В Джени се надигна ужас. Отвори уста да извика, но другите я изпревариха.
— Горди, недей! — изпищя Лайза.
— Връщай се! — изкрещяха Брайс и Франк Отри.
Тал викна:
— Махни се от него, Горди!
Но Горди изглежда не ги чуваше.
Когато Горди приближи териера, той повдигна четвъртитата си глава от тротоара и издаде лек угоднически звук. Беше ценен екземпляр. Ако кракът му се излекуваше, изкъпан и сресан, щеше да е прекрасен.
Горди протегна ръка към кучето.
То го помириса, но не го близна.
Той го погали. Горкото животно бе студено, невероятно студено и леко влажно.
— Горкото момче — каза Горди.
Кучето миришеше странно. Остро. Наистина отвратително. Горди не бе помирисвал нещо подобно.
— Къде, по дяволите, си бил? — попита той кучето. — В какво си се въргалял?
Кучето зави и затрепери.
Зад себе си Горди дочу виковете на другите, но бе твърде погълнат с кучето. Вдигна го с две ръце от тротоара, изправи се и го притисна към гърдите си, а нараненият крак увисна безпомощно.
Никога не бе пипал толкова студено животно. Не само козината му бе мокра и студена; но под нея изглежда не биеше сърце.
То близна ръката му.
Езикът му бе леден.
Франк спря да крещи. Само гледаше втренчено. Горди бе взел песа и бе започнал да го прегръща и да се суети над него, без да се случи нищо лошо. Все пак можеше да е просто куче. Може би…
И тогава…
Кучето близна ръката на Горди. През лицето на Горди премина странно изражение, а кучето започна… да се променя.
Господи.
Беше като топка маджун, променяща формата си под бързите ръце на невидим скулптор. Сплъстената козина като че ли се топеше и сменяше цвета си, сетне структурата й също се промени, докато не заприлича по-скоро на люспи, зеленикави люспи, а главата хлътна в тялото, което всъщност вече не беше тяло, а просто безформено нещо, купчина гърчеща се материя, краката се скъсиха и станаха дебели, и всичко това стана само за пет-шест секунди, а после…
Горди се опули шокирано в нещото в ръцете си.
От аморфната маса, в която се бе превърнало кучето, започна да се оформя глава на гущер със злобни жълти очи. Устата на гущера се появи от подобната на тесто тъкан и между многото малки остри зъби затрептя раздвоен език.
Горди се опита да хвърли нещото на земята, но то се държеше здраво за него, Господи, беше прилепнало за него, сякаш бе приело формата на ръцете му, сякаш ръцете му в действителност бяха вътре в нещото.
Сетне то престана да бъде ледено. Внезапно стана топло. И после горещо. Болезнено горещо.
Преди гущерът да възникне напълно от пулсиращата маса плът, той започна да изчезва и се заформи ново животно, лисица, но лисицата бързо се изроди преди да се оформи изцяло и се превърна в катерички, двойка катерички с тела, съединени като сиамски близнаци, но те бързо се разделиха и…
Горди започна да крещи. Тръскаше ръце нагоре-надолу, опитвайки се да се отърве от нещото.
Сега топлината беше като огън. Болката беше непоносима.
Господи, моля те.
Болката го разяждаше нагоре по ръцете, през раменете.
Той пищеше и хълцаше, залитна крачка напред, отново разтърси ръце, опитвайки се да ги раздалечи, но нещото се беше захванало здравата.
Полуоформените катерички се стопиха и от аморфната тъкан, която държеше и която го държеше, започна да се появява котка, сетне котката бързо изчезна и изникна нещо друго — Господи, не, не, Господи, не, — нещо насекомоподобно с големината на териер, но с шест или осем очи на отвратителната си глава и с много заострени крачета и…
Болката премина през цялото тяло на полицая. Той залитна встрани, падна на колене, после на една страна. Риташе и се тресеше в агония, гърчеше се и се влачеше по тротоара.
Сара Ямагучи не можеше да повярва на видяното. Звярът, нападнал Горди, изглежда напълно контролираше своята ДНК. Можеше по желание да променя формата си с учудваща скорост.
Такова същество не можеше да съществува. Тя щеше да го знае; беше биолог, генетик. Невъзможно. И все пак го имаше.
Паякообразната форма се изроди и нова фантомна форма зае мястото й. В естествено състояние съществото изглежда представляваше просто маса от желеобразна тъкан, изпъстрена в сиво-кестеняво-червено, кръстоска между голяма амеба и някаква противна плесен. То пропълзя нагоре по ръцете на Горди…
…и внезапно едната ръка на Горди се промуши през слузта, която я бе обгърнала. Но това вече не беше ръка. Господи, не беше. Бяха само кости. Пръсти на скелет, неподвижни и бели, напълно оглозгани. Плътта бе изядена.