Мисълта за собствената му смърт бе така нова, че още не я беше нагодило към мрачната действителност. В геоложкия фундамент на Сноутоп Маунтин, променящият формата си продължаваше да изхвърля заразени части от себе си. Пълзеше все по-надълбоко и по-надълбоко, през подземната река, която течеше в стигийска тъмнина, още по-надълбоко, в дълбините на адските пространства в земята, във владенията на Орк, Хадес, Озирис, Ереб, Минос, Локи, Сатаната. Всеки път, когато мислеше, че се е освободило от поглъщащите го микроорганизми, странно изгарящо усещане възникваше в някоя точка от аморфната му тъкан, знак, че нещо не е наред, и после идваше нечовешката болка, и то се принуждаваше да се освободи от още инфектирана плът. Отиде още по-дълбоко, надолу в джахана, в Геена, в Преизподнята, Авадон, в Пъкъла. През вековете то пламенно бе играло ролята на Сатаната и други дяволски фигури, които хората му бяха приписвали, беше се забавлявало да подхранва суеверията им. Сега бе осъдено на гибел в съгласие с митовете, за чието създаване само бе помогнало. С горчивина разбираше иронията. Беше изпаднало в униние. Беше осъдено. Щеше да живее в мрак и отчаяние през останалата част от живота си — който се измерваше в часове.
Поне оставяше след себе си двама апостоли. Кейл и Тър. Те ще вършат делото му дори след като престане да съществува. Ще разпръснат ужас и ще отмъстят. Те са абсолютно подходящи за задачата.
Сега, смалил се и сведен само до един мозък и малко количество поддържаща тъкан, променящият формата си се сви в една подземна ниша между скалните породи и зачака края. През последните си минути кипеше от ненавист и ярост към целия човешки род.
Кейл запретна крачолите си и разгледа прасеца на десния си крак. На светлината на фенера видя две малки червеникави петънца; бяха подути, сърбящи и много чувствителни.
— Ухапвания от насекоми — каза той.
Джийн Тър ги погледна.
— Кърлежи. Влизат под кожата. Чесането няма да ти помогне, докато не ги отстраниш. Изгори ги с цигара.
— Ти имаш ли?
Тър се ухили.
— Имам няколко с „трева“. Ще свършат работа. И кърлежите ще умрат щастливи.
Те запалиха цигарите с марихуана и Кейл изгори кърлежите с тлеещия връх. Почти не го заболя.
— Когато си в гората — каза Тър, — пъхай крачолите си в ботушите.
— Те бяха пъхнати в ботушите ми.
— Тъй ли? Тогава как тия кърлежи са се оказали отвътре?
— Не зная.
След като попушиха марихуана, Кейл се намръщи и каза:
— Той ни обеща, че никой не ще може да ни нарани или спре. Каза, че сме под Неговото покровителство.
— Така е. Непобедими сме.
— Тогава защо ме хапят тези кърлежи? — попита Кейл.
— Е де, това е дребна работа.
— Но ако сме действително защитени…
— Слушай, може би ухапванията от кърлежите са за Него като подпечатване на сделката, която сключихме. С малко кръв. Чаткаш ли?
— Тогава защо не ухапаха и теб?
Джитър сви рамене.
— Това няма значение. Освен това, шибаните кърлежи те ухапаха преди да сключим сделката — нали така?
— О-о — кимна Кейл със замаяна от наркотика глава. — Да. Прав си.
Известно време и двамата мълчаха. Сетне Кейл каза:
— Кога мислиш, че можем да си тръгнем оттук?
— Сигурно още те търсят усилено.
— Но след като не могат да ми навредят…
— Няма смисъл да си създаваме трудности — каза Тър.
— И аз смятам така.
— Ще полежим тихичко няколко дни. Дотогава голямата тупурдия по търсенето ни ще е свършила.
— Тогава ще направим петте неща, както иска той. А после?
— Ще тръгнем, човече. Ще мръднем нанякъде. Ще офейкаме.
— Къде?
— Някъде. Той ще ни покаже пътя. — Тър замълча за малко. После проговори: — Разкажи ми за онова. За убийството на жена ти и детето.
— Какво искаш да научиш?
— Всичко, човече. Кажи какво почувства. Какво е това да затриеш собствената си жена. Най-вече ми разкажи за детето. Какво е това да очистиш дете? Х-м? Никога не съм го правил с толкова малки. Бързо ли го уби или бавно? По-различно ли беше, отколкото с нея? Какво точно направи с детето?
— Само каквото трябваше. Те стояха на пътя ми.
— Дърпаха те надолу, а?
— И двамата.
— Сигурно. Разбирам как е било. Но какво направи?
— Застрелях я.
— И детето ли застреля?
— Не. Насякох го. Със сатъра.
— Без майтап?
Попушиха още марихуана. Лампата съскаше, хихикащото ромолене на подземната река се чуваше през дупката на пода, а Кейл говореше за убийствата на Джоана, Дани и полицаите.
От време на време, подсилвайки думите си с наркоманско хихикане, Джитър казваше:
— Хей, човече, ще се позабавляваме ли? Ще се позабавляваме ли заедно, ти и аз? Разкажи ми още. Кажи. Човече, ще се позабавляваме ли?