— Тогава всяка жена ще си има любим мъж и всички ще сме щастливи.
— Но скъпа, ние и сега сме щастливи. Освен теб, разбира се.
Мари не успя повече да се сдържи и се разплака с пълен глас:
— Той е мой — занарежда тя, — искам си го, върнете ми го, искам го…
Старейшините се спогледаха многозначително. Лаура 1 направи знак и Вивана изведе девойката.
— Брей, че весела история — подхвана Лаура 1. — Какво ще правим сега?
— Кой знае, може би, ако се появи друг мъж, тя ще забрави Клайв и мъките й ще престанат?
— Идеята е добра — проговори Лаура 1, — нека я обсъдим.
Старейшините се наведоха една до друга и зашепнаха заговорнически.
— Искаш да изглеждам красива? — жално запита Мари. — Защо?
Миа прокара бледото червило по още по-бледите устни на сестра си.
— Ти не се безпокой за нищо. Обърни се наляво, така… свършвам с лявата ти вежда, дай сега дясната… Какви са тънки! Ето ти новата рокля. Облечи я, скъпа!
— Е, и каква е разликата — въздъхна Мари, но послушно стана и се преоблече. — Това достатъчно ли е?
— Не бързай, ще те среша, изправи се де… така си прекрасна! Всеки мъж…
— Мъж ли? Клайв? — Мари поруменя.
— Е, не може ли да помислиш за някой друг? — в гласът на Мия се промъкна лошо скриваното недоволство. — Поне опитай. Най-малкото заради мен!
Мари наведе главата си.
— Добре — изрече тихо.
Навън слънцето светеше ярко. Край беседката жените тихо си разговаряха. Сред тях се намираше русокосият Химик Ханър, як и добродушен мъж, пращящ от здраве. Той ощипа най-близката до ръката му и започна да приказва нещо интересно на ухото й.
— Тихо, ето ги, идват насам, Ханър — прекъсна го жената.
Химикът недоволно се намръщи, кимна и се скри в беседката. Само след миг се появиха Мия и Мари. Като видя тълпата, последната уплашено се дръпна назад.
— Мия, какво става тук? Позволи ми да си отида.
— Не, мила, влез в беседката и ще ти стане по-добре.
— Но защо? Нали ти каза, че Клайв го няма…
— Върви и сама ще разбереш всичко.
Очите на Мари се оживиха, тя се приближи до беседката, пъхна вътре глава и тихо повика:
— Клайв, тука ли си?
Отвърна и мълчание. В полумрака се виждаха очертанията на лежащо мъжко тяло. Мъжът се изправи, здраво хвана момичето за ръце и я привлече към себе си. От устата му замириса на бира и риба. Мари се заизвива в прегръдките му и завика пронизително:
— Пусни ме! Ти не си Клайв!
— И какво от това — измърмори Ханър и запуши с длан устата й. Мари веднага го захапа.
— Ей, какво ти става! — изрева той и се дръпна.
Навън жените се разшумяха като разтревожени пчели в кошер:
— Какво става при вас?
— Тя ме ухапа — възкликна Ханър.
— Ама че глупак си, бива ли да си така груб с нея.
Мари се измъкна от беседката, с труд се изправи и като хлипаше си тръгна без да погледне никого. Избяга направо в спалнята и по пътя си оправяше дрехите…
V
Край морето старейшината на Клана на Тъкачките нервно се разхождаше насам-натам. Тихо пляскаха вълните. Лаура 1 се спря и погледна към скрития в утринната мъгла материк. Далекогледите старчески очи различиха сред водния хаос малка тъмна точка, която приближаваше острова.
Зад нея се чуха стъпки, обърна се и видя развълнуваната и загрижена Вивана, а зад нея — покорната Мари.
— Ето я, ваша чест — произнесе Вивана. — Намерихме я на пристана. Тя хвърляше бутилки в морето.
— Отново ли? Какво имаше в тях този път?
Старейшината взе подаденото от Вивана листче и зачете на глас:
„Кажете на Клайв от Клана на Рибарите от Пристанището, че Мари все още го обича!“
— Дете мое — каза тя, след като прибра листчето в джоба си, — това трябва да свърши. Ти вече на два пъти се опита да откраднеш лодка и да отплуваш, а сега с тези бутилки… Нима не разбираш, че те никога няма да се окажат в ръцете на твоя Клайв?
Мари нацупено и упорито мълчеше. Лаура 1 извади от джоба на престилката си парче плат с изкусно извезани фигури на жена и дете в прегръдките й.
— Прекрасни са, но защо не тъчеш… обикновените неща с привичните рисунки и фигури?
— Всички те са мъртви. Само тази картина е жива!
Старата жена млъкна и за миг погледна морето.
Черната точка бе увеличила размерите си. Бързата лодка стремително приближаваше пристана.
— Нека помислим — предложи, Лаура 1, — ти чакаш любимия си Клайв вече седем месеца. Да си представим, че той е получил едно от писмата ти. И какво очакваш да стане?
Мари се оживи, повдигна глава и очите й светнаха.
— Тогава той ще разбере, колко силно го обичам.
— И смяташ, че това ще измени целият му живот? И той ще захвърли всичко заради тебе?