържаха, ами ги ядяха и пиеха. Не ги и купуваха: бяха спечелили и изтръгнали своите владения, своята мощ и своето господство.
И не само завоюваха полята и градовете; малките народи и големите народи платиха многобройни откупи; донесоха скъпоценни камъни и метали, донесоха пчелен мед, гривни, гривни с изумруди и други камъни, и донесоха сплитки, направени от сини пера220 — данък на всички народи. Дойдоха пред взора на изумителните владетели Гукумац и Котуха и пред Кикаб и Кауисимах, ахпоп, ахпоп-камха, галел и ахцик-уйнак.
Не бе малко онова, което сториха, не бяха малко народите, които завладяха. Много клонове на народите дойдоха да плащат данък на Киче; изпълнени с болка дойдоха да го предават. Обаче тяхната власт не порасна бързо. Гукумац положи началото на възвеличаването на царството. Такова бе началото на неговото възвеличаване и на възвеличаването на Киче.
А сега ще изредим поколенията на господарите и техните имена, повторно ще назовем всички господари.
ГЛАВА XII
Прочее ето поколенията и реда на всички царства, които се зародиха с нашите първи деди и нашите първи родители, Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам, когато се появи слънцето и се появиха месецът и звездите.
Сега прочее ще дадем начало на поколенията, на реда на царуване, от началото на тяхното потекло, както встъпваха един след друг господарите, от тяхното встъпване до тяхната смърт; всяко поколение господари и предходници, както и господари на града, всички и всеки един от господарите. Тук прочее ще се яви особата на всеки един от господарите на Киче.
Балам-Кице, ствол на кауековци.
Кокауиб, второ поколение от Балам-Кице.
Балам-Коначе, с когото започна званието ахпоп, трето поколение.
220
Рашон (raxon), или котинга (Cotinga) споделял с кецала — гук (guc), честта да украсява с перата си боговете на владетелите; красивите небесносини пера на рашона били връзвани на възел и тогава се наричали пищох рашон (pixoh raxon) — съшити пера, израз, който Сунига („Кастилско-покончийски речник“), обяснява, като казва, че „перата са преплетени и вързани с много тънък конец, много сръчно, и образуваните гирлянди от тия сини пера използуват в танците си и ги пристягат на слепоочията и челото“.