Последните три думи останаха няколко секунди на екрана. На Брайс му се стори, че от зелената светлина на екраните на терминалите сякаш лъха хлад. Както светлината от огнището носи суха топлина, така това излъчване носеше хлад, който го пробождаше.
На тези монитори не се изпълняваше обикновена програма. Не беше нещо вкарано в компютъра от хората на Копърфилд, нито някакъв код, нито логическо упражнение, нито проверка на системата.
Премигване.
ИСУС Е МЪРТЪВ. ГОСПОД Е МЪРТЪВ.
Премигване.
АЗ СЪМ ЖИВ.
Премигване.
ИСКАШ ЛИ ДА ИГРАЕМ НА 20 ВЪПРОСА?
Взирайки се в монитора, Брайс почувства как в него се надига примитивен, суеверен ужас; ужас и страхопочитание, свиващи стомаха и парализиращи гърлото. Но не разбираше защо. На дълбоко, почти несъзнателно ниво усещаше присъствието на нещо демонично, древно и… познато. Но как би могло да е познато? Дори не знаеше какво е. И все пак… вероятно го знаеше. Дълбоко в себе си. Инстинктивно. Само ако можеше да проникне в самия себе си, под цивилизованото лустро, включващо много скептицизъм, ако можеше да проникне в паметта на дедите си, може би щеше да открие истината за нещото, което изби хората в Сноуфилд.
Премигване.
ШЕРИФ ХАМЪНД?
Премигване.
ИСКАШ ЛИ ДА ИГРАЕШ НА 20 ВЪПРОСА С МЕН?
Използването на името му го потресе. И тогава последва много по-голяма и шокираща изненада.
ЕЛЪН.
Името светеше на монитора, името на починалата му съпруга и всеки мускул на тялото му се напрегна, чакаше да се появи още нещо, но за известно време нямаше нищо друго освен скъпото за него име. Не можеше да откъсне поглед от името и тогава…
ЕЛЪН ГНИЕ.
Не можеше да диша.
Как би могло да знае за Елън?
Премигване.
ЕЛЪН ХРАНИ ЧЕРВЕИТЕ.
Що за глупости? Какъв беше смисълът на всичко това?
ТИМИ ЩЕ УМРЕ.
Предсказанието светеше, зелено върху зелено.
Той ахна. „Не“ — промълви тихо. През последната година бе мислил, че е по-добре Тими да умре. По-добре, отколкото да изтлее бавно. Преди няколко дни би казал, че ще е по-добре синът му да почине. Но не и сега. Сноуфилд му доказа, че няма по-лошо от смъртта. В прегръдките на смъртта нямаше надежда. Но докато Тими бе жив, имаше шанс да се възстанови. Все пак лекарите бяха казали, че момчето няма големи поражения на мозъка. Следователно, ако Тими се събудеше някога от неестествения си сън, имаше добър шанс да възвърне нормалните си способности и функции. Шанс, обещание, надежда. И Брайс каза „Не“ на компютъра. „Не.“
Премигване.
ТИМИ ЩЕ ИЗГНИЕ. ЕЛЪН ГНИЕ. ЕЛЪН ГНИЕ В АДА.
— Кой си ти? — попита Брайс.
В момента, в който го изрече, се почувства глупаво. Не можеше да говори на компютър като на друго човешко същество. Ако искаше да задава въпроси, трябваше да ги напише.
ЩЕ СИ ПОГОВОРИМ ЛИ?
Брайс се извърна от монитора. Отиде до вратата и се показа навън.
Другите облекчено си отдъхнаха при появата му.
Окашля се, опитвайки се да потисне тревогата си, и каза:
— Доктор Ямагучи, нуждая се от помощта ви.
Тал, Джени, Лайза и Сара Ямагучи влязоха в лабораторията. Франк и Горди останаха отвън до вратата, напрегнато оглеждайки улицата, където дневната светлина бързо избледняваше.
Брайс показа на Сара компютърните екрани.
ЩЕ СИ ПОГОВОРИМ ЛИ?
Той й разказа какво се бе появило на екрана и преди да довърши, Сара го прекъсна:
— Но това е невъзможно. Компютърът не разполага нито с програма, нито с лексиката, за да има възможност да…
— Нещо контролира компютъра — каза Брайс.
Сара се смръщи.
— Контролира? Как?
— Не зная.
— Кой?
— Не кой — каза Джени, прегръщайки сестра си през раменете. — По-скоро какво.
— Да — рече Тал. — Това нещо, този убиец, каквото по дяволите и да е, то контролира компютъра ви, доктор Ямагучи.
Явно озадачена, генетичката седна пред единия от терминалите и натисна някакъв бутон на принтера.
— Добре ще е да отпечатваме, в случай че наистина излезе нещо. — Деликатните й, почти детски ръце за момент останаха неподвижни над клавиатурата. Брайс наблюдаваше през рамото й. Тал, Джени и Лайза се извърнаха към останалите два терминала — и точно тогава всичките монитори се изчистиха. Сара се загледа в зеления екран пред себе си и най-после написа кода към програмата и зададе въпрос.
ИМА ЛИ НЯКОЙ?
Принтерът изтрака и започна да печати. Изведнъж се появи отговор.
ДА.
КОЙ СИ ТИ?
НЕИЗБРОИМ.
— Какво означава това? — попита Тал.
— Не зная — отвърна генетичката.
Сара написа отново въпроса и получи същия неясен отговор: НЕИЗБРОИМ.
— Попитай го за името — каза Брайс.
Сара се подчини и думите, които написа, се появиха моментално на трите екрана: