Очите на Лайза се разшириха.
— Искаш да кажеш, че нещото, което изскочи от канала, може да е на милиони години?
— Е — каза Брайс, — то явно не се съобразява с биологичните закони, които познаваме — нали, доктор Ямагучи?
— Така е — отвърна генетичката.
— Значи защо да не е и безсмъртно?
Джени изглеждаше объркана. Брайс каза:
— Имаш ли възражения?
— За възможността да е безсмъртно? Или че е близо до безсмъртието? Не. Съгласна съм. Може да е нещо от мезозойската ера, добре, нещо така самообновяващо се, че е буквално безсмъртно. Но как се съчетава това с крилатия змей? По дяволите, трудно ми е да повярвам, че нещо подобно е съществувало някога. Ако се превръща само в онова, което е погълнало преди, то как може да се превръща в крилат змей?
— Имало е подобни животни — отвърна Франк. — Птеродактилите са крилати влечуги.
— Да, влечуги — каза Джени. — Но не змейове. Птеродактилите са прародители на птиците. Но това нещо несъмнено беше змей, което е доста по-различно. Изглеждаше като излязъл от фантастична приказка.
— Не — каза Тал. — Беше като нещо, произлязло от вуду.
Брайс се извърна изненадано към Тал:
— Вуду? Какво знаеш ти за вуду?
Без да поглежда към Брайс, Тал заговори с явна неохота:
— Когато бях малък, в нашата кооперация в Харлем имаше една невероятно дебела жена, Агата Пибоди, и тя беше „боко“. Боко са магьосници, които използват вуду за безнравствени и зли цели. Тя продаваше талисмани и магии, помагаше на хората да унищожават враговете си, такива неща. Всякакви глупости. Но за децата това изглеждаше вълнуващо и страшно. Апартаментът на госпожа Пибоди беше отворен денонощно за клиенти и зяпачи. Прекарах дълго време там, слушах и наблюдавах. Имаше доста книги за черна магия. В няколко от тях видях рисунки на хаитянския и африканския вариант на Сатаната, демоните вуду и джуджу. Единият от тях представляваше гигантски крилат змей. Черен, с крила на прилеп. И с ужасни зелени очи. Точно като нещото, което видяхме тази нощ.
На улицата, зад прозорците, мъглата се беше сгъстила. Процеждаше се лениво през дифузната светлина на уличните лампи.
Лайза се обади:
— Наистина ли е Дявола? Демон? Нещо от Ада?
— Не — отвърна Джени. — Това е само… само преструвка.
— Но защо тогава ще взема облика на Дявола? — попита Лайза. — И защо ще се нарича с имена на демони?
— Предполагам, че тези сатанински врели-некипели са просто неща, които го забавляват — отвърна Франк. — Още един начин да ни дразни и деморализира.
Джени кимна:
— Подозирам, че то е ограничено от формите на жертвите си. Може да приеме формата на всичко, което е погълнало или може да си представи. Така че ако някоя от жертвите е бил запознат с вуду човек, то е взело от него идеята да се превърне в крилат змей.
Тази мисъл порази Брайс.
— Да не искаш да кажеш, че поглъща не само плътта на своите жертви, а и техните знания и спомени?
— Така ми изглежда — отвърна Джени.
— За биолозите това не е нещо ново — каза Сара Ямагучи, нервно отмятайки дългата си черна коса зад нежните си уши. — Например… Ако пускаш многократно един вид плосък червей в лабиринт, в единия край, на който има храна, накрая той се научава да преминава през лабиринта много по-бързо от първия път. После, ако го смелиш и го дадеш за храна на друг плосък червей, новият червей също ще преодолява бързо лабиринта, въпреки че никога преди това не е бил подлаган на този опит. С поглъщането на плътта на своя братовчед той поглъща по някакъв начин знанията и опита му.
— Както това нещо, променящо формата си знае за Тимоти Флайт — каза Джени. — Харълд Ордни е знаел за Флайт, така че сега то също знае за него.
— Но как за Бога Флайт е узнал за нещото? — попита Тал.
Брайс сви рамене:
— На този въпрос може да отговори само Флайт.
— Защо то не отвлече Лайза миналата вечер от тоалетната? Междувпрочем, защо не ни е отвлякло всичките?
— То просто си играе с нас.
— Забавлява се. Забавлява се по извратен начин.
— Точно така. Но смятам, че ни държи живи и за да разкажем на Флайт какво сме видели и да го подмамим тук.
— Иска да предадем на Флайт предложението за безопасен достъп.
— Просто сме примамка.
— Да.
— И когато изпълним предназначението си…
— Да.
Нещо се удари силно о стената на хотела. Прозорците издрънчаха и зданието като че ли се разтресе.
Брайс скочи така бързо, че преобърна стола си.
Още един удар. По-силен и по-шумен. Последва стържещ звук. Брайс слушаше напрегнато, опитвайки се да засече мястото на звука. Изглежда идваше от северната стена на зданието. Започваше от приземния етаж, но бързо започна да се изкачва, далеч от тях.