— И това ли съдържат тези резервоари? — попита Брайс.
— Да. Биосан-4. В подходящ за пръскане разтвор.
Градът имаше погребален вид. Слънцето грееше от яркосиньото небе, но въздухът си оставаше студен. Въпреки неестествената тишина, Сара имаше непоклатимото чувство, че то идва, че е чуло и идва, и е съвсем, съвсем наблизо.
Останалите също го почувстваха. Оглеждаха се тревожно.
Сара каза:
— Нали си спомняте какво открихме, когато изследвахме тъканта на променящия формата си?
— Имаш предвид високото съдържание на въглеводороди — каза Джени.
— Да. Но не само въглеводороди, а и всички разновидности на въглерода. Много високо съдържание из цялата маса.
Обади се Тал:
— Ти ни каза нещо в смисъл, че е като петролатум.
— Не точно петролатум. Но в някои отношения напомня за петролатум — каза Сара. — Тук имаме жива тъкан, съвсем непозната, но сложна и жива. И с такова изключително високо съдържание на въглерод… Та значи, това, което се опитвам да кажа е, че тъканта на нещото прилича на органичен, метаболически активен братовчед на петролатума. Тъй че се надявам микробът на Чакрабарти да…
Нещо идва.
Джени каза:
— Ти се надяваш, че това ще разяде чудовището по същия начин както разяжда разлетия петрол.
Нещо… нещо…
— Да — отвърна нервно Сара. — Надявам се да атакува въглерода и да разруши тъканта. Или най-малкото да наруши в достатъчна степен крехкото химическо равновесие, че да…
Приближава, приближава…
— …ъ-ъ, че да дестабилизира целия организъм — завърши Сара, притисната от чувството за надвиснала гибел.
— Това ли е най-добрият ни шанс? — попита Флайт. — Наистина ли?
— Така мисля.
„Къде е? Откъде идва?“ — питаше се Сара, оглеждайки празните здания, пустите улици, неподвижните дървета.
— Вижда ми се ужасно слаб — каза колебливо Флайт.
— Наистина е ужасно слаб шанс — отвърна Сара. — Не е голям, но е единственият за нас.
Шум. Тракане, съскане, звук, от който настръхва косата.
Те замръзнаха в очакване.
Но градът отново се обгърна в мантия на мълчание.
Утринното слънце хвърляше огнени отблясъци в някои прозорци и просветваше от извитите стъклени части на уличните лампи. Черните плочести покриви изглеждаха така, сякаш бяха полирани през нощта; последните остатъци от мъглата бяха кондензирали върху тези гладки повърхности, оставяйки влажен блясък.
Нищо не помръдваше. Нищо не се случваше. Шумът не се повтори.
Лицето на Брайс Хамънд бе помръкнало от тревога.
— Този Биосан… значи не е вреден за нас.
— Напълно безвреден — увери го Сара.
Шумът се появи отново. Кратък изблик. После тишина.
— Нещо идва — тихо прошепна Лайза.
„Господ да ни е на помощ“ — помисли си Сара.
— Нещо идва — тихо прошепна Лайза и Брайс също го усети. Чувство за връхлитащ ужас. Сгъстяване и застудяване на въздуха. Нов хищнически привкус на неподвижността. Реалност ли беше? Или въображение? Не можеше да е сигурен. Знаеше само, че го усеща.
Шумът отново избухна — не просто кратък изблик, а продължителен писък. Брайс потрепна. Беше пронизителен. Бръмчащ. Виещ. Като мощна бормашина. Но разбираше, че не е нещо безвредно и обикновено като бормашина.
Насекоми. Студенината на звука, металните нотки го накараха да мисли за насекоми. Пчели. Да. Това бе многократно усиленото бръмчене на стършели.
Той каза:
— Тримата невъоръжени с пръскачки да застанат в средата.
— Да — рече Тал. — Ние ще обикаляме в кръг, за да ви предпазим поне малко.
„Всъщност почти никак, ако този проклет Биосан не свърши работа“ — помисли си Брайс.
Странният звук се засили.
Сара, Лайза и доктор Флайт застанаха един до друг, а Брайс, Джени и Тал ги обградиха, обърнати с лица навън.
И тогава от другия край на улицата, близо до пекарницата, нещо чудовищно се показа в небето, плъзгайки се над сградите, увисвайки за няколко секунди над „Скайлайн роуд“. Оса. Фантом с размерите на немска овчарка. Никакво подобно насекомо не бе съществувало през десетките милиони години от живота на променящия формата си враг. Това сигурно бе нещо, изскочило от извратено въображение, ужасна измислица. Триметрови полупрозрачни криле блъскаха бясно въздуха, блестейки с всички цветове на дъгата. Мултифацетните черни очи бяха разположени косо върху тясната, заострена зловеща глава. Имаше четири потрепващи крачета, завършващи с щипци. Извитото, членесто, белезникаво тяло завършваше с тридесетсантиметрово жило с остър като игла връх.