Котуха и Стаюб, четвърто поколение.
Гукумац и Котуха, начало на изумителните владетели, които бяха петото поколение.
Тепепул и Истаюл, от шестото коляно.221
Кикаб и Кауисимах, седмото потекло на царството.222
Тепепул и Стаюб, осмо поколение.
Текум и Тепепул, девето поколение.223
Уахшаки-Каам224 и Кикаб, десето поколение владетели.
Уукуб-Нох и Кауутепеч, единадесето коляно владетели.225
Ошиб-Кех и Белехеб-Ци, дванадесето поколение владетели. Те царуваха, когато дойде Донадю и бяха обесени от кастилците.226
Текум и Тепепул, които плащаха дан на кастилците; те оставиха синове и бяха тринадесето поколение владетели.227
Дон Хуан де Рохас и дон Хуан Кортес, четиринадесето поколение владетели, бяха синове на Текум и Тепепул.
Тия прочее са поколенията и редът на царуване на господарите ахпоп и ахпоп-камха от Кауек.
А сега ще назовем отново родовете. Тия са великите домове на всеки един от господарите, които следват ахпоп и ахпоп-камха. Тия са имената на деветте родове на Кауек, на деветте велики домове, и тия са званията на господарите на всеки един от великите домове:
ахау-ахпоп, велик дом. Куха беше името на този велик дом;
ахау-ахпоп-камха, чийто велик дом се наричаше Цикинаха;
ним-чокох-кауек, велик дом;
ахау-ах-тохил, велик дом;
ахау-ах-гукумац, велик дом;
попол-уйнак-читуй, велик дом;
лолмет-кехнай, велик дом;
попол-уйнак пахом цалац шкушеба, велик дом;
тепеу-яки, велик дом.
Тия прочее са деветте родове на Кауек. И бяха твърде многобройни синовете и подвластните на племената, когато следваха тия девет велики домове.
Ето деветте велики домове на нихаибовци. Но първо ще кажем потеклото на царството. От един общ ствол се родиха тия имена, когато започна да грее слънцето, в началото на светлината.
Балам-Акаб, първи дядо и баща.
Коакул и Коакутек, второ поколение.
Кочахук и Коцибаха, трето поколение.
Белехеб-Кех I, четвърто поколение.
Котуха (I), пето поколение владетели.
Баца, шесто поколение.
Истаюл, седмо поколение владетели.
Котуха (II), осмо коляно на царството.
Белехеб-Кех (II, девето коляно.
Кема, тъй наречен, десето поколение.
Ахау-Котуха, единадесето поколение.
Дон Кристобал, тъй наречен, който господарствува по време на кастилците.
Дон Педро де Роблес, сегашният ахау-галел.
И тъй, тия са всички владетели, които произлязоха от ахау-галеловци. Сега ще назовем господарите на всеки един от великите домове:
Ахау-Галел, първият господар на нихаибовци, родоначалник на велик дом;
Ахау-Ахцик-Уйнак, велик дом;
Ахау-Галел-Камха, велик дом;
Нима-Камха, велик дом;
Учуч-Камха, велик дом;
Ним-Чокох-Нихаиб, велик дом;
Ахау-Ауйлиш, велик дом;
Яколатам, велик дом;
Нима-Лолмет-Иколтуш, велик дом.
Тия са прочее великите домове на нихаибовци; тия бяха имената на деветте родове на нихаибовци, тъй наречени. Многобройни бяха родовете на всеки един от господарите, чиито имена обозначихме първо.
Ето сега потомството на ахау-кичеанци, бидейки техен дядо и баща Махукутах, първият човек.
Коахау, име на второто поколение владетели.
Каглакан.
Кокосом.
Комахкун.
Уукуб-Ах.
Кокамел.
Коябакох.
Уйнак-Бам.
Тия бяха ахау-кичеанци; този е редът на техните поколения.
Ето сега имената на господарите, които съставят великите домове; имаше само четири велики дома;
Ахцик-Уйнак-Ахау се наричаше първият господар на велик дом;
Лолмет-Ахау, втори господар на велик дом;
Ним-Чокох-Ахау, трети господар на велик дом;
Хакауиц, четвъртият господар на велик дом.
Четири бяха прочее великите домове на ахау-кичеанци.
Имаше прочее трима Ним-Чокох, които бяха смятани за отци (облечени във власт) от всички господари на Киче. Събраха се тримата Чокоховци, за да представят разпорежданията на майките, разпорежданията на бащите. Велико беше положението на тримата Чокоховци.
И тъй, бяха Ним-Чокох от кауековци, Ним-Чокох от нихаибовци, който беше вторият, и Ним-Чокох-Ахау от ахау-кичеанци, който беше третият Ним-Чокох, или тримата Чокоховци, като представляваше всеки своя род.
И това бе съществуването на кичеанците, защото вече не може да се види (книгата „Попол Вух“), която имаха някога владетелите,228 понеже изчезна.
Така прочее свършиха всички от Киче, който се нарича Санта Крус.229
Бележки към четвърта част
222
Каг-Кикаб (Cag-Quicab) — многоръкият, тълкува Хименес. Може да бъде „огнеръкият“. Кауисимах (Cavizimah) — който се украсява с остри’я като копия или стрели (на науатълски иц, itz), според Хименес. Кикаб и Кауисимах били велики завоеватели, подчинили всички народи от вътрешността на Гватемала, както се разказва обширно в глава X на тази част.
223
По време на тия владетели, казва Хименес, въстанали какчикелите (покорени преди това от Кикаб). Според „Записките“ на какчикелите кичеанците били победени от тях в Шимче, а техните владетели били взети пленници и принудени да предадат боговете си.
224
Осем увивни растения. Както забелязва Брасьор, това е превод на мексиканското име Чикуей Малинали (Chicuey Malinali) — дванадесети ден от астекския календар. Според Хименес при управлението на тия принцове станала случката с индианеца какчикел, която кичеанците припомнят в своя танц, наречен „Киче Уйнак“ (Quiche Vinac). Този индианец, който навярно бил син на какчикелския владетел, ходел нощем да обижда гръмогласно кичеанския владетел, а когато най-сетне го уловили и щели да го жертвопринесат, възвестил идването на испанците с тия думи: „Знайте, че ще дойде време, когато ще се отчаете от бедствията, които ще ви сполетят, а онзи мама кайшон (mama caixon — огорчен старец, прозвище, насочено към владетеля) също ще умре, и знайте, че мъже, не голи като нас, а облечени от глава до пети и въоръжени, ще разрушат тия сгради и те ще станат обиталище на кукумявки и диви котки и ще секне цялото това величие на този двор.“
225
Уукуб-Нох (Vucub-Noh) — 7 Нох, ден от календара. Кауутепеч (Cauutepech) — украсен с халки, казва Хименес, понеже този владетел обикновено използувал тия украшения.
226
Ошиб-Кех (Oxib-Queh) — 3 Елен; Белехеб-Ци (Beleheb-Tzi) — 9 Куче — това са дни от календара. Мексиканците нарекли владетеля Белехеб-Ци Чиконауи-Оселотъл (Chiconavi-Ocelotl), сиреч 9 Ягуар, и оттам дошло името Чигнауиселут (Chignavizelut), с което го назовали испанците. На науатълски Донадю (Donadiu) или Тонатюх (Tonatiuh) е Слънце — това име дали мексиканците на испанския завоевател Педро де Алварадо, който унищожил кичеанското царство и изгорил владетелите му.
227
Текум (Tecum) — натрупаният. Не трябва тоя владетел да се бърка с главния предводител на кичеанските войски, който загинал, сражавайки се начело на своята рат срещу испанците. Не се знае каква била участта на владетеля Текум, но Тепепул (Tepepul) е владетелят Секечул (Sequechul), за когото се говори в „Общинската книга“ и в летописите на завоюването; той управлявал от 1524 до 1526 г. След индианското въстание от 1526 г. бил затворен до 1540 г., когато Алварадо го обесил заедно с какчикелския владетел Белч-Кат (Belch-Qat), наричан от испанците Синакан (Sinacan).
228
На това място в оригинала фразата очевидно е осакатена. Лесно се допълва обаче, като я съпоставим с други две фрази от текста — тая от предисловието, която гласи: „румал ма-хаби чи илбал ре Попо Уух“ (rumal ma-habi chi ilbal re Popo Vuh), и тая от глава X на четвърта част, която гласи: „Шаш к’етаам уи ко кут илбал ре, ко уух, Попол Уух у би кумал“ (Xax qu’etaam vi qo cut ilbal re, qo vuh, Popol Vuh, u bi cumal). Авторът слага край на своята творба, обяснявайки отново, че трябвало да я напише, защото вече не съществувала древната книга, в която владетелите четели миналото и бъдещето на своя народ.
229
Епископ Марокин#37 кръстил с името Санта Крус испанския град, който заместил древната кичеанска столица.