Боб Робин, адвокатът на Кейл, бързо потупа клиента си по ръката, за да го накара да млъкне. Робин бе пълничък, кръглолик, с мила усмивка, но очите му бяха студени като на шеф на казино.
— Флетч — каза Робин, — шериф Хамънд знае, че може да те задържи като заподозрян точно толкова, колкото позволява законът и знае, че и аз зная това. Така че това, което върши, ще го извърши по един или друг начин през следващия час.
Кейл премигна, кимна и промени тактиката. Той се отпусна на стола си като под бремето на голяма мъка, тежаща на плещите му. Когато заговори, гласът му леко потреперваше:
— Съжалявам, че изпуснах за момент нервите си, шерифе. Не трябваше да се нахвърлям така върху теб. Но ми е толкова трудно… толкова трудно. — Лицето му като че хлътна и треперенето в гласа му се засили. — Искам да кажа, за Бога, загубих семейството си. Жена ми… сина ми… и двамата вече ги няма.
Брайс Хамънд отвърна:
— Съжалявам, ако мислите, че съм се отнесъл несправедливо с вас, господин Кейл. Само се опитвам да направя онова, което смятам за най-добро. Обикновено съм прав. Но този път може и да греша.
Очевидно решил, че все пак бедата не е голяма, Флетчър Кейл си позволи великодушие. Изтри сълзите от лицето си и седна изправено на стола.
— Да… добре, ъъ… предполагам, че мога да разбера положението ви, шерифе.
Кейл подценяваше Брайс Хамънд.
Боб Робин познаваше шерифа много по-добре от своя клиент. Той се намръщи, погледна към Тал, после тежко изгледа Брайс.
В практиката на Тал Уитмън, повечето хора, които имаха работа с шерифа, го подценяваха, точно като Флетчър Кейл. Не беше трудно. Брайс не бе внушителен. Беше на тридесет и девет години, но изглеждаше значително по-млад. Гъстата му русолява коса падаше на челото и му придаваше момчешки вид. Имаше вирнат нос, а от двете му страни лунички. Сините му очи бяха ясни и наблюдателни, но имаше натежали клепачи, които му придаваха отегчен, сънлив вид, може би дори малко глуповат. Гласът му също бе объркващ. Беше тих, мелодичен и спокоен. Освен това, от време на време говореше бавно и винаги с умерена преднамереност и някои хора взимаха внимателно подбраните му думи като затруднение да оформя мислите си. Нищо не би могло да бъде толкова далеч от истината. Брайс Хамънд знаеше как го възприемат останалите и понякога се възползваше от преимуществото си, умишлено подсилвайки тяхното погрешно тълкувание с подкупващ доверието маниер, почти глуповата усмивка и още по-вежлива реч, което го оприличаваше на класическия образ на селския полицай.
Само едно нещо пречеше на Тал напълно да се забавлява от тази очна ставка. Знаеше, че разследването по делото на Кейл дълбоко бе засегнало Брайс Хамънд на лична основа. Брайс бе дълбоко наранен от безсмислената смърт на Джоана и Дани Кейл, защото по странен начин това дело отразяваше събития от собствения му живот. Както Флетчър Кейл, така и шерифът бе загубил жена и син, въпреки че обстоятелствата се различаваха от тези на Кейл.
Преди една година Елън Хамънд бе загинала мигновено в автомобилна катастрофа. Седемгодишният Тими, седящ на предната седалка до майка си, бе получил сериозни наранявания на главата и бе в кома през последните дванадесет месеца. Лекарите не даваха големи надежди Тими да дойде в съзнание.
Брайс почти бе съсипан от тази трагедия. Едва наскоро Тал Уитмън започна да усеща, че приятелят му се отдалечава от бездната на отчаянието.
Делото Кейл бе отворило отново раните на Брайс Хамънд, но той не бе допуснал мъката да замъгли разума му; тя не му бе попречила да не пропусне нищо. Тал Уитмън знаеше точния момент миналия четвъртък вечер, когато Брайс започна да подозира, че Флетчър Кейл е виновен за две предумишлени убийства, защото внезапно в очите на Брайс се появи студенина и непреклонност.
Сега, шарейки по жълтата хартия, като че само малка част от вниманието му бе заета с този разпит, шерифът каза:
— Господин Кейл, вместо да ви задавам безброй въпроси, на които вече отговорихте десетина пъти, защо не направим резюме на това, което ни казахте? Ако моето резюме ви прозвучи правилно, ще можем да продължим с новите неща, за които искам да ви попитам.
— Разбира се. Нека приключим и да се махам оттук — рече Кейл.
— Добре тогава — каза Брайс. — Господин Кейл, според вашите показания съпругата ви, Джоана, чувствала, че е хваната в капан от брака и майчинството, че е твърде млада за такава отговорност. Чувствала, че е направила ужасна грешка и ще трябва да плаща за нея през целия си живот. Искала промяна, начин да избяга и така се обърнала към наркотиците. Ще потвърдите ли, че така ми описахте състоянието й.