Джени се засмя и поклати глава.
— Добре, добре. Ще попълня формуляра за изписване и ще можеш да си отидеш тази вечер.
Той я прегърна и бързо облече ризата си.
— Пола по-добре да внимава — каза Лайза. — Прекалено си ловък, за да те оставят да се мотаеш около жените без звънец на врата.
— Аз? Ловък? — Той закопча колана с кобура на кръста си. — Аз съм само добрият стар срамежлив Тал Уитмън. През целия си живот съм бил стеснителен.
— О, разбира се — каза Лайза.
Джени отново взе думата:
— Ако…
Но внезапно Тал обезумя. Блъсна Джени встрани и я повали на пода. Тя удари рамото си в таблата на леглото и падна тежко на пода. Чу изстрел и видя Лайза да пада, но не разбра дали момичето е уцелено или се опитва да се прикрие; за секунда помисли, че Тал стреля по тях. Тогава забеляза, че той все още се опитва да извади револвера си от кобура.
В момента, когато изстрелът проехтя през стаята, се разби стъкло. Беше прозорецът зад Тал.
— Хвърли го! — извика Тал.
Джени извърна глава и видя на прага на вратата силуета на Джийн Тър, очертан от по-ярката светлина на болничния коридор зад него.
Застанал в сянката до прозореца, Брайс изтри сълзите си и смачка мокрите хартиени кърпички. Дочу лек шум зад себе си в стаята, помисли, че е някоя сестра, обърна се — и видя Флетчьр Кейл. За момент се вцепени от изненада.
Кейл стоеше до края на леглото на Тими, едва се виждаше на слабата нощна лампа. Не бе забелязал Брайс. Гледаше момчето — и се хилеше. По лицето му бе изписана лудост. Беше въоръжен.
Брайс се отмести от прозореца и посегна към револвера си. Твърде късно осъзна, че е без униформа и без кобур отстрани. Имаше малък тридесет и осем калибров пистолет в кобура на глезена; наведе се да го вземе.
Но Кейл го бе забелязал. Револверът в ръката на Кейл щракна и изгърмя последователно три пъти.
Брайс усети тежък удар отляво, болката премина през целия му гръден кош. Докато падаше на пода, чу как оръжието на убиеца изтрещя още три пъти.
— Хвърли го! — извика Тал и Джени видя Джитър, и още един куршум рикошира в металната рамка на леглото и сигурно се бе ударил в тавана, защото долу паднаха няколко парчета от звукоизолиращия материал.
Тал се наведе и изстреля два куршума. Първият улучи Джитър в лявото бедро. Вторият го удари в стомаха, повдигна го и го отхвърли назад в ъгъла, където се приземи във фонтан от кръв. Не помръдна повече.
Тал възкликна:
— Защо, по дяволите?
Джени викаше Лайза и залази на четири крака около леглото, питайки се дали сестра й е жива.
От няколко часа Кейл беше болен. Имаше треска. Очите му горяха и като че ли бяха пълни с пясък. Болестта го връхлетя изведнъж. Имаше и главоболие и както стоеше до леглото на момчето, започна да му се повдига. Краката му омекнаха. Нищо не разбираше; трябваше да е защитен, непобедим. Но може би Луцифер не беше доволен от него, защото изчака пет дни преди да напусне пещерите. Може би тази болест е предупреждение да се захване с Неговото дело. Симптомите вероятно ще изчезнат веднага щом момчето умре. Да. Сигурно така ще стане. Кейл се ухили на изпадналото в кома дете, понечи да насочи дулото на револвера и трепна от спазъм в корема.
И в този миг съзря движение в сенките. Отдръпна се от леглото. Някакъв мъж. Идваше към него. Хамънд. Кейл откри огън и изстреля шест куршума, не искаше да рискува. Беше замаян, погледът му бе замъглен, а ръката му бе слаба, едва държеше оръжието; дори в такова малко помещение не можеше да се прицели добре.
Хамънд падна тежко и не помръдна.
Въпреки че светлината бе слаба и зрението на Кейл бе размътено, той забеляза петна от кръв по стената и по пода.
Щастливо усмихнат, чудейки се кога болестта ще го напусне, сега, когато бе изпълнил една от задачите на Луцифер, Кейл се заклатушка към тялото, възнамерявайки да му изпрати още един последен куршум. Дори и Хамънд да бе напълно мъртъв, Кейл искаше да пусне един куршум в това подло, самодоволно лице, искаше да го размаже.