Нямаше представа, че е отстъпвал от стърчащото нещо, което се извисяваше от люка.
Сега виждаше, че пулсиращият, накъдрен стълб бе друго тяло от безформена протоплазма, като териера, който се бе превърнал във вълк; обаче това нещо бе значително по-едро от първото същество. Огромно. Тал се чудеше колко от него все още се крие под улицата, имаше предчувствието, че отводнителният канал е изпълнен с него, че това, което виждат, е само малка част от чудовището.
Когато стигна до височина три метра, то престана да расте и започна да се променя. Горната част на стълба се разшири в качулка, в мантия, така че нещото сега заприлича на главата на кобра. Сетне още безформена плът излезе от калния, блестящ, движещ се стълб и се наля в качулката, и качулката бързо се разрасна, докато накрая вече не беше качулка, а чифт огромни криле, черни и ципести, като крилата на прилеп, излизащи от централния (и все така безформен) ствол. И тогава частта от тялото между крилете започна да придобива структура — груби, препокриващи се люспи — и започнаха да се образуват малки крака с нокти. Превръщаше се в крилат змей.
Крилете се размахаха.
Звукът приличаше на камшичен удар.
Тал се притисна о стената.
Крилете се размахаха.
Лайза се вкопчи по-здраво в Джени.
Джени прегърна момичето, но очите, умът и въображението й се бяха фиксирали върху чудовищното нещо, което се бе издигнало от отводнителния канал. То се огъваше, пулсираше и се извиваше в полумрака като съживена сянка.
Крилете отново се размахаха.
Джени усети студения им полъх.
Този нов фантом като че ли щеше да се откъсне от останалата протоплазма в отводнителния канал. Джени очакваше той да изскочи в притъмняващия въздух и да се зарее нанякъде — или може би право срещу тях.
Сърцето й тупаше силно.
Тя разбираше, че бягството е невъзможно. Всяко нейно движение щеше само да привлече вниманието на нещото. Нямаше смисъл да се хабят сили за бягство. Човек не можеше да се скрие никъде от такова нещо.
Светнаха още улични лампи и сенките се прокраднаха с призрачна потайност.
Джени наблюдаваше със страхопочитание как на върха на триметровия стълб от петниста тъкан се оформи змейска глава. Чифт изпълнени с омраза зелени очи се издуха от безформената плът; като че ли гледаше ускорен филм за развитието на два злокачествени тумора. Мътни очи, явно слепи, млечнозелени елипси; те бързо се проясниха и се видяха удължени черни зеници. Очите погледнаха злобно надолу към Джени и другите. Отвори се тридесетсантиметрова цепната уста; от черните венци израснаха редица бели змийски зъби.
Джени си спомни за демоничните имена от екраните на терминалите, дяволските имена, с които се бе нарекло нещото. Масата от аморфна плът, преобразувала се в крилат змей, приличаше на демон, появил се от отвъдния свят.
Вълкът-фантом, който се сля с материята на Горди Брогън, се приближи до основата на стърчащия змей. Докосна се до стълба от пулсираща плът и просто се стопи в него. За по-малко от миг двете същества се превърнаха в едно.
Очевидно първият променящ формата си не бе отделна личност. Той сега беше и вероятно винаги беше представлявал част от огромното същество, което се движеше из отводнителните канали под улиците. Изглежда обемистото тяло-майка отделяше части от себе си и ги изпращаше със самостоятелни задачи — като нападението върху Горди Брогън, — след което ги повикваше обратно.
Крилете се размахаха и звукът отекна по целия град. Сетне започнаха да се стопяват в централния стълб и с поглъщането им той стана по-дебел. Змейското лице също се разтвори. Нещото се уморяваше от това изпълнение, краката, трипръстите стъпала и ужасните нокти се прибрала в стълба, докато не остана нищо друго освен кипящата маса от тъмно оцветена тъкан, както преди. Тя постоя няколко секунди в потискащия здрач, като видение на злото, сетне започна да се стопява в каналите отдолу през люка.
След малко я нямаше.
Лайза бе спряла да пищи. Дишаше тежко и плачеше.
Някои от останалите бяха потресени почти колкото момичето. Гледаха се един друг, но никой не говореше.
Брайс приличаше на бит човек.
Най-накрая той каза:
— Хайде. Да се връщаме в хотела преди да се е стъмнило съвсем.
На главния вход на хотела нямаше пазач.
— Неприятности — каза Тал.
Брайс кимна. Пристъпи предпазливо през двойната врата и за малко не настъпи една пушка, която лежеше на пода.
Фоайето бе пусто.
— По дяволите — каза Франк Отри.
Претърсиха мястото, стая по стая. Нямаше никой нито в трапезарията, нито в импровизираната спалня. Кухнята също бе празна.