Тя направи пауза, за да достигне това до съзнанието му.
Дълбоките бръчки на безпокойство по лицето на Брайс се поизгладиха. Сара продължи:
— Плътта на променящото формата си може да бъде повредена. То може да бъде убито. Доказателството е тук, в блюдото на Петри.
— Как ще използваме този факт? — попита Тал. — Как ще разрушим химическото равновесие?
— Точно това трябва да открием — отговори Сара.
— Имаш ли някакви идеи? — попита Лайза генетичката.
— Не — каза Сара. — Никакви.
Ала Джени изведнъж почувства, че Сара лъже.
На Сара й се искаше да им разкаже за плана, който й бе хрумнал, но се въздържа. Първо на първо, стратегията й предлагаше само крехка нишка на надежда. Не искаше да предизвика надежди в тях и после да ги види отново сломени. И нещо още по-важно: ако им кажеше какво е намислила и ако по някакво чудо беше открила начин да унищожи променящия формата си организъм, той щеше да чуе какво казва щеше да узнае плановете й и щеше да я спре. Нямаше място, където да обсъди безопасно идеите си с Джени, Брайс и останалите. Най-голям шанс щяха да имат, ако древният враг си остане в неведение и самодоволство.
Сара трябваше да спечели малко време, няколко часа, през които да приведе плана си в действие. Врагът бе на милиони години, практически безсмъртен. Какво бяха няколко часа за такова същество? Сигурно ще се съгласи с нейната молба. Сигурно.
Тя седна пред един от компютърните терминали, очите й пареха от умора. Нуждаеше се от сън. Всички те имаха нужда от сън. Нощта почти бе преминала. Прокара ръка през лицето си, сякаш това можеше да прогони умората. После написа: ТАМ ЛИ СИ?
ДА.
ПРОВЕДОХМЕ НЯКОЛКО ТЕСТА — написа тя, а в същото време другите се струпаха около нея.
ЗНАЯ — отговори то.
СМАЯНИ СМЕ. ИСКАМЕ ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ.
РАЗБИРА СЕ.
ИСКАМЕ ДА ПРОВЕДЕМ ОЩЕ ТЕСТОВЕ.
ЗАЩО?
ЗА ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ТЕБЕ.
ОБЯСНИ — отвърна закачливо то.
Сара се замисли за момент, сетне написа: ДОКТОР ФЛАИТ ИСКА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДАННИ, ЗА ДА МОЖЕ ДА ПИШЕ ЗА ТЕБ ПО-ДОСТОВЕРНО.
ТОЙ Е МОЯТ МАТЕЙ.
ТОЙ ИСКА ОЩЕ ДАННИ, ЗА ДА РАЗКАЖЕ ЗА ТЕБ КАКТО ТРЯБВА.
То върна отговор от три реда в центъра на екрана:
— ФАНФАРИ —
НАЙ-ВЕЛИКАТА ИСТОРИЯ
— ФАНФАРИ —
Сара не можеше да каже със сигурност дали то им се подиграваше или пък самомнението му бе толкова пораснало, че да сравнява собствената си история с историята на Христос.
Екранът премигна. Появиха се нови думи: ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ С ВАШИТЕ ТЕСТОВЕ.
ИМАМЕ НУЖДА ОТ ОЩЕ ЛАБОРАТОРНО ОБОРУДВАНЕ.
ЗАЩО? ИМАТЕ НАПЪЛНО ЕКИПИРАНА ЛАБОРАТОРИЯ.
Ръцете й се бяха изпотили. Тя ги изтри в джинсите си, след което написа отговора си:
ТАЗИ ЛАБОРАТОРИЯ Е НАПЪЛНО ЕКИПИРАНА САМО ЗА НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ТЯСНА ОБЛАСТ: АНАЛИЗ НА АГЕНТИ ЗА ХИМИЧЕСКА И БАКТЕРИОЛОГИЧНА ВОЙНА. НЕ СМЕ ОЧАКВАЛИ, ЧЕ ЩЕ СЕ СРЕЩНЕМ СЪС СЪЩЕСТВО КАТО ТЕБЕ. ТРЯБВА ДА ПОРЪЧАМЕ ДРУГО ЛАБОРАТОРНО ОБОРУДВАНЕ, ЗА ДА СВЪРШИМ РАБОТАТА КАКТО ТРЯБВА.
ДЕЙСТВАЙТЕ.
ЩЕ НИ ТРЯБВАТ НЯКОЛКО ЧАСА, ЗА ДА ПОЛУЧИМ ОБОРУДВАНЕТО ТУК — обясни му тя.
ДЕЙСТВАЙТЕ.
Тя се втренчи в думата, зелена върху зелен фон, не можейки да повярва, че спечелването на още време е станало така лесно.
Отново заудря клавишите: ЩЕ ТРЯБВА ДА СЕ ВЪРНЕМ В ХОТЕЛА И ДА ИЗПОЛЗВАМЕ ТЕЛЕФОНА.
ДЕЙСТВАЙТЕ, ОТЕГЧИТЕЛНА КУЧКО. ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ.
Ръцете й отново бяха потни. Изтри ги в джинсите си и се изправи.
От начина, по който я гледаха другите разбра, че те знаят, че тя крие нещо и че им е ясно защо пази мълчание.
Но как са разбрали? Толкова ли е очевидно? Щом те знаят, дали и то не е разбрало?
Тя се окашля и каза неуверено:
— Да вървим.
— Да вървим — каза неуверено Сара Ямагучи, но Тимоти ги спря:
— Почакайте. Само една-две минутки. Искам да опитам нещо.
Той седна пред компютърния терминал. Въпреки че бе поспал малко по време на полетите, умът му не бе достатъчно изострен. Разтърси глава, вдиша и издиша дълбоко няколко пъти, сетне написа: ТУК Е ТИМОТИ ФЛАЙТ.
ЗНАЯ.
ТРЯБВА ДА ПОГОВОРИМ.
ДЕЙСТВАЙ.
ЧРЕЗ КОМПЮТЪРА ЛИ?
ТОЙ Е ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ ПРЕД НЕИЗГАРЯЩИЯ ХРАСТ.
Една-две секунди Тимоти се можеше да разбере какво иска да каже то. Когато схвана шегата, се засмя почти на глас. Неизгарящият храст на Мойсей. Проклетото нещо имаше извратено чувство за хумор. Тимоти написа: ТВОЯТ И МОЯТ ВИД ТРЯБВА ДА ЖИВЕЯТ В МИР.
ЗАЩО?
ЗАЩОТО ЖИВЕЯТ НА ЕДНА И СЪЩА ПЛАНЕТА.
КАКТО ФЕРМЕРЪТ ЖИВЕЕ ВЪВ ФЕРМАТА С ДОБИТЪКА СИ. ВИЕ СТЕ МОЯТ ДОБИТЪК.
НИЕ СМЕ ДВАТА ЕДИНСТВЕНИ РАЗУМНИ ВИДА НА ЗЕМЯТА.
ВИЕ МИСЛИТЕ, ЧЕ ЗНАЕТЕ МНОГО. ВСЪЩНОСТ НЕ ЗНАЕТЕ ПОЧТИ НИЩО.