Той изтъркаля телата в канавката, изтегли патрулната кола от пътя и подкара джипа през контролния пункт. После се върна и премести колата така, че да изглежда, че убиецът на полицаите не е продължил нагоре в планината.
Измина пет километра нагоре по неравната противопожарна просека и стигна до друг, още по-неравен, обрасъл път. Два километра по-нататък, на края на тази пътека, той паркира джипа в храсталака и излезе.
В добавка към НК91 имаше пълна чанта с други оръжия от килера на Джонсън, плюс 63 440 долара, които бе разпределил в седемте джоба с ципове на ловджийското си яке. Единственото друго нещо, което носеше бе фенерче и това бе почти всичко, от което се нуждаеше, защото варовиковите пещери бяха добре запасени с необходимите неща.
Последния половин километър трябваше да извърви пеша и възнамеряваше да приключи пътуването скоро, но бързо разбра, че дори с фенерче гората бе объркваща нощем, в мъглата. Почти сигурно щеше да се загуби. А щом се загубиш в пустошта, можеш да се въртиш в кръг, на метри от целта, без да разбереш колко близо си бил до спасението. Само още няколко крачки и Кейл се върна обратно до джипа, за да изчака дневната светлина.
Дори да откриеха двамата мъртви полицаи на блокадата преди настъпването на утрото и дори ченгетата да разберяха, че убиецът е отишъл към планината, нямаше да подхванат преследване преди разсъмване. Когато хайката стигнеше дотук утре, Кейл щеше да се е скрил в пещерите.
Беше спал на предната седалка на джипа. Не беше като хотел Плаца, но бе по-удобно отколкото в затвора.
Сега, застанал до колата в бледата ранна светлина, той се ослушваше за шумове от преследвачи. Не чу нищо. Всъщност и не очакваше да чуе. Съдбата не му бе предопределила да гние в затвора. Очакваше го прекрасно бъдеще. Сигурен беше в това.
Той се прозина, протегна се, после се изпика на стъблото на един голям бор.
След тридесет минути, когато стана по-светло, Кейл пое по пътечката, която не можа да открие през нощта. И видя нещо, което не бе забелязал в тъмнината: храсталаците бяха изпотъпкани. Неотдавна оттук бяха минавали хора.
Продължи предпазливо, държейки пушката в дясната си ръка, готов да застреля всеки, който се опита да го нападне.
След по-малко от половин час излезе от гората на сечището около хижата — видя защо пътечката е изпотъпкана. Покрай хижата бяха наредени осем мотоциклета, огромни Харлей Дейвидсън, всичките украсени с името ХРОМОВИЯ ДЯВОЛ.
Шайката неудачници на Джийн Тър. Не всичките. Около половината от бандата, както изглеждаше.
Кейл приклекна до една оголена варовикова скала и заразглежда обвитата в мъгла хижа. Никой не се виждаше. Той тихо порови в торбата, напипа един нов пълнител за НК91 и го пъхна в пушката.
Как се бяха оказали тук Тър и неговите проклети рокери? Изкачването на планината на две колела беше равностойно на труден, изнервящ мотокрос. Разбира се, тези луди копелета се опияняваха от опасностите.
Но какво по дяволите правеха тук? Как са открили хижата и защо са дошли?
Докато се ослушваше за гласове, за някакъв знак къде са мотоциклетистите и какво правят, Кейл осъзна, че не се чуват никакви звуци от животни и от насекоми. Нито от птици. Абсолютно нищо. Призрачна тишина.
Тогава дочу зад себе си шумолене в храстите. Слаб шум, който му прозвуча в свръхестествената тишина като оръдеен изстрел.
Кейл бе коленичил на земята. Хвърли се настрани с котешка бързина, претърколи се през гръб и вдигна пушката.
Беше готов да убива, но не това, което видя. А то беше Джейк Джонсън, на седем-осем метра, който излизаше хилейки се от гората. Гол. Съвсем гологъз.
Още някакво движение. Отляво на Джонсън. Малко по-надалече, където свършваха дърветата.
Кейл улови движението с крайчеца на окото си и завъртя главата си и пушката в тази посока.
От гората на мъгливото открито пространство излезе още един мъж, високата трева плющеше около голите му крака. Той също беше гол и широко ухилен.
Ала това не бе най-лошото. Най-лошото бе, че вторият мъж също беше Джейк Джонсън.
Кейл местеше очи от единия към другия, изплашен и объркан. Те си приличаха като двойка еднакви близнаци.
Но Джейк беше единствено дете — нали така? Кейл никога не бе чувал за близнак.
Трета фигура пристъпи напред изпод сенките на разперените клони на един огромен смърч. Този също беше Джейк Джонсън.
Кейл не можеше да диша.
По дяволите, имаше нищожна вероятност Джонсън да има брат-близнак, но не и двама.