— Не. — Старецът любезно, ала твърдо го побутна настрани. — Аз трябва да отида!
Ричард го последва безпомощно през вратата към тясното коридорче, зад което се намираше мъничката кухничка. Оттук нагоре бодеше черна дървена стълба; стъпалата й изглеждаха разнебитени и изтрити.
Рег запали лампата. Беше мижава гола крушка, която висеше от тавана. Той я погледна с мрачно одобрение.
— Чакай тук — нареди той и изкачи две стъпала. После се извърна и изгледа Ричард с възможно най-дълбоката сериозност.
— Съжалявам — рече той, — че те забърках в… по-мъчната страна на живота си. Но вече си забъркан за жалост и трябва да те помоля за нещо. Не зная какво ме чака там горе, не знам точно. Не знам дали не е нещо, което от глупост сам съм навлякъл тук с моите… моите занимавки, или пък е нещо, на което съм станал невинна жертва. Ако е първото, то тогава мога да виня само себе си, защото съм като лекар, който не може да откаже цигарите, или дори по-лошо — като еколог, — който не може да се откаже от колата си… Ако е второто, то се надявам, че тебе може и да не те засегне. А онова, което трябва да те помоля, е следното: когато сляза обратно по тези стъпала, както, разбира се, предполагам, че без съмнение ще направя, ако тогава поведението ми те порази и ти се стори по някакъв начин странно, ако излезе, че аз просто не съм аз, то ти трябва да ми скочиш и да ме събориш на земята. Разбра ли? Трябва да ме спреш да направя каквото и да се опитам да направя.
— Ама как да позная? — попита недоверчиво Ричард. — Извинявайте, не исках да прозвучи така, но не знам какво…
— Ще познаеш — кимна Рег. — А сега, моля те, изчакай ме в дневната. И затвори вратата.
Като клатеше объркано глава, Ричард отстъпи назад и направи каквото го помолиха. В голямата разхвърляна стая той се вслуша в стъпките на професора, който изкачваше стъпалата едно след друго.
Изкачваше ги тежко и предпазливо, сякаш тиктакаше огромен и бавен часовник.
Ричард чу как той стигна до горната площадка. Там спря и притихна. Секундите минаваха — пет, може би десет, може би двадесет. После отново се разнесоха тежките стъпки и дишането, които отначало толкова уплашиха професора.
Ричард бързо се спусна към вратата, но не я отвори. Студът в стаята го потискаше и дразнеше. Разтърси глава в опит да прогони това чувство, след това затаи дъх — тежките стъпки отново бяха започнали да кръстосват двата метра на площадката; отново спряха.
Този път само след няколко секунди Ричард чу дългото, бавно изскърцване на врата, отваряна сантиметър по сантиметър, лека-полека, сантиметър след сантиметър, докато най-накрая без съмнение зейна широко.
След това още дълго, дълго време сякаш не се случи нищо.
А после, най-накрая, вратата отново бавно се затвори.
Стъпките прекосиха площадката и отново спряха. Ричард отстъпи няколко ситни крачки назад от вратата, втренчен неподвижно в нея. Стъпките отново затропаха по стъпалата, този път надолу — бавно, предпазливо и тихо, — докато най-накрая стигнаха до долния етаж. После, след още няколко секунди, дръжката започна да се завърта. Вратата се отвори и в стаята спокойно влезе Рег.
— Всичко е наред, просто в банята се разхожда един кон — съобщи спокойно той.
Ричард му скочи и го събори на земята.
— Не! — задъха се Рег. — Не, слизай от мене, пусни ме, съвсем съм си наред, да му се не види. Чисто и просто кон, кон като кон!
Той оттласна Ричард без много усилия и седна, пъхтейки, сумтейки и приглаждайки ограниченото си количество коса. Ричард се надвеси над него предпазливо; хвана го срам и срамът все повече се усилваше. Отстъпи назад и остави Рег да се изправи и да седне на един стол.
— Просто кон — изпухтя Рег, — но ти благодаря, задето ме послуша. — Той изтупа дрехите си.
— Кон — повтори Ричард.
— Да, кон — кимна Рег.
Ричард излезе от стаята, погледна нагоре по стълбите и се върна.
— Кон — повтори пак той.
— Кон, кон — потвърди професорът. — Чакай! — махна той с ръка към Ричард, който понечи отново да излезе. — Остави го на мира. Само още малко.
Ричард се оцъкли невярващо насреща му.
— Казвате, че в банята ви има кон, а всичко, което правите, е да ми стоите тук и да ми редите песни на „Бийтълс“8?
Професорът го изгледа неразбиращо.
— Виж сега — рече той. — Извинявай, ако… ако съм те разтревожил, но то не беше нищо особено. Стават такива работи, драги ми друже, недей да се косиш. Бога ми, къде-къде по-шантави неща съм виждал. Какви ли не. И много по-шантави. Бога ми, та това е просто един кон. По-късно ще отида да го пусна. Моля те, недей да му береш грижа. Нека съживим духа си с малко портвайн.
8
„Само още малко“ („It Won’t Be Long“) е заглавие на популярен хит на ливърпулската четворка. — Б.пр.