Гласът продължаваше да нарежда — беше стигнал до втората и, общо взето, доста по-странна част на поемата…
ГЛАВА СЕДМА…
Това беше последната вечер в живота на Гордън Уей и той се чудеше дали дъждът ще се разкара до края на седмицата. Прогнозата за времето беше променлива — тази вечер вятър и мъгла, в петък и събота — ясно, ала хладно време и вероятно тук-таме превалявания в неделя следобед, когато всички тръгваха да се прибират в града.
Ще рече — всички с изключение на Гордън Уей.
В прогнозата за времето това последното не се споменаваше, но то не й и влизаше в работата — в такъв случай и хороскопът му изобщо не беше познал. В него се споменаваше за необикновено голяма активност на планетите в неговата зодия и се настояваше той да размисли над това, какво си мисли, че иска, и какво всъщност му е нужно, после му се предлагаше да се справи с емоционалните и служебните си проблеми с решителност и абсолютна честност, но кой знае защо бяха пропуснали да споменат, че ще е мъртъв преди края на деня.
Той зави по магистралата край Кеймбридж и спря на една малка бензиностанция, за да налее бензин; известно време седя там, докато свърши да говори по телефона в колата.
— Добре де, виж какво, утре ще ти се обадя… а може би и по-късно тази вечер. Или пък ти ми се обади. След половин час съм си вкъщи. Да, знам колко е важен този проект за тебе. Добре де, знам колко е важен, и точка. Ти го искаш и аз го искам. Разбира се, че го искам. И не съм казал, че ще престанем да го подкрепяме. Просто ти казах, че е скъп и че трябва да го разгледаме отвсякъде с решителност и с абсолютна честност. Виж сега, защо не дойдеш до нас да си поговорим. Добре, да, е, да, де, знам. Е, помисли си, Кейт. По-късно ще си поговорим. Чао.
Той сложи слушалката и продължи да седи в колата си още малко.
Голяма кола беше. Голям сребристосив мерцедес от онези, дето ги дават по рекламите — и то не само по рекламите на „Мерцедес“. Гордън Уей, брат на Сюзън, работодател на Ричард Макдъф, беше човек богат, основател и собственик на „Уей — напредничави технологии II“. „Уей — напредничави технологии I“, разбира се, бяха изгърмели по обичайните причини, отнасяйки със себе си и цялото му предишно състояние.
За късмет той беше успял да си спретне ново.
„Обичайните причини“ бяха, че се беше захванал с компютърен хардуер тъкмо когато на всяко дванадесетгодишно хлапе в страната му беше писнало от кутийки, които правят „дзъннн!“. Второто си състояние той натрупа от софтуер. То беше резултат от два страхотни софтуерни продукта, единия от които — „Химн“ (другият, който би могъл да донесе още по-голяма печалба, никога не беше излизал на бял свят). „УНТ II“ беше единствената британска софтуерна компания, която би могла да бъде спомената в едно и също изречение редом с такива големи американски компании като „Майкрософт“ или „Лотус“. Изречението би звучало горе-долу така: „«Уей — напредничави технологии», за разлика от такива големи американски компании като «Майкрософт» и «Лотус»…“, но и това все пак си беше начало. „Уей“ беше вътре. И беше негова собственост.
Бутна една касета в касетофона. Той я пое с меко, благопристойно изщракване и миг по-късно „Болерото“ на Равел се разнесе от осем съвършено подбрани тонколони с фини матовочерни решетки. Стереозвукът беше толкова гладък и просторен, че човек почти би могъл да усети и ледената пързалка7.
Леко потупа с пръсти обвития с кожа волан. Погледна командното табло. Изисканите светещи цифри и мъничките, безупречни лампички го изгледаха премрежено в отговор. След малко той внезапно осъзна, че бензиностанцията е на самообслужване, и слезе да напълни резервоара.
Това му отне минута-две. Стоеше, вкопчен в маркуча, потропваше с крака от нощния хлад, след това се приближи до малката мърлява будка, плати за бензина, спомни си, че трябва да купи някоя и друга карта на тукашния район, и после известно време стоя и си приказва въодушевено с касиера за насоките, по които вероятно щеше да поеме компютърната индустрия през следващата година, предполагайки, че паралелният процес ще е ключът към софтуер с действителна интуитивна продуктивност, но изрази също и силни съмнения, че опитите за създаване на изкуствен разум като такива и в частност опитите за създаване на изкуствен разум, основаващи се на езика Пролог, наистина ще доведат в обозримото бъдеще до някой сериозен, комерсиално приложим продукт, поне що се отнася до офис-оборудването — тема, която ни най-малко не завладя касиера.
7
Очевидно намек за известното съчетание върху лед на знаменитата танцова двойка Джейн Торвил и Кристофър Дийн. — Б.пр.