Нямаше друг избор, освен да ги убие, нея и Дани. Според начина, по който бе организиран попечителският фонд, ако Дани починеше преди двадесет и първия си рожден ден, фондът щеше да се разтури. Парите, след удръжката на данъците, щяха да станат собственост на Джоана. А ако и Джоана починеше, цялото й имущество отиваше във владение на съпруга й; такова беше завещанието й. Значи, ако се отървеше и от двамата, парите от попечителския фонд — плюс двадесет хиляди долара от застраховката за живот на Джоана — щяха да са негови.
Кучката не му бе оставила избор.
Не беше негова вината, че е мъртва.
Сама си го направи, наистина. Беше наредила нещата така, че за него нямаше друг изход.
Той се усмихна, спомняйки си изражението й, когато видя тялото на детето — и когато забеляза, че е насочил дулото на пушката към нея.
Сега, седнал до кухненската маса на Джейк Джонсън, Кейл гледаше парите и усмивката му ставаше все по-широка.
63 440 долара.
Преди няколко часа беше в затвора, съвсем без пари, очаквайки съдебен процес, който щеше да завърши със смъртно наказание. На негово място повечето мъже щяха да са сковани от ужас. Но Флетчър Кейл не беше победен. Знаеше, че е предопределен за велики неща. И ето доказателството. За невероятно кратко време бе сменил затвора със свободата, крайната бедност — с 63 440 долара. Сега имаше пари, превозно средство и безопасно скривалище в близките планини.
Най-сетне се започваше.
Специалното му предопределение бе започнало да се разкрива.
33
ФАНТОМИ
Брайс каза:
— Хайде да се връщаме в хотела.
В следващия четвърт час нощта щеше да завладее града.
Сенките растяха с бързината на ракови клетки, процеждайки се от потайните места, където се бяха крили през деня. Разстилаха се една връз друга и образуваха локви от мрак.
Небето бе оцветено в карнавални багри — оранжево, червено, жълто, лилаво — но хвърляше само оскъдна светлина върху Сноуфилд.
Те се отдалечиха от полевите лаборатории, където преди малко бяха разговаряли с „него“ с помощта на компютъра, и се насочиха към ъгъла, когато светнаха уличните лампи.
В същия момент Брайс дочу нещо. Хленч. Мяукане. Лай. Цялата група се обърна като един и погледна назад.
Зад тях по тротоара куцаше куче, опитвайки се с всичка сила да ги стигне. Беше териер. Предният му ляв крак изглежда бе счупен. Езикът му висеше. Козината му беше провиснала и оплетена; изглеждаше раздърпано. Направи още една накуцваща стъпка и зави жално.
Брайс се прикова на място от внезапната поява на кучето. То беше първият оцелял, когото виждаха, не в много добра форма, но жив.
Но защо беше живо? Какво го бе спасило след като всички бяха загинали?
Ако можеха да намерят отговора, това би могло да им помогне да оцелеят.
Горди реагира пръв.
Появата на ранения териер го впечатли много повече от останалите. Не можеше да понесе гледката на страдащо животно. По-скоро би предпочел самият той да страда. Сърцето му заби по-бързо. Въздействието бе по-силно от друг път, защото знаеше, че това не е обикновено куче, нуждаещо се от помощ и утеха. Този териер беше Божи знак. Да. Знак, че Господ му дава още една възможност да приеме Неговия дар. Горди се отнасяше към животните по същия начин както Свети Франциск Асизки и не трябваше да го отритва. Ако обърнеше гръб на Божия дар както преди, със сигурност щеше да бъде прокълнат. Но ако реши да помогне на това куче… В ъгълчетата на очите му се появиха сълзи; потекоха по страните му. Сълзи на облекчение и щастие. Беше обгърнат от Божията милост. Нямаше съмнение какво трябва да направи. Втурна се към кучето, което бе на около шест метра от него.
Отначало Джени бе поразена от появата на кучето. Втренчи се в него. Сетне по нея се разля неудържима радост. Животът тържествуваше над смъртта. То не бе уловило всички живи същества в Сноуфилд, въпреки всичко. Това куче (което седна уморено, когато Горди се втурна към него) бе оцеляло, което означаваше, че може би те ще успеят да напуснат града живи…
…и после се сети за пеперудата.
И пеперудата беше живо същество. Но не беше приятелски настроена.
И съживеният труп на Стю Уоргъл.
Там, на тротоара до сенките, кучето положи глава на паважа и захленчи, молейки за помощ.
Горди стигна до него, наведе се и заговори с утешаващ, нежен глас:
— Не се плаши, момчето ми. Спокойно. Какво добро куче си ти. Всичко ще се оправи. Всичко ще бъде наред, момчето ми. Спокойно…