— Значи това не ни дава нещо, което да помогне за спасението ни? — попита Джени.
— Поне аз не виждам такова нещо.
Късчето аморфна плът пак възприе образа на паяк. После паякът изчезна и се появиха десетки мравки, които запъплиха една през друга по дъното на чинийката. Мравките се съединиха отново и образуваха едно-единствено същество — червей. Червеят се погърчи малко и се превърна в голяма мокрица. Мокрицата стана на бръмбар. Скоростта на промените като че ли се засилваше.
— Ами мозъкът? — питаше се на глас Джени.
— Какво искаш да кажеш? — попита Сара.
— Нещото трябва да има център на разума. Сигурно паметта му, знанията, мисловните му способности не са складирани в тези разпръснати клетки.
— Вероятно имаш право — каза Сара. — Някъде в съществото трябва да има орган, аналогичен на човешкия мозък. Не същият като нашия мозък, разбира се. Много, много по-различен. Но с подобни функции. Той вероятно управлява клетките, които видяхме, а те от своя страна управляват безформената протоплазма.
С нарастващо вълнение, Джени каза:
— Мозъчните клетки ще имат поне една важна прилика с разпръснатите клетки в аморфната материя: Самите те никога няма да променят формата си.
— Най-вероятно е така. Трудно е да си представим как паметта, логичното мислене и разумът могат да бъдат натрупани в някаква тъкан, която няма сравнително устойчива, постоянна клетъчна структура.
— Следователно мозъкът ще е уязвим — каза Джени. В очите на Сара се прокрадна надежда.
Джени продължи:
— Ако мозъкът не е аморфна тъкан, няма да може да се възстанови сам, когато се повреди. Правиш дупка в него и дупката си остава. Мозъкът ще бъде повреден завинаги. Ако бъде повреден в достатъчна степен, няма да може да управлява аморфната тъкан, която образува тялото му, и тялото също ще умре.
Сара се втренчи в нея:
— Джени, мисля, че може би ти откри нещо.
Брайс каза:
— Ако можем да определим местоположението на мозъка и изстреляме няколко куршума в него, ще спрем нещото. Но как да го открием? Нещо ми подсказва, че променящото формата си пази добре мозъка си, далеч от нас, под земята.
Възбудата на Джени премина. Брайс бе прав. Мозъкът би могъл да е слабото място, но те нямаха възможност да изпробват тази теория.
Сара преглеждаше резултатите от химичния анализ на образеца от тъкан.
— Изключително разнообразен списък на въглеводороди — каза тя. — И някои от тях съвсем не са в незначителни количества. Много високо въглеводородно съдържание.
— Въглеродът е основен елемент на всяка жива тъкан — каза Джени. — Каква е разликата тогава?
— В степента — каза Сара. — Има такова изобилие на въглерод в толкова разнообразни форми…
— Това помага ли ни някак?
— Не зная — замислено отвърна Сара. Прелистваше разпечатката и преглеждаше останалите резултати.
Мокрица.
Скакалец.
Гъсеница.
Бръмбар. Мравки. Гъсеница. Мокрица.
Паяк, щипалка, хлебарка, стоножка, паяк.
Бръмбар-червей-паяк-охлюв-щипалка.
Лайза се взираше в парченцето тъкан. То претърпяваше бърза редица от промени, много по-бързо от преди, все по-бързо и по-бързо с всяка изминала минута.
Нещо не беше наред.
— Петролатум — каза Сара.
— Какво е това? — попита Брайс.
— Нефтено желе — отвърна Джени.
Намеси се Тал:
— Имаш предвид… като вазелин?
Флайт се обърна към Сара:
— Сигурно не искаш да кажеш, че аморфната тъкан е чисто и просто петролатум.
— Не, не и не — бързо отвърна Сара. — Разбира се, че не. Това е жива тъкан. Но има прилики в съотношението на въглеводородите. Съставът на тъканта е далеч по-сложен от състава на петролатума, разбира се. И с дори повече на брой неорганични и органични вещества, отколкото в човешкото тяло. Внушителна група киселини и основи… Не мога да проумея как преработва храната, как диша, как функционира без циркулационни системи, без забележима нервна система, или пък как изгражда нови безклетъчни тъкани. Обаче тези изключително високи стойности на въглеводородите…
Гласът й постепенно заглъхна. Очите й сякаш се замъглиха и тя всъщност вече не гледаше резултатите от анализа.
Наблюдавайки генетичката, на Тал му се стори, че тя внезапно се е развълнувала от нещо. Това не личеше от лицето й или пък от движенията на тялото й. И въпреки това, в нея определено имаше нещо ново, което му казваше, че е попаднала на нещо важно.
Тал хвърли поглед към Брайс. Очите им се срещнаха. Разбра, че и Брайс е забелязал промяната в Сара.