— Съвсем наскоро. Ако предположим, че е бил пълен, когато го е използвала, това означава, че е стреляла десет пъти.
— Виж тук — рече Уоргъл.
Франк се обърна и видя Уоргъл да сочи към една дупка от куршум в стената срещу леглото. Беше на височина около два метра от пода.
— И тук — каза Горди Брогън, привличайки вниманието им към друг куршум, забил се в дървото на тъмния скрин.
Намериха десетте бронзови гилзи във или около леглото, но не успяха да открият къде се бяха забили останалите осем куршума.
— Нали не вярваш да е уцелила осем пъти? — попита Горди Франк.
— Господи, не би могла! — каза Уоргъл, издърпвайки колана с кобура нагоре по дебелите си бедра. — Ако беше уцелила някого осем пъти, нямаше да е единствения труп в тази стая.
— Така е — каза Франк, въпреки че не обичаше да се съгласява за каквото и да било със Стю Уоргъл. — Освен това, няма кръв. Осем попадения биха означавали много кръв.
Уоргъл отиде до края на леглото и се взря в мъртвата жена. Тя бе облегната на няколко възглавници, а краката й бяха проснати в уродлива поза на желание.
— Мъжът в кухнята трябва да е бил тук, чукайки тази курва — каза Уоргъл. — Когато е свършил, отишъл в кухнята да вземе нещо за хапване. Докато са били разделени, някой е влязъл и я е убил.
— Първо са убили мъжа в кухнята — каза Франк. — Нямаше да го изненадат неподготвен, ако го бяха атакували след като тя е изстреляла десет изстрела.
— Човече, бих искал да прекарам цял ден в леглото с курва като тази — каза Уоргъл.
Франк зяпна към него.
— Уоргъл, ти си отвратителен. Наистина ли се възбуждаш дори от подпухнал труп — просто, защото тя е гола?
Лицето на Уоргъл почервеня и той отмести поглед от трупа.
— Какво по дяволите ти става, Франк? Какво си мислиш, че съм — някакъв перверзен тип ли? Хм? Не. Виждал съм тази картина по време на нощните дежурства. — Той посочи към една снимка в сребърна рамка до лампата. — Виж, по бикини е. Вижда се, че е страшно парче. Големи гърди. Страхотни крака. Това ме привлече, приятелю.
Франк поклати глава.
— Просто съм смаян как изобщо нещо може да те възбуди посред толкова много смърт.
Уоргъл взе това за комплимент и намигна.
„Ако се измъкна жив от тази работа, помисли си Франк, никога няма да допусна Брайс Хамънд да ми даде Уоргъл за партньор. Преди това ще напусна.“
Горди Брогън каза:
— Как е възможно да уцели осем пъти и да не спре нещото? Как може да няма капка кръв?
Джейк Джонсън прокара отново ръка по бялата си коса.
— Не зная, Горди. Но в едно съм сигурен — много бих искал Брайс да не ме бе докарвал никога тук.
До картинната галерия, върху табелата отпред на старомодната двуетажна сграда бе написано с готически букви:
Навсякъде светеше, вратата не бе заключена, Брукхартс работеше до девет дори и в неделя вечер извън сезона.
Брайс влезе пръв, следван от Дженифър и Лайза Пейдж. Тал влезе последен. Когато избираше кой да пази гърба му в опасни ситуации, Брайс винаги предпочиташе Тал Уитмън. Никому нямаше такова доверие, както на Тал, дори на Франк Отри.
Брукхартс бе претрупано място, ала учудващо уютно и приятно. Имаше високи хладилни шкафове със стъклени врати, които бяха пълни с бутилки и метални кутии бира; рафтове, стойки и кошове, препълнени с бутилки вино и спиртни питиета; други рафтове, натъпкани догоре с книги с меки корици, вестници и списания. Пури и цигари бяха наредени в кутии и кашони, метални кутии с тютюн за лула бяха изложени на купчини, разпръснати по някои от щандовете. Разни лакомства бяха натъпкани там, където е имало място: пликчета с бонбони, дъвки, фъстъци, пуканки, гевреци, чипс, царевични пръчици, мексикански царевични питки.
Брайс ги водеше през празния магазин и се оглеждаше за тела между редовете. Ала нямаше нито един труп.
Имаше обаче голяма локва вода, дълбока два-три сантиметра, която бе покрила около половината от пода. Те я заобиколиха внимателно.
— Откъде се е появила тази вода? — запита се Лайза.
— Трябва да е изтекла от кондезационното корито на някой от охладителите за бира — каза Тал Уитмън.
Заобиколиха един сандък с вино и внимателно огледаха хладилниците. Никъде около тихо бръмчащите уреди нямаше вода.
— Може да е протекло от водопроводната инсталация — каза Дженифър Пейдж.
Продължиха огледа, отправяйки се към килера, който се използваше като склад за вино и бира в картонени кашони, после се качиха на горния етаж, над магазина, където имаше канцелария. Не откриха нищо необичайно.