Сетне то нападна. Стрелна се, бликна напред.
Джени се дръпна крачка назад и стигна до края на стаята.
Многобройните израстъци замахваха към тях, раздирайки шумно въздуха.
Лайза вече не можеше да не гледа. Тя ахна от това, което видя.
За частица от секундата пипалата израснаха неимоверно.
Въже от студена, хлъзгава, напълно чужда плът се докосна до ръката на Джени. Нави се около китката й.
Не!
С тръпка на облекчение тя се дръпна и се освободи почти без усилие. Очевидно нещото не се интересуваше истински от нея; не сега; все още не.
Тя се наведе, когато пипалата изплющяха във въздуха над главата й, а Лайза се сви едновременно с нея.
В желанието си да се отмести от пътя на съществото, Флайт се препъна и падна.
Едно пипало се насочи към него.
Флайт заотстъпва заднешком по пода и стигна до стената.
Пипалото го следваше, движейки се над него във въздуха като че ли искаше да го смаже. После се отдръпна. Не се интересуваше и от Флайт.
Въпреки че жестът бе безполезен, Брайс изпразни револвера си. Тал извика нещо, което Джени не успя да разбере. Той застана пред нея и Лайза, между тях и чудовището.
След като мина покрай Сара, нещото хвана Франк Отри. Точно него търсеше. Две дебели пипала се обвиха около тялото на Франк и го издърпаха встрани от останалите.
Ритайки, размахвайки юмруци, дерейки пипалото, което го държеше, Франк викаше неразбираемо, лицето му бе изкривено от ужас.
Сега всички запищяха — дори Брайс и Тал.
Брайс се втурна към Франк. Вкопчи се в ръката му. Опита се да го издърпа от чудовището, което безмилостно го поглъщаше.
— Махнете го от мен! Махнете го от мен! — крещеше Франк.
Брайс се опита да откъсне едно от пипалата. Но един дебел, слузест израстък се надигна от пода, завъртя се и със страхотна сила го просна долу.
Франк бе повдигнат от пода и увисна във въздуха. Изпъкналите му очи гледаха надолу към тъмното, течащо, променящо се тяло на древния враг. Риташе и се бореше безрезултатно.
Още едно псевдопипало изригна от основата на променящото формата си тяло и се издигна във въздуха, трептящо от зловещо нетърпение. По част от отвратителните пипала мътната сива-тъмночервено-кафеникава кожа сякаш се разтваряше. Показа се сурова, влажна тъкан.
На Лайза й се догади.
Не само гледката на гнойната плът бе гадна и противна. Отвратителната миризма също се бе засилила.
От отворената рана в пипалото започна да капе жълтеникава течност. Там, където капките падаха на пода, те съскаха, пенеха се и разяждаха плочките.
Джени чу някой да казва:
— Киселина!
Крясъците на Франк се превърнаха в отчаян, пронизващ писък на ужас и безнадеждност.
Изпускащото киселина пипало се плъзна пъргаво около врата на полицая и го стисна здраво като примка.
— О, Боже, не!
— Не гледай — каза Джени на Лайза.
Древният враг им показваше как бе обезглавил Джейкъб и Ейда Либерман. Приличаше на перчещо се дете.
Викът на Франк Отри замря в бълбукащо, задавено в кръв гъргорене. Разяждащата киселина на пипалото преряза гърлото му с учудваща бързина. Само една-две секунди след като Франк замлъкна, главата му свободно падна и се удари в плочките на пода.
Джени усети буца в гърлото си, опита се да преглътне.
Сара Ямагучи хленчеше.
Нещото продължаваше да държи обезглавеното тяло на Франк във въздуха. Сега в масата от безформена плът, от която се показваха пипалата, жадно се отвори огромна беззъба паст. Достатъчно голяма да глътне цял човек.
Пипалата придърпаха обезглавения труп на полицая в зейналата нащърбена уста. Тъмната плът обви тялото. После устата се затвори и престана да съществува. Франк Отри също бе престанал да съществува.
Брайс се взираше потресен в отрязаната глава на Франк. Безизразните очи гледаха в него, през него.
Франк бе мъртъв. Франк, който бе преживял няколко войни, който бе преживял толкова опасности, не успя да преживее това.
Брайс си помисли за Рут Отри. Сърцето му, което биеше като пневматичен чук, се сви от мъка при образа на самотната Рут. Тя и Франк бяха изключително близки. Колко болезнено щеше да понесе новината.
Пипалата се стопиха обратно в пулсиращата маса от безформена материя; след една-две секунди вече ги нямаше.
Аморфната, гънеща се купчина изпълваше една трета от помещението.
Брайс си я представяше как изчезва бързо в праисторическите блата, смесвайки се с калта, пълзейки към жертвата си. Да, то трябва да е било повече от равностоен противник на динозаврите.
По-рано Брайс вярваше, че древният враг е пощадил него и останалите, за да примамят Флайт в Сноуфилд. Сега разбра, че случаят не е такъв. То можеше да ги погълне и после да имитира гласовете им по телефона и Флайт щеше да бъде придуман също така лесно да дойде в Сноуфилд. Беше ги оставило по някаква друга причина. Вероятно ги бе пощадило само за да ги убие, един по един, пред Флайт, така че той да има възможност да види точно как функционира.