ТРЯБВА ДА СИ СЪТРУДНИЧИМ — упорито настояваше Тимоти.
ВИЕ СТЕ ПО-НИЗШИ ОТ МЕН.
ИМАМЕ МНОГО ДА НАУЧИМ ЕДИН ОТ ДРУГ.
НЯМА КАКВО ДА НАУЧА ОТ ВАШИЯ РОД.
МОЖЕ ДА СМЕ ПО-УМНИ ОТКОЛКОТО ПРЕДПОЛАГАШ.
ВИЕ СТЕ СМЪРТНИ. НЕ Е ЛИ ИСТИНА?
ДА.
ЗА МЕН ЖИВОТЪТ ВИ Е КРАТЪК И МАЛОВАЖЕН КАКТО Е ЗА ВАС ЖИВОТЪТ НА МУХИТЕ-ЕДНОДНЕВКИ.
ЩОМ Е ТАКА, КАКВО ЗНАЧЕНИЕ ИМА ДАЛИ ЩЕ ПИША ЗА ТЕБ ИЛИ НЕ?
ЗАБАВЛЯВА МЕ ТОВА, ЧЕ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ВАШИЯ ВИД Е СЪЗДАЛ ТЕОРИЯ ЗА МОЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ. ТОВА Е КАТО ОПИТОМЕНА МАЙМУНА ДА УЧИ ТРУДЕН НОМЕР.
НЕ ВЯРВАМ, ЧЕ СМЕ ПО-НИЗШИ ОТ ТЕБ — написа смело Тимоти.
ДОБИТЪК.
МИСЛЯ, ЧЕ ИСКАШ ДА СЕ ПИШЕ ЗА ТЕБ, ЗАЩОТО СИ ПРИДОБИЛ ЧОВЕШКО АЗ.
ГРЕШИШ.
МИСЛЯ, ЧЕ ТИ НЕ СИ БИЛ РАЗУМНО СЪЩЕСТВО ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕШ ДА СЕ ХРАНИШ С РАЗУМНИ СЪЩЕСТВА, С ХОРА.
НЕВЕЖЕСТВОТО ТИ МЕ РАЗОЧАРОВА.
Тимоти продължаваше да го предизвиква: МИСЛЯ, ЧЕ ЗАЕДНО СЪС ЗНАНИЯТА И СПОМЕНИТЕ, ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ТВОИТЕ ЖЕРТВИ-ХОРА, ТИ СИ ПРИДОБИЛ И РАЗУМ. ТИ СИ НИ ДЛЪЖНИК ЗА СОБСТВЕНАТА СИ ЕВОЛЮЦИЯ.
То не отговори.
Тимоти изчисти екрана и продължи да пише: СЪЗНАНИЕТО ТИ ПРИТЕЖАВА СЪВСЕМ ЧОВЕШКА СТРУКТУРА — АЗ, СВРЪХ-АЗ И ТАКА НАТАТЪК.
ДОБИТЪК — отвърна то.
Премигване.
СВИНЕ — каза то.
Премигване.
ДОЛНИ ЖИВОТНИ — написа то.
Премигване.
ОТЕГЧАВАШ МЕ — каза то.
Сетне екраните изгаснаха.
Тимоти се отпусна на стола си и въздъхна.
Шерифът Хамънд каза:
— Хубав експеримент, доктор Флайт.
— Какво високомерие — рече Флайт.
— Като на някой бог — каза доктор Пейдж. — То фактически се мисли за бог.
— В известен смисъл — намеси се Лайза — то наистина е бог.
— Да-а — каза Тал Уитмън, — в общи линии то е бог. Притежава всички способности на бог, не е ли така.
— Или на дявол — каза Лайза.
Отвъд уличните лампи и над мъглата, нощта бе сива. В далечния край на небето заискриха първите смътни блясъци на зората.
На Сара й се искаше д-р Флайт да не бе предизвикал променящото формата си така смело.
Безпокоеше се, че го е настроил враждебно и че сега той няма да изпълни обещанието си да им даде повече време.
Докато траеше кратката разходка от полевите лаборатории до хотел Хилтоп, Сара непрекъснато очакваше от мъглата да изскочи и да се хвърли върху тях уродлив фантом. Не трябва да ги убива сега. Не сега. Не и когато най-сетне имаше проблясък на надежда.
Навсякъде из града, в мъглата и сенките, се носеха странни животински звуци, зловещ вой, какъвто не бе чувала никога преди. То продължаваше да се занимава с непрекъснатите си превръщания. Адски писък съвсем наблизо накара оживелите да се скупчат.
Обаче не ги нападнаха.
Улиците бяха спокойни. Нямаше дори ветрец; мъглата висеше неподвижно във въздуха.
Нищо не ги чакаше и в хотела.
Сара седна пред централния оперативен пулт и набра номера на базата на Поделението за гражданска защита от химическа и бактериологична война в Дъгуей, щата Юта.
Джени, Брайс и другите се скупчиха наоколо и напрегнаха слух.
Поради продължаващото кризисно положение в Сноуфилд, през нощта в щаб-квартирата в Дъгуей не дежуреше обичайният сержант. Останал бе капитан Дениъл Терш, лекар от Военно-медицинските сили и трети по ранг в поделението, за да ръководи в случай на нужда операциите по поддръжката.
Сара му разказа за последните открития — микроскопските изследвания на тъканта на променящия формата си организъм, резултатите от различните химически анализи — и Терш се увлече, макар това да не беше от неговата научна област.
— Петролатум ли? — попита той по едно време, изненадан от казаното.
— Аморфната тъкан прилича на петролатума само по това, че в нея има подобна смес от въглеводороди. Обаче тъканта разбира се е много по-сложна.
Тя наблегна на това откритие, защото искаше да бъде сигурна, че Терш ще го предаде на останалите учени от екипа за ХБВ в Дъгуей. Ако някой генетик или биохимик видеше данните и после хвърлеше поглед върху списъка на материалите, които искаше тя, то почти сигурно щеше да се досети за нейните планове. Ако някой от поделението за ХБВ разбереше поръчката й, щеше да сглоби оръжието й преди да го изпрати в Сноуфилд и така щеше да й спести времето и опасната работа да го сглобява пред надничащото през рамото й същество.
Тя не можеше просто така да обясни на Терш какво има наум, защото бе сигурна, че древният враг подслушва. По линията се носеше странно слабо съскане…
Накрая тя заговори за нуждата си от допълнително лабораторно оборудване:
— Повечето от тези неща могат да се вземат назаем от университетските и промишлените лаборатории тук в Северна Калифорния. Просто искам от вас да използвате персонала, транспортните средства и пълномощията на армията, за да комплектувате пратката и да ми я изпратите колкото може по-бързо.