Носеше се през развалините. Към Брайс.
Стигнал до средата на полегатата стена, Брайс чу как отзад воят на хилядите самотни гласове се превръща в яростен рев.
Шерифът дръзна да погледне назад и видя, че три-четири тона аморфна плът е изригнала в ямата и че още продължава да излиза, сякаш червата на земята се изпразваха. Плътта на древния враг тръпнеше, подскачаше, пропукваше се в рани като от проказа. Съществото се опита да създаде крилати фантоми, но бе прекалено слабо или неустойчиво, за да изимитира каквото и да е; полузавършени птици и огромни насекоми се разпадаха в приличаща на гной тиня или се сриваха обратно в басейна от тъкан под тях. И въпреки всичко древният враг настигаше Брайс, настигаше го разтреперен от ярост; беше се разлял почти до основата на склона и вече протягаше израждащи се, но все още силни пипала към глезените на шерифа.
Брайс се обърна напред и удвои усилията си да стигне до ръба на ямата.
Двете големи витрини на „Тауни Бар енд Грил“, пред които бе застанала Лайза, експлодираха на тротоара. Остро парче стъкло я поряза по челото, но иначе бе невредима, защото повечето парчета се приземиха на тротоара между нея и сградата.
От счупените витрини забълва отвратителна, тъмна маса.
Лайза залитна назад и едва не падна на бордюра.
Гнойната, пихтиеста плът изглежда изпълваше цялото здание, от което излизаше.
Нещо се нави около глезена на Лайза.
От решетката на отточния канал зад нея бяха изпълзели навън филизи от аморфна тъкан и бяха хванали момичето.
Лайза изпищя и се опита да се освободи — и откри, че го стори учудващо лесно. Тънките, приличащи на червеи пипала я пуснаха. По тях избиха рани; разцепиха се и за секунди се превърнаха в безжизнена тиня.
Противната маса, която набъбваше от решетката, също умираше от бактерията. Парчета пенеща се тъкан линееха и оплискваха тротоара. И все пак то продължаваше да извира, да образува пипала, които се размахваха във въздуха и търсеха Лайза, но слепешката, като нещо болно и невиждащо.
Тал видя експлозията на витрините на „Тауни Бар енд Грил“ от другата страна на улицата, но преди да успее да направи и една крачка, за да помогне на Лайза, витрините зад него също се разбиха, витрините на фоайето и ресторанта на хотел Хилтоп, и той изненадано се обърна. Вратите на хотела се отвориха и от вратите и витрините едновременно потекоха тонове протоплазма, която пулсираше (О, Господи, колко ли голямо е проклетото нещо? Колкото целия град? Колкото планината, от която дойде? Безкрайно ли е?) и се гърчеше, прераствайки с десетки плющящи пипала при придвижването си напред, белязана от болестта, ала забележимо по-енергична от онази своя част, която бе изпратена да преследва Брайс в ямата, и преди Тал да успее да вдигне струйника на пръскачката си и да натисне лостчето, студените пипала го откриха, стиснаха го с невероятна сила и го издърпаха през тротоара към хотела, към сълзящата стена от тиня, която все така се изливаше през счупените витрини, и пипалата започнаха да разяждат дрехите му, той усети, че кожата му изгаря, че става на мехури, изрева, киселините разяждаха плътта му, почувства парлива болка по ръцете си, усети огнен камшик по лявото си бедро, спомни си как пипалото бе обезглавило Франк Отри като бързо прояде врата на човека, помисли си за леля Беки…
Джени избегна едно пипало, което замахна към нея.
Запръска Тал и трите змиевидни израстъци, които го бяха стиснали.