Сетне щеше да се занимае с момчето.
Ето какво искаше Луцифер. Пет трупа. Хамънд, момчето, Уитмън, доктор Пейдж и момичето.
Кейл стигна до Хамънд, започна да се навежда над него…
…и шерифът се раздвижи. Ръката му бе бърза като светлината. Измъкна пистолет от кобура на глезена си и преди Кейл да реагира, дулото просветна.
Куршумът удари Кейл. Той се препъна, падна. Револверът излетя от ръката му. Чу го да се удря в крака на едно легло.
„Не е възможно — каза си Кейл. — Аз съм защитен. Никой не може да ме нарани.“
Лайза бе жива. Когато падна зад леглото, не беше простреляна; просто търсеше прикритие. Джени я прегърна.
Тал се бе навел над Джийн Тър. Водачът на бандата бе мъртъв, със зееща рана на гърдите.
Струпа се тълпа: сестри, санитари, няколко лекари, един-двама пациенти в халати и по чехли.
Някакъв червенокос санитар се втурна вътре. Изглеждаше като в шок.
— На втория етаж също е имало престрелка!
— Брайс — каза Джени и леденото острие на страха я преряза в стомаха.
— Какво става тук? — попита Тал.
Джени се затича към изхода в края на коридора, блъсна вратата, спусна се надолу през две стъпала наведнъж. Тал я настигна на площадката на втория етаж. Полицаят отвори вратата и те се втурнаха по коридора.
Пред вратата на Тими се бе събрала друга тълпа. Джени разблъска зяпачите и влезе с разтуптяно сърце.
На пода имаше някакво тяло. Една сестра се бе навела до него. Джени си помисли, че е Брайс. После го видя на стола. Друга сестра срязваше ризата на рамото му. Беше само ранен.
Брайс пресилено се усмихна.
— Май трябва да внимаваш, докторе. Ако винаги пристигаш толкова бързо на адреса, ще започнат да те наричат линейка-изтребител.
Тя заплака. Не успя да се въздържи. Никога не се бе радвала така както сега, като чу гласа му.
— Само една драскотина — изрече той.
— Сега звучиш като Тал — каза тя, смеейки се през сълзи. — Тими добре ли е?
— Кейл щеше да го убие. Ако не бях тук…
— Това Кейл ли е?
— Да.
Джени изтри с ръкав сълзите си и прегледа рамото на Брайс. Куршумът бе преминал през него, влязъл бе отпред и бе излязъл отзад. Нямаше причини да смята, че има заседнало парче, но все пак възнамеряваше да се разпореди да го прегледат на рентген. Макар и без големи изблици, раната кървеше обилно и Джени нареди на сестрата да спре кръвоизлива с марлени тампони.
Той щеше да се оправи.
Успокоена за състоянието на Брайс, Джени се обърна към мъжа на пода. Състоянието му беше по-сериозно. Сестрата бе разкъсала якето и ризата му; беше прострелян в гърдите. Кашляше и от устата му бликаше алена кръв.
Джени изпрати сестрата да вземе носилка и да повика спешно хирург. Тогава забеляза, че Кейл има треска. Челото му гореше, лицето му беше зачервено. Когато го хвана за китката да провери пулса му, забеляза, че е покрита с огненочервени петънца. Вдигна ръкава нагоре и откри, че точиците са стигнали до средата на ръката. Имаше ги и по другата китка. По лицето и врата ги нямаше. Джени бе забелязала бледочервени белези по гърдите му, но ги беше взела за кръв. Разглеждайки ги отново, по внимателно от преди, тя установи, че са като тези по китките.
Шарка? Не. Нещо друго. Нещо по-лошо от шарка. Сестрата се върна с двама санитари и с носилка на колела и Джени каза:
— Трябва да поставим етажа под карантина. И този отгоре. Тук има някаква заразна болест, но не съм съвсем сигурна каква точно.
След рентгена и след като превързаха раната му, настаниха Брайс в стаята до Тими. Когато изтръпналите му нерви започнаха да възстановяват функциите си, болката в рамото се засили. Шерифът отказа да вземе болкоуспокояващи лекарства, защото искаше главата му да остане бистра, докато не разбере какво се бе случило и защо.
Джени дойде да го види един час след като го сложиха в леглото. Изглеждаше изтощена и все пак умората не намаляваше красотата й. Самото й присъствие бе най-доброто лекарство.
— Как е Кейл? — попита той.
— Куршумът не е засегнал сърцето. Улучил е белия дроб и е скъсал една артерия. При нормални обстоятелства прогнозата щеше да бъде благоприятна. Обаче ще му се наложи да се възстановява не само от хирургичната намеса; трябва да се справи и с една разновидност на петнистия тиф.
Брайс премигна.
— Петнист тиф ли?
— Има две ранички като от изгаряния с цигара на десния прасец, или по-скоро белези от две изгаряния, за да се отърве от кърлежите. Дървесните кърлежи пренасят заразата. Съдейки по вида на белезите, бих казала, че е бил ухапан преди пет-шест дни, точно колкото е инкубационният период на петнистия тиф. Симптомите трябва да са го съборили преди няколко часа. Бил е замаян, трябва да му е било студено и да е имал болки в ставите…