В момента — осъзна той — си мислеше пълни дивотии. Обърна се бавно и се загледа разбиращо в трупа, проснат на земята отзад. Половината му гръден кош беше отнесен. Един доктор със сигурност би останал доволен. Ако беше трупът на някой друг, гледката щеше да си е достатъчно отблъскваща, но неговият собствен…
Беше мъртъв. Мъртъв… мъртъв… Опита се да накара думата да отекне драматично в ума му, но тя нещо не щеше. Това не ти беше саундтрак на филм; просто той си беше мъртъв и толкова.
Втренчен в тялото си, ужасен, без да има сили да отмести очи от него, той постепенно се разстрои от магарешката тъпота, изписана на физиономията му.
Естествено, това си беше обяснимо. Всеки, когото в момента го застрелват със собствената му пушка, при това го застрелва някой, който досега се е спотайвал в багажника на колата му, би имал подобно изражение. Въпреки това идеята, че някой би могъл да го види в подобен вид, никак не му харесваше.
Коленичи до трупа си с надеждата, че би могъл да преоформи чертите си така, че да ги докара да изразяват нещо като достойнство или поне елементарна интелигентност.
Оказа се трудно, почти невъзможно. Опита се да мачка кожата — тази толкова позната кожа, че чак да ти се доповръща, — но като че не можеше да я подхване както трябва — нито нея, нито каквото и да било. Все едно да се опитваш да моделираш пластелин, а ръката ти да спи дълбок сън; само дето вместо да се плъзга по модела, тя се плъзгаше през него. В момента тъкмо си беше бръкнал в лицето.
Повдигна му се; обляха го ужас и гняв — заради тъпата му, гадна, да му се не види и безпомощност — и той изведнъж се смая, щом усети, че е започнал да души и да тресе собствения си труп, вкопчил се в гърлото му със здрава и яростна хватка. Залитна назад потресен и шокиран. Всичко, което бе успял да направи, беше, че бе добавил към изначално тъповатия израз на трупа крива уста и кривогледство. А по врата му разцъфваха синини.
Започна да ридае и този път май се чу звук — странен вой, излизащ от недрата на онова, в което се беше превърнал — каквото и да беше то. Вкопчил длани в лицето си, той залитна назад, върна се при колата и се метна на седалката. Седалката го посрещна отпуснато и студено — като леля, която не одобрява последните петнадесет години от живота ви, ето защо все пак ви сипва едно шери, но отказва да ви погледне в очите.
Дали пък да не отиде на лекар?
За да избегне изправянето лице в лице с нелепостта на тази идея, той яростно сграбчи кормилото, но ръцете му минаха през него. Опита се да се пребори с копчето за автоматичната трансмисия и завърши с това, че го блъскаше като побеснял, но нито можеше да го закачи, нито да го натисне.
От уредбата продължаваше да се носи лека оркестрова музика; тя нахлуваше в телефонната слушалка, която лежеше на другата седалка и през цялото това време беше слушала търпеливо. Втренчи се в нея и щом се досети, че все още има връзка с телефонния секретар на Сюзън, го обзе трескаво, все по-нарастващо вълнение. Телефонният й секретар беше от онези, които просто си записват ли, записват, докато им затвориш телефона. Все още имаше връзка със света.
Отчаяно се опита да вдигне слушалката, подхвана я несръчно, тя се изплъзна и най-накрая той се принуди да се наведе надолу към седалката.
— Сюзън! — изкрещя той в слушалката; гласът му приличаше на далечен, дрезгав вой на вятър. — Сюзън, помогни ми! Помогни ми, за Бога! Сюзън! Мъртъв съм… мъртъв съм… мъртъв съм и… не знам какво да правя… — Той отново се хвърли по очи и зарида в отчаяние, а после се опита да се вкопчи в телефона, също както бебе се вкопчва в одеялцето си, за да се успокои.
— Помогни ми, Сюзън! — кресна отново той.
— Бииип! — каза телефонът.
Погледна отново надолу, където го беше гушнал. В крайна сметка бе успял да натисне нещо. Беше успял да натисне бутона, който прекъсва връзката. Той трескаво се опита отново да сграбчи слушалката, но тя постоянно се изплъзваше от пръстите му и най-накрая легна неподвижна на седалката. Не можеше дори да я докосне. Не можеше да натисне бутоните. Побеснял, той я метна към предното стъкло. Тя се удари в него, юрна се в галоп обратно, през него, отскочи от седалката и притихна в улея на трансмисията, глуха за всичките му по-нататъшни усилия да я докопа.