— Кое според тебе е по-лошо? — попита Рег. — Супата или компанията?
То изхихика неохотно, все още със сведени очи.
— Мисля, че постъпваш мъдро, като не се ангажираш с мнение на този етап — продължи Рег. — Аз самият чакам морковите — едва тогава бих могъл да преценя. Варят ги още от събота, но се боя, че може и да не им е достатъчно. Единственото, което би могло да е по-гадно от тези моркови, е Уоткин. Той е ей онзи мъж със смахнатите очила, дето е седнал между нас. Между другото, аз се казвам Рег. Ела ме изритай, когато ти се намери време.
Момиченцето се изкикоти и хвърли поглед към Уоткин, който се вцепени и направи отблъскващо неуспешен опит да се усмихне добродушно.
— Е, момиченце — обърна се той неловко към нея и щом се загледа в очилата му, тя отчаяно се опита да потисне изблика на смях. Ето защо тук приятелският разговор секна, но момиченцето вече си имаше съюзник и затова й стана мъничко по-весело. Баща й се усмихна облекчено.
Рег се обърна отново към Ричард, който изведнъж го попита:
— Вие имате ли семейство?
— Ъ-ъ… Не — тихо отвърна Рег. — Но я ми разкажи по-нататък. „Трите слепи мишки“ и после какво?
— Е, казано накратко, Рег, най-накрая започнах да работя за „Уей — напредничави технологии“…
— А, да, знаменитият господин Уей. Я ми кажи що за човек е, а?
Ричард винаги леко се дразнеше от този въпрос — сигурно, защото му го задаваха ужасно често.
— Хем по-добър, хем по-лош, отколкото го представя пресата. Всъщност аз много го харесвам. Като всеки човек под напрежение може понякога да му избива чивията, но аз го познавам още от времето, когато току-що беше създал компанията и нито той, нито аз бяхме онова, което сме в момента. Много си е готин. Само дето не е кой знае колко добра идея да му даваш телефона си — освен ако не притежаваш телефонен секретар с индустриални възможности.
— Какво? Ама защо?
— Е, ами той е от онези хора, които могат да мислят само ако в същото време и говорят. Когато му хрумнат идеи, се налага да ги изприкаже на някого — стига онзи да го слуша. А ако пък самите хора не са му подръка, както става все по-често, същата работа вършат и телефонните им секретари. Той просто се обажда и приказва. Има една секретарка, чиято единствена работа е да събира записите от хора, на които той се е обаждал, да ги сваля от лентата, да ги сортира и на другия ден да му предоставя редактирания текст в синя папка.
— Синя ли, казваш?
— Питайте ме защо просто не използва магнетофон — сви рамене Ричард.
Рег се замисли над това.
— Според мене не използва магнетофон, защото не обича да си говори сам — каза той накрая. — Има логика. Известна.
Той лапна една хапка от току-що донесеното pore au poivre и продължи да преживя още известно време, а после внимателно остави настрани ножа и вилицата.
— Та каква точно, казваш — рече той най-сетне, — е ролята на младия Макдъф във всичко това?
— Ами Гордън ми поръча да направя един важен софтуер за „Епъл Макинтош“, финансови отчети, счетоводство — такива ми ти работи — мощен, лесен за използване, с много графики. Питах го какво точно иска да има в него, а пък той ми каза само: „Всичко. Искам за тази машина бизнес-софтуер, който да може всичко — и да пее, и да танцува.“ И понеже си падам малко нещо откачен, приех думите му буквално. Нали разбирате, една комбинация от числа може да представлява каквото си щеш — би могла да бъде използвана, за да се опише която и да е повърхност и да се модулира който и да е динамичен процес, и какво ли още не. А всеки пакет от сметки на една компания в края на краищата е комбинация от числа. Та, значи, седнах аз и направих една програма, която взема тези числа и прави каквото си иска с тях. Ако искаш графика, ще ти направи графика; ако искаш таблица на прахосаните средства, ще ти направи таблица на прахосаните средства. Ако искаш от таблицата да изскачат танцуващи гърли и да отвличат вниманието ти от цифрите, които тя представя, програмата и това ще ти направи. Или пък можеш да превърнеш цифрите в ято чайки например, а формата, в която лети, и начинът, по който всяка чайка размахва криле, да се определят от резултатите на всяко от подразделенията на компанията ти. Страхотна е за създаването на движещи се емблеми на корпорации, които наистина означават нещо. Но най-смахнатата работа е, че ако поискаш да ти представи сметките на компанията под формата на някое музикално парче, и това ще ти направи. Е, аз си мислех, че е смахнато. Но деловият свят направо пощуря по него.
Рег го погледна почтително иззад парченцето морков, което бе набучил деликатно на вилицата си, ала не го прекъсна.